„Летящата бъчва“ – кой е гигантският самолет, превозвал космически кораби
Как е било възможно на готов самолет да се качат товари, които превишават габаритите му, и освен това той да лети?
Годината е 1973-а, когато Съветите обявяват, че са изпълнили своя скъпоструващ и мащабен проект по усвояване на космоса – Буран„. Корабът за многократна употреба трябва да стане нещо като сегашния Crew Dragon на Илон Мъск. Амбициозният проект обаче изисква да бъде изградена и не по-малко амбициозна инфраструктура. По-специално възниква въпросът: как да бъде транспортиран тежкият „Буран“ и ракетоносителя от заводите до космодрума в Байконур в казахската степ? 
„Буран“Свободни източници
Когато „Буран“ е създаден и готов за летателни изпитания, все още няма товарен транспортен самолет и проектирането на „Мрия„, най-големият самолет в света, току що е започнало.
Игор Кошин/Sputnik
Изглеждал е малко вероятно всички технологични процеси да бъдат съсредоточени край космодрума, защото космическата промишленост е разхвърлена по цялата страна и няма единен център. Превозването по железопътна линия също е невъзможно от техническа гледна точка заради размерите на железопътните платформи и екстремалните габарити на товара, а транспортирането по въздух е прекалено скъпо. 
3МС-2 на авиобаза „Енгелс“Candid at Russian Wikipedia (CC BY-SA 3.0)
Затова в началото на 1980-а възниква идеята да бъде създаден временен тежкотоварен самолет за транспортирането на „Буран“-ите. Взето е решение той да бъде изграден на базата на транспортната версия на първия съветски стратегически бомбардировач 3М-T, който вече над 30 години гарантира ядрения паритет СССР – САЩ.
ВМ-Т „Атлант“Виталий Кузмин
За целта го модифицират, преименуват го на „ВМ-Т Атлант“, а негласно го кръщават „летящата бъчва“ заради неговия фюзелаж, на чиято повърхност се крепи закръгленият товарен контейнер.
Pawel Maryanov (CC BY 2.0)
Само че максималният товар, който той може да понесе на „гърба“ си, не е превишава 50 тона, което е по-малко от теглото на окомплектования „Буран“. Налага се да се снеме част от оборудването му, за да олекне до 45 тона.
„Мосаэрошоу-92“, ЖуковскиВладимир Родионов/Sputnik
В бъдеще до Байконур трябва да бъдат превозвани товари с тегло до 200 тона, но дори 50 тона със самолет, който не е проектиран за тази цел, предизвиква скептицизъм у мнозина.
Ракетно-космическа система „Енергия“Александър Моклецов/Sputnik
Големият товар на „гърба“ на „Атлант“ силно влияе на аеродинамиката му затова всички изпитателни полети са извършвани при голямо напрежение. За всеки вариант на товара са се определя най-изгодното разположение на фюзелажа и се изчислява устойчивостта на самолета. Мнозина мислят, че такава машина просто няма да се издигне във въздуха.
Владимир Яцина/ТАСС
Въпреки това „Атлант“ се представя добре и започва успешно да транспортира товари от 1981 година. Самолетите са само два и за цялата си история са извършили около 150 изпитателни и редовни полета.
ВМ-Т „Атлант“Legion Media
С една дума „Атлант“, замислен като временен вариант за превозването на „Буран“-и, става негов единствен „превозвач“. Космическата програма „Енергия-Буран“ е спряна през 1993 година. Самият „Буран“ излита непосредствено в космоса само веднъж. А пък летящият космодрум „Мрия“ така и никога не се проявява в действие по предназначение и се е използвал за твърде неочаквани задачи от рода на превозването на жирафи и яхти на краля на Испания.
Рисунка от Soviet Military Power, 1985Свободни източници
А пък двойката „Атлант“-и остават оттогава без работа. Единият от тях сега се намира на летището край Рязан, а вторият прекарва дните си най-вече в град Жуковски край Москва и периодично участва в Московския международен авиокосмически салон (МАКС) като статичен експонат.
автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
