Общество

Лекарите в Руско-турската война – д-р Константин Везенков

„Един ден да поживея в свободна  България, 

подир това нека ме грабне смъртта,

няма да ми е жално”.

Навършват се 175 г. от рождението и 145 г. от смъртта на д-р Константин Везенков – героичният лекар на III-та опълченска дружина.

Константин Иванов Везенков е роден през 1848 г. в град Крушево, днес в Северна Република Македония в семейство с революционни традиции. Син е на Иван (Йован) Везенков от село Тресонче, преселен в Крушево.

Семейната атмосфера на родолюбие и патриотизъм, в която израства Константин Везенков, оказва влияние на по-нататъшния му живот.  Брат му Стоян Везенков е известен деец на църковно-националните и културно-просветните борби в този край.  Бъдещият лекар учи в Цариградското българско училище, където преподаването е устроено на съвременни начала от българския духовник и книжовник Партений Зографски. Усърдието  на младия Константин попада в полезрението на Партений, който използвайки контактите си с Александър Рачински от Киев, успява да осигури държавна издръжка за довършване на гимназиалното му образование  в Русия. През 1870 г. Везенков успява да завърши Медицинския факултет на Московския университет и от януари 1872 г. започва държавна работа като лекар в околийския  град Верея, Московска област.

Името на д-р Константин Везенков попада в документите, свързани със създаването на Българското опълчение, далеч преди обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. Още през ноември 1876 г., Везенков е сред групата български лекари – руски възпитаници, посочени поименно от ген. Столетов в рапорт до ген. Непокойчицки, който при подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. През април 1877 г. със заповед на ген. Столетов  са назначени командирите на роти, младшите офицери и лекарите в Българското опълчение. На Константин Везенков се пада честта да бъде лекар на III опълченска дружина.

За приемането и обмундирването на опълченците се учредяват две комисии. Първоначално комисията за приемането на доброволците се председателства от полковник Д. Н. Корсаков, впоследствие е оглавена от И. С. Иванов, а за нейни членове са назначени майор П. Миних и д-р Константин Везенков.

Комисията за приемане на доброволци

Следват епичните сражения на Българското опълчение при Стара Загора, Шипка и Шейново, останали в българската история като символ на най-високите воински добродетели. В тези дни на масов героизъм и саможертва с най-голяма сила се откроява всеотдайността и смелостта на д-р Константин Везенков при изпълнението на лекарските му задължения.

В боя при Стара Загора той неуморно обслужва ранените под неприятелските изстрели. От неговата помощ обаче се възползват само част от опълченците, ранени в началото на боя, останалите са заловени и избити. Тази съдба за малко да сполети и самия него, тъй като увлечен в работата си да изважда куршуми, шрапнели и  превързва рани, той не  забелязва приближаващите на 150 -200 метра в тил турски войници. В последния момент яхва коня си и успява да се спаси от смъртта.

Отразяване на турска атака на връх Шипка, рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски

В критичните дни по време на отбраната Шипка, д-р Везенков забравяйки, че е лекар, събира леко ранените от превързочния пункт, за да ги поведе в контраатака. На упрека на корпусния лекар, че трябва да обслужва ранените, той възразява: „Най-святата обязаност на всеки честен патриот е да спаси един цял народ от смърт и позор….”. За храбростта на д-р Везенков красноречиво говори и фактът, че не се поколебава сам на кон да премине по непрекъснато обстрелвано трасе, за да занесе важно съобщение на предните позиции.

След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., стремителното напредване на руските войски към Одрин и Цариград се развива при сложни и рисковани обстоятелства. От една страна е налице пълна демобилизация и паническо отстъпление на противниковите сили на юг от Балкана, от друга е обезпокоителната обстановка на левия фланг –  четириъгълникът от крепости Варна – Шумен – Русе – Силистра. Тук е съсредоточена 80 – 100 хилядна турска армия, много добре въоръжена и снабдена с огромно количество боеприпаси. Отделно в района на Ески Джумая (Търговище), Осман пазар (Омуртаг), Котел и подножието на Балкана, турците разполагат с още 35 000 души. Застрашителното присъствие на такава бойна сила в тила на настъпващата към столицата на Османската империя руска армия става особено опасно в края на 1877 г., когато турските войски в района активизират действията си. Боевете постепенно обхващат и Котленския край, където преминават последните бойни дни на Българското опълчение.

В началото на 1878 г. Опълчението е изпратено към Еленския и Котленския край за усмиряване на неспокойното население и прекратяване издевателствата над българските селища. През януари същата година големи башибозушки тълпи опустошават с. Медвен. Същата опасност надвисва и над Котел. На 21 януари отрядът на полк. Пушкин потегля от Котел и стига до с. Медвен, а предните части и до с. Садово. Малко след обяд опълченците се отправят към с. Кадър факли, но в местността Марашката са посрещнати от убийствен огън на противника.

„Подире ми юнаци!”  – С тези думи на 22 януари 1878 г. безстрашният лекар повежда конницата в нова атака срещу башибозуците. Когато атакуващите достигат врага, един неприятелски куршум в гърдите сваля д-р Везенков от коня. Поведената от него атака завършва успешно, но раната му е смъртоносна. Откаран е в близкото с. Медвен, а след това в Котел. Като лекар Везенков осъзнава, че раната му е неизлечима, но въпреки това не пада духом.
През пролетта на 1878 г. е изпратен в Русия, където известно време е на лечение в Киевската военна болница, а по-късно в Одеса. Везенков наистина дочаква радостта на българския народ от Санстефанския мир, а също така и огорчението му от Берлинския договор. Последните месеци от своя живот д-р Константин Везенков прекарва в град Феодосия, където вследствие на смъртоносната рана умира в края на 1878 г.

Камък от Докторския паметник в София с името К. И. Вязанков

За доблестното си държание в боя при Стара Загора, със заповед на Действащата армия, д-р Везенков  е награден с ордена Св. Ана, III ст. с мечове. За неговите подвизи при отбраната на Шипка е награден с ордена Св. Станислав, II ст. с мечове. В наградния му лист от  1 септември 1878 г. е отбелязан и сребърен медал в памет на войната 1877-1878 г. и за отбраната на Шипка, а за участието му в боя при селата Садово и Кадър факлии е представен за ордена Св. Владимир, IV степен.

Историкът на трета опълченска дружина С. И. Кисов пише: ,,Д-р Везенков беше побъркал кариерата си. Той трябваше офицер да бъде, тъй като в храбростта и самоотвержеността си не отстъпваше и на най-храбрия войн: той не изпущаше  случая рамо до рамо с войниците, с гола в ръката шашка,  безстрашно да се хвърли върху противника”.

През 1934 г. с. Кадър факлии, което на турски означава Светлото село, е преименувано на Везенково. В центъра на с. Везенково, община Сунгурларе, област Бургас, има бюст паметник на д-р Константин Везенков, изработен от мрамор и дялан камък с надпис: „Д-р Константин Везенков 1848 -1878”.

На лобното място на героя, на разклона за селото е поставен паметник с паметна плоча, която гласи: „На това място бе смъртно ранен д-р Везенков”.

Източник:

https://dariknews.bg/regioni/pleven/za-sydbata-na-geroichniia-d-r-konstantin-vezenkov-otdal-zhivota-si-za-osvobozhdenieto-2083270
https://www.wikiwand.com/bg/%D0%92%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest