Легендарните „висотки“ на Москва: Хотел „Ленинградски“, най-критикуваният небостъргач на Сталин
Сградата в стила на руската архитектура става част от културното наследство на столицата, но далеч не веднага.
Оказва се твърде скъпа, критикувана е от новото правителство и силно разклаща здравето на своя архитект. Разказваме историята на легендарния хотел.
Къде: ул. „Каланчевская“, 21/40
Години на строителство: 1949-1953
Какво има вътре: хотел „Ленинградски“
Как е построен?
Архивна снимка
Първата символична копка на хотел „Ленинградски“ е направена в един и същи ден заедно с останалите сталински небостъргачи – през в 1947-а, в деня на 800-годишнината на Москва. Активната фаза на строителството започва след две години.
Валентин Шияновский/Sputnik
Архитектите и авторите на проекта, Леонид Поляков и Александър Борецки, дълго време решават проблемите на строителството върху нестабилните московски почви: две подземни реки, Рибинка и Чечера, буквално текат под „Ленинградски“. Те намират решение: поставят небостъргача върху десетметрови чугунени пилони. Но, тъй като че хотелът е можело да „потъне“ надолу, те се опитали да го направят не толкова „тежък“. Та по тази причина небостъргачът е и най-ниският от всички – само 139 метра заедно с шпила.
Леонид Михайлович Поляков и Александър Борисович БорецкиСвободни източници
Името на хотела се дължи на близостта до жп гара „Ленинградска“ и отваря врати за гости през 1953 година.
Защо тази сграда е забележителна?
Сталин много обича готиката и класическата архитектура, затова иска съветските архитекти и интериорни дизайнери да съчетаят съветския монументализъм с елегантността на готическите сгради и лукса на барока. Тази архитектурна смесица по-късно е наречена „сталински ампир“ и именно в този стил са построени всички сталински небостъргачи, известни като „висотки“.
Алберт Пушкарьов
Хотел „Ленинградски“ обаче е малко по-различен от останалите небостъргачи. Интериорът му е силно повлиян от средновековната руска архитектура. Асансьорната зала е направена във формата на олтарна ниша, главният вход на небостъргача е в стила на преддверие на терем, а рисунките в бяло, червено и златисто по стените също са препратка към древната руска архитектура.
Кирил Калиников/Sputnik
Специално внимание е отделено на полилеите. Те са във формата на паникадило (централния полилей в православните храмове) с много свещи и кандила, каквито са украсявали православните църкви още преди царуването на Петър I. Между другото един от бронзовите полилеи на дясното предно стълбище достига височина 15,5 метра и заема цялото пространство между втория и седмия етаж на хотела. Когато го инсталират, той е бил най-дългият в света и затова е увековечен в Книгата на рекордите на Гинес.
Кирил Калиников/Sputnik
Първоначално в „Ленинградски“ има 349 стаи, но след реконструкцията през 2008 г. броят им е намален до 273. Самата сграда има централна климатична инсталация (което е рядкост за каквито и да било сгради по онова време), както и бомбоубежище, което, като и всички останали, не се налага да бъде използвано. По-късно бомбоубежището е превърнато в салон за красота и спа център с голям басейн.
Кирил Калиников/Sputnik
Към този момент хотелът е собственост на веригата Hilton. След като градските власти придобиват акциите на хотел „Ленинградски“, през 2008 г. те извършват огромна работа по възстановяването на цялата сграда: от външното ѝ оформление до вътрешните помещения и инженерните комуникации.
Защо съветската власт така недолюбва тази „висотка“
Кирил Калиников/Sputnik
Никита Хрушчов, който сменя Сталин на поста държавен глава, не харесва нито един от небостъргачите на предшественика си, смятайки ги за образец на разточителството и помпозността. Той е привърженик на нискоетажните сгради: в Русия има много земя, няма смисъл тя да се икономисва, може да се строи просто и евтино. Известните „хрушчовки“ – евтини тесни панелни жилищни сгради – стават въплъщение на функционализма през 1960-те години.
Кирил Калиников/Sputnik
В случая с хотел „Ленинградски“ обаче нещата изглеждат още по-лошо в очите на Хрушчов. Сградата излиза твърде скъпа, но решават да обвинят за това не Сталин и желанието му на всяка цена да се строят небостъргачи, та било то и в блата, и над подземни реки. Критиката се стоварва непосредствено върху архитектите.
Игор Кубединов/ТАСС
За да не се допусне сградата да се срути заради подземните реки, за укрепването ѝ се полагат специални усилия. В резултат на това разходът на стомана на 1 кубичен метър от сградата достигна 39 кг, което е с една трета повече, отколкото в другите сталински небостъргачи. За този „преразход“ на дефицитен метал Хрушчов лишава и двамата архитекти от сталински премии, а Леонид Поляков направо е уволнен от Моспроект, след което той боледува дълго и тежко.
Сергей Фомин/Global Look Press
Хотелът е критикуват още дълго – през всичките 1960-те години. И едва след много години, през 1978-а, небостъргачът е признат за обект на културно наследство.
източник: RUSSIA BEYOND
