Кой и как помага да се намерят загиналите съветски войници в Европа?

Броят на съветските жертви от Втората световна война, погребани на територията на европейските страни, начислява милиони.

Местните жители все още помагат на роднините им да търсят техните гробове.

След края на Втората световна война десетки хиляди съветски военни гробове остават в Европа. Според различни оценки в тях са погребани от 2 до 4 млн. души, загинали по време на военните действия и в лагерите, но никой не може да каже със сигурност колко са те. Почти нищо не се знае за много от погребаните, с изключение на името и фамилията им, и дори те често са написани с грешки. Местните жители помагат да се определи самоличността на войниците.

„Да пазим паметта жива“

Личен архив

„Преди 20 години нито веднъж не бях чувал за това място, въпреки че съм роден там. Приятелите ми също не знаеха за него“, казва Ремко Рейдинг, директор на Фондацията за военни съветски гробища в Амерсфорт, Холандия.

Там са погребани 865 жертви на войната от Съветския съюз, включително 101 затворници, убити в лагера Амерсфорт (предимно от Централна Азия), 691 войници от Червената армия, погребани от гробището в Маргратен (на 200 км оттам) и 73 работници, използвани насила.

„През 1998 г., докато работех в местния вестник, ми казаха, че съществува забравено съветско военно гробище“, казва Рейдинг. Той открива, че нито един войник там не е идентифициран, нито са намерени роднини, след което той започва да търси информация за тях в холандски и немски архиви. Две години по-късно успява да намери информация за някои от войниците и информира техните роднини. „Разбрах, че ако това сработи, може би трябва да го направим за всички 865 войници. Това е нещото, което промени живота ми: от журналист станах търсач“, казва той.Личен архив

През 2010 г. той създава Фондацията за военни съветски гробища и ръководи екип от ентусиасти, обичащи историята, които изследват съдбите на тези войници. Основната работа е в архивите, защото там има само име и фамилия. „Имаме например войник Андрей Иванов и това е всичко. Може да има хиляди Андрей Ивановци, които се смятат за изчезнали! Използвам много източници. Един от най-важните от тях е ОБД Мемориал (руска официална онлайн база данни за военнопленници). Веднъж идентифицирах войник, известен като Ропожецки, но се оказа, че [нацистите] нямат добър правопис за руските имена: истинското му име е Краповецки. Не би било възможно да го намеря във физически [архив].“Личен архив

Градската администрация и руското посолство в Холандия подкрепят неговия проект. „Когато го започнах, гробището беше забравено и вече никой не го беше грижа. Сега обаче получавам признание от властите“, казва Рейдинг. До ден днешен неговият екип е идентифицирал 220 войници и е открил над 200 роднини. „Имаме доста амбициозни планове за съхранение на паметта жива“, надява се той.

Искаме да възстановим всички имена

Личен архив

„Няма романтика в нашата работа, тя е рутинна, но безумно интересна“, казва Юлия Егер от Виена. Преди 10 години се премества от Смоленск, където работи като главен редактор на местния клон на вестник „Комсомолская правда“, в Австрия, където заедно със сънародницата си Александра Колб основава изследователския център „Памет“.

Всичко започва с „Книга на паметта“ („Книга памяти“), която е публикувана през 2010 г. от австрийския историк Петер Сиксл (1944-2019 г.)  (немскотоиме е „Sowjetische Tote des Zweiten Weltkrieges в Österreich“). Ландшафтен инженер по професия, през 1980-те години Сиксл започва да изгражда съветско военно гробище. Резултатът от работата му е каталог с 60 000 имена и места на гробове. „Работихме с него за второто издание в 2015 г.“, казва Юлия. „Сега се занимаваме с електронната версия на книгата: за 5 години са открити огромен брой нови документи.“Личен архив

На територията на Австрия има най-малко 226 военни гроба (от които 143 са масови гробове) от времето на Втората световна и първото следвоенно десетилетие. В тях има повече от 80 000 съветски граждани: военнослужещи, затворници от концлагери, „остарбайтери“ (работници от Изтока с нисък статус в немската йерархия – бел. ред.). „Някои са погребвани 2 или 3 пъти и ние дълго време се опитвахме да разберем на какъв принцип е правено това и къде да търсим документите сега“, казва Юлия, като отбелязва, че в австрийските архиви винаги им помагат. Прекарват 2 години, за да обиколят цялата страна и да направят карта на всички известни съветски гробове. „Искаме да публикуваме снимка на всеки гроб, за да могат роднините да го видят“, обяснява Юлия.  Личен архив

С такива молби се обръщат към тях всеки ден, но някои чакат отговор с години, защото не е толкова лесно да се намерят и сравнят имената и действителното място на погребението. „Когато се преписват документи в архивите човек може да се превърне от Соколов в Соловьов, от Григориевич в Георгиевич, от Александрович в Алексеевич, а ние искаме да възстановим всички имена. Трудно е да се разкрие първоначалното място на погребението, когато имената на австрийските населени пунктове са били записвани с руска транскрипция, а схеми не са били прикрепяни. Главната трудност обаче е в това, че в малкото налични документи за вторични погребения, починалият често става анонимен“, казва Егер.Личен архив

Освен това в Австрия периодично се откриват нови гробове: или в гората, или пред къща в някое село, а понякога и в действащи общински гробища. Дори на Централното гробище във Виена през 1980 г. до порта №10 са погребани 183 съветски граждани. Става възможно те да бъдат идентифицирани едва през 2017 г.: в тяхна памет днес на това място е поставен обелиск с имената на погребаните.“

„Загиналите са записвани както им падне“

Личен архив

„Днес във всяко малко село могат да се намерят съветски гробове“, казва Дмитрий Костоваров от немския Дортмунд, който се премества тук от Алмати (Казахстан) през 2004 година. В много градове в Германия, където са погребани огромен брой съветски войници и военнопленници, има „търсачи“, които работят самостоятелно, защото така е по-лесно, особено ако си представим обществената организация, обяснява Дмитрий.

Самият той започва с издирването на своя дядо, загинал през 1942 г. в Ленинградска област. Не успява да намери точни данни, но в процеса се запознава с други „търсачи“. В резултат оставя инженерната си професия и създава историческото общество „Мемориал на руските жертви от войната“. В него са включени както жители на бившите съветски републики, така и местни немци.  Личен архив

„Хората знаят, че са се случвали ужасни неща, и то не само по време на войната, но и след нея. Загиналите биват записвани както им падне, паметници биват съборени, гробове – изоставени. Има хора, които разбират, че това не е правилно“, разказва Дмитрий. Сега всяка комуна използва различна форма за паметниците и за написване на имената, а за всички погребани трябва да има едни и същи принципи, казва той.

Веднъж Дмитрий решава да организира обществен работен ден на гробището, но не успява – оказва се, че в Германия специални служби наблюдават за състоянието на паметниците и опитите да се направи нещо самостоятелно са равносилни на вандализъм. „Въпреки това в страната има хора, които мият съветски паметници през нощта, в партизански стил. Те смятат, че това е тяхно задължение“, казва Костоваров.Личен архив

Според думите му, едва през 2019 г. екипът му успява да помогне в издирването на 11 души и да придружи 8 семейства до местата, на които са погребани техните близки. Списъци на тези, които той успява да намери, са публикувани в мрежата.

Освен търсенето на имена и места на гробове, обществото на Дмитрий се бори за създаването на мемориал на мястото на лагера на военнопленниците в Дортмунд: „Сега там се намира развлекателен център, до който има мемориален камък с надпис ‘Тук се намираше лагер за военнопленници’. Повече никаква информация. Обръщал съм се с молба за малка стая за архива, но ми бе отказано.“

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest