Легендарните „висотки“ на Москва: Домът-метро, който се налага да бъде „замразен“
Не са много сградите в света, които могат да се похвалят със собствен вход към метрото.
Разказваме историята на сталинския небостъргач на „Красни ворота“.
Къде: улица „Садовая-Спаская“ 21
Години на строителство: 1947-1953
Какво има вътре: жилищен комплекс, административен блок, вход към метрото
Как е построена
Карл Фишер
Тази сграда, както и всички останали „сталински висотки“, е заложена през 1947 г. за 800-годишнината на Москва. Мястото за нея не е избрано случайно.
През XIX в. на мястото на небостъргача е бил домът на руския поет Михаил Лермонтов и църквата „Три светии“, където той е кръстен. А след това, до 1927 г., там се е намирала Червената порта (Красные Ворота) – голяма арка, посветена на победата на руската армия в битката при Полтава. Портата е съборена в полза на изграждането на нов голям площад – „Лермонтовски“. Площадът все още носи това име в памет на поета, а небостъргачът на Сталин е наречен Дом на Красни ворота – в памет на арката.
Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Дизайнът на къщата предполага, че директно в нея ще има вход към метрото. Подобно „предизвикателство“ не е поемано при нито един от седемте сталински небостъргача. Архитектите Алексей Душкин и Борис Мезенцев осъзнават, че съчетаването на висока сграда и вход към метрото ще бъде наистина трудна задача: нестабилната московска почва, вибрациите… Но всичко се усложнява от факта, че метрото и небостъргачът трябва да се строят едновременно (обикновено първо се изграждат всички подземни помещения, а след това се издига самата сграда). Съветското ръководство обаче не иска да губи необходимите 1,5 години и се решава на невероятен експеримент.
Замразена „Наклонена кула в Пиза“
В. Павлов/Sputnik
След като започват да копаят под земята, строителите виждат, че изкопът веднага се пълни с подпочвени води. А основите на небостъргача трябва да бъдат издигнати в непосредствена близост до фоайето на бъдещата гара. Тогава инженерите от Метрострой измислят необичайно решение – решават да замразят всички подпочвени води до завършването на самата сграда.
Legion Media
Строителите изкопават 230 кладенеца с дълбочина 27 метра и спускат в тях специални колони, които поддържат температурата на всички подпочвени води на строителната площадка на -20С. Това предизвиква набъбване на почвата (промяна на обема ѝ поради наличието на вода в нея, която по време на студовете се превръща в лед) и Душкин и Мезенцев вземат предвид този фактор.
Legion Media
Те започват да строят небостъргача под наклон, така че когато водата в земята се размрази, сградата да не се срути поради изместване на центъра на тежестта. През 1950 г., когато водите започват да се размразяват, вече построената сграда под собствената си тежест заема правилната позиция.
Разширени апартаменти и собствен вход за метрото
Timur Venkov (CC BY 3.0)
Самата „висотка“, заедно с кулата, се издига на 138 метра и има 24 етажа. Външната декорация, както се полага на амбициозните проекти от епохата на Сталин, е направена от най-скъпите и висококачествени материали – естествен варовик и червен гранит, но интериорите са изпълнени много по-скромно, отколкото в други небостъргачи. В централното фоайе използват неръждаема стомана вместо гранит и мрамор от съображения за практичност, а различни декорации ( като пана за декорация стените и тавана) изобщо липсват.
Владимир Трефилов/Sputnik
Но апартаментите, както и в другите високи сгради, са оборудвани с най-новите технологии – хладилници, вградени мебели и мивки. Има усъвършенствана система за вентилация и филтриране на въздуха от прах, а температурата в сградата се променя в зависимост от сезона.
Константин Кокошкин/Global Look Press
В момента основната част от помещенията в небостъргача се заема от корпорация „Трансстрой“, а на един от етажите са построили ресторант „Лермонтов“ – московчани все още помнят къде е била къщата на поета. Метростанция „Красние ворота“ все още функционира и, както е била проектирана, до нея се стига през сградата.
Legion Media
източник: RUSSIA BEYOND
