Лавров: Евразия е геополитическият център на зараждащия се многополюсен свят
Реч на Министъра на външните работи на Русия С.Лавров на пленарното заседание на високо равнище на III-та Минска международна конференция за евразийска сигурност
• Провежданата за трета година конференция, инициирана от Президента на Беларус А.Лукашенко, се превърна във водеща международна платформа за обсъждане на ключови за евразийското пространство теми, свързани със сигурността.
• Смятам, че за всички е очевидно, че Евразия днес е геополитическият център на зараждащия се многополюсен свят. Процесите, които се развиват тук, оказват решаващо влияние върху перспективите на международните отношения.
• Виждаме, че огромното мнозинство от страните от НАТО и ЕС отказват да признаят обективния факт, че западното господство е приключило и е настъпила нова историческа епоха. Това е тяхната фундаментална разлика от Русия, нашите партньори от ОНД, Китай, Индия, Иран, КНДР и всички онези евразийски държави, които са убедени, че ключът към стабилността и просперитета на нашия континент се крие в стриктното спазване на принципите на суверенно равенство и неделимост на сигурността за всички, а не само за малцина избрани, които се смятат за над закона и отвъд морала.
• Разширяването на НАТО не спира нито за минута, въпреки уверенията, дадени на съветските лидери, че няма да напредват „нито дюйм“ на изток. Това се прави в нарушение на политическите ангажименти, поети на най-високо ниво в рамките на ОССЕ, да не се укрепва собствената сигурност за сметка на другите и да не се търси регионално и, естествено, глобално господство.
• Планираният и провокиран конфликт в Украйна доведе до окончателния крах на евроатлантическия модел за сигурност, основан на НАТО, ОССЕ и ЕС, който през последните осем години се превърна в евроатлантическия „компонент“ на тази „връзка“.
• Милитаризацията на европейските страни набира скорост:
финансирането за военно-промишления комплекс се увеличава,
провеждат се мащабни учения,
подобрява се логистиката за прехвърляне на войски на „източния фронт“, като се използва инфраструктурата на държави, които не са членки на Северноатлантическия алианс.
• Не могат да не предизвикат безпокойство плановете за засилване на дейността на НАТО в Арктика, която ние (и съм убеден, че повечето здравомислещи държави) бихме искали да видим като територия на мир и сътрудничество.
• В Украйна именно европейските членове на НАТО удължават въоръжения конфликт, помпайки с оръжия киевския режим и му предоставяйки финансова и политическа подкрепа. Ръководството на повечето европейски страни прави всичко възможно, за да убеди администрацията на САЩ да се откаже от идеята за уреждане на конфликта в Украйна чрез елиминиране на първопричините за конфликта на масата за преговори.
• В Европа Русия е безразборно обвинявана в планиране на „нахлуване“ в страните от НАТО и ЕС. Европейските лидери сами са измислили тази глупост и я повтарят, умишлено лъжейки собствения си народ.
• Нагнетявайки антируска истерия, основана на принципа „войната ще отпише всичко“ (както у нас казват), те се опитват да прехвърлят върху Москва отговорността за собствените си грешки, включително огромния брой грешки и провали в Украйна.
• Неведнъж сме заявявали, че никога не сме имали и нямаме намерение да нападаме която и да е настояща държава-членка на НАТО или ЕС.
• НАТО изкуствено разширява зоната си на отговорност далеч отвъд евроатлантическия регион. За тази цел те издигнаха тезата за неделимостта на своята сигурност и „Индо-Тихоокеанския регион“.
• НАТО не «пренебрегва» и други региони на Евразия – Близкия Изток, Южен Кавказ, Централна и Южна Азия. Нещо повече, те „работят“ с тези субрегиони поотделно, а не в контекста на загриженост за общи континентални и евразийски интереси.
• Още през 2015 г., на срещата на върха Русия-АСЕАН, В.Путин предложи формирането на Голямо Евразийско партньорство, което предвижда създаването на обща континентална рамка за равноправно и взаимноизгодно сътрудничество чрез разширяване на търговско-икономическите връзки и хармонизиране на интеграционните процеси.