Кой и защо се бори срещу използването на англицизми в руския език?

В Русия съществуват цели общества, които са недоволни от използването на чужди думи в руската реч. Успяват ли те да променят ситуацията?

Слаб мъж със строги правоъгълни очила и неподдържана брада, който прилича на нещо средно на учен или бездомник, бавно се скита по улицата. Когато вижда малък магазин за хранителни стоки, той влиза вътре и се приближава към двете магазинерки, които разговарят помежду си. 

„Имате ли жито? Колко струва?“

Жито? Какво е това?“, с удивление питат те.

„Хляб, в Рус го наричали така. А колко струва земняшката?“

„А какво значи земняшка?“, продължават да питат в недоумение дамите.

„Така наричали картофите, защото растат в земята“, пояснява мъжът.Russia Beyond, Freepik

С такива неразбирателства се сблъсква постоянно Ким Сушичев – 36-годишният чистач, психолог по образование. Почти всеки ден в продължение на 4 години Ким обяснява на близките си хора и на минувачите, че середень означава търговски център, казальник – телевизор, навар – супа, жижа – сок и т.н. По думите му слушащите най-често се усмихват, но не започват да говорят на староруски. 

„Единствено баба ми, която почина, се съгласяваше с моите възгледи“, жалва се Сушичев.

Ким вече 4 години членува в обществата „Родноречие“ и „Чисторечие“, които се борят с англицизмите и другите заемки в руската реч. Никой не е смятал колко точно са англицизмите в руския, но средностатистическият руснак се сблъсква с тях всеки ден: руските марки за дрехи, а също кафетата и ресторантите избират имена за своите заведения на английски език; в офисите все по-често се използват думи като „пофиксить“ [поправям, от англ. fix – бел. прев.], „репорт“ и „рисърч“; в интернет почти всяка дума, включително „месинджър“, „фолоуър“ и „лайк“, е от английски. Освен това всяка година в младежкия сленг се появяват нови англицизми, които бързо стават част от ежедневната реч и поп-културата, например „краш“, „рофл“ или „флекс“. Как общностите смятат да се борят с това?

Руски без руски

Russia Beyond, Freepik

„В училищна възраст имах Тълковния речник на Дал. Докато четях статии от него, забелязах, че руските синоними позволяват много по-добре и по-бързо да се разбере значението на заемките. Така започнах да се увличам по превода на почти всяка заемка, която чувах. Това ми позволи по-бързо да усвоявам нова информация, изпълнена с различни научни термини. В тази категория попаднаха и англицизмите“, спомня си един от тримата администратори на обществото „Чисторечие“, 27-годишният безработен Леонид Маршев.

По негово мнение думите распродажаотклонение и безотходник са много по-лесни и простички за руснака, отколкото техните аналози от английски език – „сейл“, „девиация“ и „зироуейстър“. Такъв тип заемки са просто празен звук за руснаците, уверен е Маршев. 

През 2015 г. Маршев намира обществото „Родноречие“ в руската социална мрежа „ВКонтакте“ (8500 последователи). В него се предлагат руските варианти на думите, взети от английски и други чужди езици. След като наблюдава групата известно време, той започва да предлага свои постове и с разрешението на тогавашните ръководители той става един от администраторите в обществото. След още 3 години, през 2018 г., той започва да ръководи още една група „Чисторечие“ (2300 последователи), чиито участници се борят единствено срещу англицизмите.Russia Beyond, Freepik

Най-често в обществото се появяват англицизми със съответните „изконно руски“ синоними, а понякога администраторите предлагат на участниците на групата сами да измислят синоними в коментарите. Например:

Такси – пролетка (каляска)

Страница на човек в социалните мрежи – вещальник (подобно по значение на „канал“)

Ноунейм – беспрозванец (без име)

Интернет – междусетье (руски – „между“ + сеть/“мрежа“)

Митинг – сходка (руски -„събиране“ или „събрание“)

Спикер – гласник и т.н.

Също така администраторите на обществото призовават активно да се използват руските аналози в ежедневната реч, всички английски думи да се пишат на кирилица – такива като Youtube и Google, както и да се забрани на медиите да използват англицизми в текстовете си, а на компаниите да се забрани да взимат чужди названия, като например „Москва Сити“ и даже роботът Фьодор (проблемът тук е, че неговото обикновено руско име е написано с английската абревиатура FEDOR – Final Experimental Demonstration Object Research).

„Когато видиш толкова англицизми, разбираш, че руският език се замества от английския. Заемките са естествено явление за всеки един език, но когато се заемат повече думи, отколкото се произвеждат собствени думи, езикът губи самобитността си. Чрез приемането на англицизми руският език губи рускостта си, а това вече може да бъде наречено национален упадък – страната не се развива самостоятелно. Необходимо е да се развива руският език, а не английският в руския“, така разсъждава Маршев.

Игра срещу англицизмите

Ким Сушичев първоначално не обръща внимание на англицизмите в руската реч и както много от участниците в групата се натъква на нея съвсем случайно.Russia Beyond, Freepik

„В началото за мен това беше нещо като езикова и мисловна игра, а по-нататък се запознах с обществото „Родноречие“. Това, с което се занимаваха те, техните възгледи за руския език и заемките намериха отклик в моята душа и аз станах един от тях“, разказва Ким.

Михаил Архаров, 21-годишният студент от МГТУ „Н.Е. Бауман“ не изучава английски в училище, затова за него всеки нов англицизъм се превръща във „враждебна“ дума.

„По-късно започнах да забелязвам появата на англицизми в медиите и свързаните с тях области: „фейк“, „пърформанс“, „хайп“, „хендмейд“, „клининг“. Това затвърди възгледа ми, тъй като не забелязвах нови руски думи – те просто не съществуваха“, обяснява Архаров. Повечето от анкетираните участници от двете общности се опитват да не използват англицизми във ежедневната си реч, а когато забележат своя грешка, отварят речниците и общностите, търсят заместител на англицизма или измислят свои собствени думи. Обръжението им, според тях, най-често само не разбира замяната на англицизма с друга дума, но се интересува за значението на руския синоним в най-екзотичните случаи.

Един от участниците на „Чисторечие“, 37-годишният инженер Генадий Урядов, напротив, не се стреми към пълно отхвърляне на англицизмите. Той се противопоставя на заемките едва когато собствените му деца започват да ги използват твърде често.Russia Beyond, Freepik

„Трябва да призная, че не съм против заемките, не съм фанатик. Просто е трудно да се запомнят думи, които не разбираш, аз например изучавах немски. Думите ‘шеър’ и ‘кейс’ са трудни за смилане. В същото време обаче аз обичам думата ‘хайп’. Ако обаче се намери достоен руски синоним за него, ще бъда единствено доволен“, казва Урядов.

Можете да си „счупите“ езика с чикън макнъджетс 

Някои държавници също периодично се противопоставят на използването на англицизми. Така през ноември 2019 г. председателят на Държавната дума Вячеслав Володин разкритикува рекламни табели на английски по време на посещение в Саратов. 

„Така може и страната си да загубим. Ай-яй-яй, забогатяват тук, но искат да бъдат англичани и да посрещат утрото в пъба. Ето, вижте – чикън макнъджетс. Ще си счупите езика с това!“, така ораторът обърна внимание на един от билбордовете.  

„И котлета в хлебе (кюфте в хляб), а не бургер“, каза тогава главата на Саратов, Михаил Исаев.

През октомври същата година бившият министър-председател разкритикува членовете на правителството за използването на англицизми. Той заяви, че „не трябва да повреждате езика с ненужни думи“. А през март 2019 г. Алексей Пушков, председател на Комисията по информационната политика на Съвета на федерацията, публикува в Twitter списък с англицизми, които според него превръщат руския език в „уродлив мутант“. Сред тях са думи като „коучинг“, „тийм билдинг“ и „фарминжинеринг“.  

„Време е да заснемем филм на ужасите за този лингвистичен ‘хорър'“, казва сенаторът. Фактът, че той сам използва англицизъм в репликата си обаче не го смущава.  

Блогърът и лингвист под псевдонима Микитко Сон Алексеев твърди, че няма смисъл да се търсят или измислят повече „руски“ заместители на англицизмите, тъй като те ще пречат на стария им контекст и асоциации. 

„Многовековната практика показва, че при нас това просто не работи. От 1000 измислени думи, само 1-2 ще бъдат запазени в езика и то по-скоро само в някакъв уникален случай, когато, да речем, много известен човек започне да използва тази нова дума в определен контекст“, пояснява Алексеев.Russia Beyond, Freepik

Според него всички заемки, които обозначават ново или по-рано неактуално явление или предмет, са подходящи за руския език, било то „синтпоп“, „месинджър“, „андроид“, „емоджи“ или „бан“.

Заемките и англицизмите наистина променят манталитета на човека, но в положителна посока, тъй като допринасят за глобализацията на съзнанието, сигурен е Дмитрий Петров, преподавател в Московския лингвистичен университет. А тяхното използване, при условие, че езикът е запазен като основа, е способно да обогати руския език, смята учителят.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest