Край Верден беше тихо: немски военнопленници за Настъплението на Брусилов

На разсъмване на 4 юни 1916 г. гръм от 2000 оръдия възвестява началото на Настъплението на Брусилов – последната победа на Руската империя.

В тримесечното сражение войските на Австро-Унгария и Германия губят 1 325 000 души, от които 416 924 пленени.

Военните и историците анализират операцията в детайли, но най-красноречивата картина на събитията показват спомените на участниците в Първата световна война, пише „Российская газета“.

Полковник Павел Игнатиев: „След като разгърна пред мен подробна карта на Галиция, съхранявана под ключ, той отбеляза основните направления на готвещото се настъплеие срещу Луцк, което след успеха си бе наречено ‘настъплението на Брусилов'“.“Нека не забравяме – добави генералът, – че вашите първи усилия трябва да бъдат насочени в тази посока. Имам нужда от подробни сведения за крепостите и укрепленията, създадени в тила на противника.“

Австрийският полковник Максимилиан Ронге: „Този път трябваше да се похвали и руската разузнавателна служба. 9-та руска армия, използвайки униформите на пленените дезертьори, по-конкретно кадета на Ландщурм Душан Йозшович, добре познаваше нашата система от укрепления. 7-ма армия също беше превъзходно информирана, както бе видно от заловения доклад на началника на щаба на генерал Головин. Особено много тя разчиташе на малката издръжливост на 36-та пехотна дивизия, състояща се основно от славяни.“Свободни източници

Лейтенант от Новохоперския полк Александър Василевски: „Срещу нас все още стоеше 7-ма австрийска армия на генерал Пфланцер-Балтин. Войниците и до някаква степен и офицерите се радваха, че ще си имаме работа не с немци, а с австрийци, които бяха по-слаби. В началото на всяка артилерийска престрелка поглеждахме цвета през пролуката и, виждайки познатия розов дим, който австрийските снаряди имаха, облекчено въздъхвахме.“

Унтер-офицер от Белгорайския полк Евгений Тумилович: „И изведнъж, в този кратък миг на нищожно блаженство, в затаената тишина на небесния свод се чу ужасно свистене, рев и грохот, сякаш небето се е разцепило на две и всички предходни летни гръмотевици падат на грешната земя. Ревът растеше с невероятна сила и скорост, землянката затрепери, земята започна да пада в канчетата и чашите. Скочихме във въздуха. Към грохота на оръдията се присъедини нетърпим картечен рев. 15-см снаряди безмилостно разрушиха първата и втората линия на вражеската отбрана. Заедно с огън и стълбове черна земя нагоре летяха дървета, кревати, шинели, човешки трупове.“

Австрийският полковник Максимилиан Ронге: „Нашите войски бяха зашеметени от нов фактор, който не беше добре отчетен от нашите разузнавателни служби. Руската артилерия, която сама по себе си стоеше на високо ниво, получи от западните съюзници голямо количество тежки оръдия с нова конструкция и инструкторски персонал, добре запознат с всички тънкости на масовото използване на артилерията. Нито нашите войски, нито укрепленията ни бяха подготвени за тази изненада.“

Полковник Борис Сергеевски: „В близкия тил на атакувания от 15-ти стрелкови полк участък имаше леко разрушен кръгъл редут и в него – батальон смели унгарци. Това струва на полка около 1000 души загуби и близо два часа време. Но в тила на унгарците се появи група случайни смелчаци (твърди се, че само 11 стрелци начело с прапоршчик Егоров) и унгарците, начисляващи 805 души, свалиха оръжията. Но в останалата част отпред нещата вървят като по мед и масло.“

Унтерофицер от 8-ми дивизион Алексей Селявкин: „Бръмчейки с двигателите си, бронемашините се появиха заедно с кавалерията там, където бе нужно да се хвърли ‘светлина’. Дните бяха горещи. Бе трудно да се диша в машините от горещите двигатели и слънцето. Отвътре виждахме как пшеницата изкласява. Войниците вървяха вълна след вълна с почернели от прах и мръсотия лица, дрехите им подгизнали от пот.“Алексей Брусилов

Алексей БрусиловСвободни източници

Австрийският полковник Максимилиан Ронге: „По време на тази маневрена война руските радиостанции отново станаха много разговорливи. Ежедневно дешифрирахме до 70 раидиограми с оперативни заповеди, сводки, за движението на началниците и др. Новите правила за радиопредаване и новият шифър, обявени на 16 юни, предизвикаха недоволството на руските щабове, поради своята сложност. С оглед на това редица щабове продължиха да използват стария шифър и правила, което до огромна степен улесни разкриването на новия шифър.“

Полковник Борис Сергеевски: „И изведнъж от щаба на армията се чу гръм: ‘Нито крачка напред. Напротив, 40-ти корпус с две дивизии незабавно да се оттегли назад към преход и бързо да укрепи там позициите си’. Трудно се предава изумлението и възмущението в двата корпуса. Аз лично загубих самообладание и изпратих в оперативното отделение от щаба на 8-ма армия на подполковник Кусенски, телеграма, започваща с думите: ‘Какво е това? Измяна?!'“

Унтерфицер от Белгорайския полк Евгений Тумилович: „В болницата от ранен войник от моята рота разбрах, че Михей Привалов е бил тежко ранен в рамото при първата атака и изпратен в тила. А от нашия гренадирски взвод, който започна пробива в Карпатите, останахме живи само аз и добрият Михеюшка Привалов.“

Полковник Борис Сергеевски: „В нощта на 4 юни (по стар стил) врагът бе далеч, а през нощта открихме невиждано явление – немски дезертьори и дори унтерофицери. Аз лично трябваше да ги разпитам: те твърдяха, че са избягали под впечатлението от ужаса от размерите на загубите – сутринта в ротите имаше 250 души, а до нощта останаха само 20 души, а в една – 15. Увериха, че във Франция не бяха преживели нищо подобно – край Верден беше тихо. Жестоките битки продължиха още няколко дни, със същия успех за противника, но ‘Луцкият пробив’ все пак беше спрян.“

Генерал от кавалерията Алексей Брусилов: „През цялото това време получавах стотици поздравителни и благодарни телеграми от най-разнообразни кръгове руснаци. Всичко беше приповдигнато. Селяните, работниците, аристокрацията, духовенството, интелигенцията, учащата младеж – всички в една безкрайна телеграфна лента искаха да ми кажат, че те са руснаци и че сърцата им бият заедно с моята скъпа, окървавена в името на родината, но победоносна армия. И това беше моята подкрепа и велика утеха. Това бяха най-добрите дни от живота ми, защото изживях една обща радост с цяла Русия.“

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest