Кой в действителност е бил „лудият монах“ Григорий Распутин?

Повече от 100 години след смъртта си Распутин остава една от най-противоречивите фигури в руската история.

Дори и днес животът му все още се разглежда през призмата на митове и слухове, които развенчаваме в тази статия.

Боби Фарел, вокалистът на поп групата Boney M, излиза на сцената, облечен като анимационния герой на Распутин, за да изпее своята авторска песен за предполагаемата афера между Распутин и императрицата. Фарел умира в Санкт Петербург на 30 декември 2010-а, точно на 94-та годишнина от убийството на Распутин и в същия град. Изпълнителят пристига, за да забавлява участници в корпоративно парти, изпява последните си реплики „ра-ра-Распутин“ и на следващата сутрин е намерен мъртъв в хотелската му стая. Това съвпадение (или не?) е само един пример за мистериозните истории, които обвиват живота и в случая дори отвъдния живот на известния руски мистик.Boney M/Youtube

„Тъмна, дълга и лошо сресана коса; черна, гъста брада; високо чело, широк, изпъкнал нос, мускулеста уста. Но цялото изражение на лицето е съсредоточено в ленено-сините очи, блестящи, дълбоки, странно привлекателни очи. Погледът е едновременно пронизващ и галещ, наивен и лукав, устремен и отнесен. Когато речта му стане оживена, зениците му сякаш се зареждат с магнетизъм“. Така френският посланик в Русия Морис Палеолог описва Распутин.

Очевидно всички, които са виждали Распутин, са поразени от разбирането, че в този човек има нещо особено. Той печели възхита и ненавист, но не оставя никого равнодушен. За да разберем какъв е бил в действителност Распутин, трябва да търсим само документи, които потвърждават фактите от неговия живот.

А най-важният факт за Распутин е, че наистина е можел да лекува хора и, жизненоважно, царевича Алексей, сина на Николай II, който страда от хемофилия. Това е наследствена болест, която пречи на кръвта да се съсирва. По принцип всяка малка синина или драскотина за човек с хемофилия води до продължително кървене, включително и вътрешно. Колкото и невероятно да изглежда, но способностите на Распутин са потвърдени дори от хора, които го презират.

Той успява да излекува наследника

Свободни източници

„Няма съмнение, че Распутин е владеел техниката на терапевтичната хипноза, въпреки че е невъзможно да се определи как точно е работила“, пише руският историк Игор Зимин.

Великата княгиня Олга Александровна, сестра на Николай II, пише, че през 1907-а, когато Алексей е само на три години, той наранява крака си, докато играе в Царское село, лятната резиденция на императора. „Имаше тъмни кръгове около очите му, <…> кракът му беше подут до неузнаваемост. Лекарите бяха абсолютно безполезни, – пише великата херцогиня. – Тогава Аликс (императрица Александра Федоровна) изпрати телеграма до Распутин в Санкт Петербург. Той пристигна около полунощ. По това време вече бях в апартамента си и на сутринта Аликс ме извика в стаята на Алексей. Не можех да повярвам на очите си. Малкото дете беше не само живо, но и здраво. Той седеше на леглото, треската сякаш беше преминала, нямаше и следа от тумора на крака, очите му бяха ясни, светли… По-късно разбрах от Аликс, че Распутин дори не е докоснал детето, той просто стоял на пода до леглото и се молел“.Свободни източници

Председателят на Държавната дума Михаил Родзянко пише: „У Распутин имаше голяма доза хипноза. Мисля, че той представляваше изключителен научен интерес“. Още трима членове на императорското семейство – великата княгиня Ксения Александровна – сестрата на Николай, нейният съпруг – великият княз Александър Михайлович, и великият княз Кирил Владимирович – всички те независимо признават лечебните способности на Распутин в своите мемоари.

Распутин и императрица Александра: не, те не са били любовници

Свободни източници

Григорий Распутин произхожда от сибирско селско семейство. Като млад той има слабо здраве и вероятно, за да се излекува и укрепне, започва да прави поклонения в различни манастири и свети места в Русия. В родното си село Покровское, Тоболска губерния, той става известен като „божи човек“. Той е представен на Николай и Александра от техни роднини през ноември 1905 година.

При все това, противно на общоприетото схващане, Распутин не е чест гост в царския дворец. През 1906 г. Распутин се среща два пъти с Николай и семейството му; през 1907 г. – три пъти. Сидни Гибс, който от 1908 до 1917 г. e учител по английски на децата на Николай II, пише: „Императрицата вярваше в неговата праведност, в неговата духовна сила, вярваше, че молитвата му помага. Отношението ѝ към него беше само такова. Распутин не посещаваше двореца толкова често, колкото се тръбеше. Той беше викан, когато болестта на Алексей се прояви. Самия аз го видях веднъж. За мен той беше умен, хитър и мил човек“.

Александра Теглева, която е бавачка на царските деца в продължение на 17 години, пише: „Видях Распутин само веднъж, когато той вървеше към стаята на Алексей“. Камериерът на Николай, Алексей Волков, посочва: „Аз самият съм виждал Распутин в двореца два пъти. Той беше приет от императора и императрицата заедно. С тях беше около 20 минути и първия, и втория път. Никога не съм го виждал дори да пие чай с тях“.Legion Media

Основният източник на клюките за предполагаемите сексуални отношения между Распутин и императрицата са писмата от Александра Фьодоровна до Распутин. Твърди се, че те са откраднати от Распутин от Илиодор (Труфанов), православен монах, който е приятел с Распутин до 1912-а, когато се скарват. След това Илиодор написва „Светият дявол“, книга, в която публикува писмото на императрицата, и тя веднага става хит. Тогава всички мислят, че Распутин е спал с императрицата, защото тя пише: „Колко съм уморена без теб. Душата ми си почива, само когато ти, учителю, седиш до мен и целувам ръцете ти и скланям глава на блажените ти рамене. <…> Тогава ми се иска само да спя, да спя вечно на раменете ти, в прегръдките ти“.

Историците са единодушни, че императрицата наистина се е възхищавала на Григорий до степен на силна привързаност, защото той успява да излекува сина ѝ и да успокои собствените ѝ стресови състояния. Невъзможно обаче е било императрицата и Распутин дори да останат заедно без слуги или свидетели – в Зимния дворец или където и да било другаде. Распутин рядко посещава дворците и всяко негово посещение е добре документирано. И като цяло социалната пропаст между селянина и императрицата е твърде широка, за да имат дори приятелски отношения, а да не говорим за някаква интимност.

Кой и защо демонизира Распутин?

Legion Media

Евгений Боткин, придворният лекар на императорското семейство, който е убит заедно с тях в Екатеринбург през 1918-а, пише: „Ако Распутин го нямаше, то тогава противниците на царското семейство и организаторите на революцията щяха да го създадат със своите клюки от Анна Вирубова (придворна дама, най-добрата приятелка и довереница на царица Александра Фьодоровна – бел. ред.), ако не Вирубова, то от мен, от когото и да било, вие го назовете“.

Мнозинството хора, които критикуват и мразят Распутин, са от дворянството. Те са гневни, че някакъв си мужик, селянин, прост човек може да получава такова благоволение в императорското семейство. Самият Распутин за съжаление е давал поводи за сплетни и е измислял истории за своето влияние в царския двор. Историкът Александър Боханов пише, че Распутин не е можел особено да крие гордостта си. „След като се озовава желан гост в шикарни столични квартали и получи достъп до живот, за чието съществуване дори не е подозирал, сибирският проповедник не успя дълго да запази присъствие на духа. Скоро общуването с царски особи отрови селската натура. Распутин започна да се възприема като всемогъщ, харесваше му да впечатлява хората с разкази за своето влияние и тези разкази се предаваха от уста на уста“.

През 1909 г. тайната полицейска служба на Санкт Петербург твърди, че Распутин е „революционер“, но не намира никакви доказателства за това. По-късно същата година полицията установява наблюдение над Распутин, но то е прекратено по заповед на царя. Наблюдението е възобновено през 1914-а, след като селянка на име Хиония Гусева се опитва да убие Распутин, като го намушка. Този път тайните служби трябва да защитят Распутин. „Заради опасенията, че той е мишена на злонамерени действия на скверна шайка хора, ви инструктирам да осигурите постоянно наблюдение по този случай и да го предпазите от повторение на подобни опити“, пише Николай II до министъра на вътрешните работи Николай Маклаков.Legion Media

През последните две години от живота на Григорий тайната полиция се опитва да открие каквото и да било, което наистина може да го компрометира. „Установих двоен контрол над Распутин, наех всичките му домашни прислужници в апартамента му в Санкт Петербург [като агенти], създадох пост за охрана на улицата, купих специална кола с шофьори-агенти за Распутин и специален транспорт с кочияш-агент, – казва по-късно заместник-министърът на вътрешните работи Степан Белецки. – Тогава бяха идентифицирани всички лица, които се приближиха до Распутин или бяха близки до него… По-нататък беше установено най-внимателното наблюдение и на лицата, посещаващи Распутин, въпреки че той и близките му не харесваха това“.

Колкото и изненадващо да изглежда, но цялото това наблюдение не открива нищо наистина компрометиращо за Григорий. В най-лошия случай той е видян пиян (няколко пъти) и става известно, че организира „партита“ в апартамента си, където много хора, включително ласкави млади жени, идват при него и слушат проповедта му. Няма оргии, нелегални секти, никакви връзки с революционери – нищо, което наистина би могло да компрометира имиджа на Распутин. И все пак тогавашните лекари са безпомощни, те не знаят каква е природата на хемофилията на царевич Алексей и нямат лек за нея, докато Григорий продължава да помага на малкия наследник със своите хипнотични сили.

В крайна сметка, както е известно, Григорий Распутин е убит в Санкт Петербург на 16 декември 1916-а и в убийството му е замесен дори член на императорското семейство – великият княз Дмитрий Павлович.

Наследникът, малкият Алексей, е съсипан след смъртта на Григорий. Сергей Фьодоров, друг съдебен лекар, си спомня думите на наследника: „Вече няма светци! Имаше един светец – Григорий, но го убиха. Сега ме лекуват и се молят, но няма полза. А Григорий, той ми носеше една ябълка, потупваше ме по болното място и веднага се чувствах по-добре…“

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest