Кой е Порфирий Иванов – руски лечител или измамник?

Повече от 50 години той ходи гол и бос, облечен само с боксерки – дори през зимата.

Измъчван е от нацистите и дори прекарва време в най-тежките психиатрични заведения на СССР – но доживява до 85 години.Дали Порфирий Иванов е йога, лидер на секта или просто луд?

Съветските власти мразят необикновени хора – ако не работят за комунистическата партия. Порфирий Иванов не работи. Той просто разпространява своята версия за здравословен начин на живот – и за да докаже нейната ефективност, не използва топли дрехи и се хвали с изключително здраве.

Хората се стичат да видят Порфирий, защото го смятат за духовен водач – и властите на СССР гледат предпазливо на „Учителя“. За да спре дейността си, той е пращан в затвори и психиатрични отделения. И до днес някои хора казват, че Иванов е бил психично болен, други го смятат за гений. Може да е бил и двете.

Предизвикателството с ледена кофа в СССР

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238684979850%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=497&appId

Ранният живот на Иванов е известен до голяма степен от неговите собствени разкази. Той е роден през 1898 г. в село в Луганска област, Украйна (която тогава е част от Руската империя). Това, което отличава Порфирий, е изключителната му сила и ръст. Когато е на 15, започва да работи в мините. „Работихме неуморно: понякога работехме по 20 часа на ден“, казва Порфирий в мемоарите си.

Порфирий е призован в руската императорска армия, но не участва във военни действия – избухва Революцията и прекратява войната. В съветската държава Иванов води живот на обикновен нехранимайко – залага, пие и участва в селски сбивания. „Някога бях извън закона, ограбвах природата, убивах жизнерадостта, не мислех за нищо друго освен за добър живот за себе си – правих всичко, за да живея добре. Но след това се отдалечих от всичко това и започнах да се доближавам до това да стана приятел с природата…“, пише Иванов.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238848313167%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=414&appId

През 1928 г. Иванов прекарва 11 месеца в затвора за данъчни измами. Но скоро животът му се променя необратимо. Както самият Иванов пише, една зима в началото на 1930-те години той развива рак. Лекарите казват, че е безнадежден случай. Отчаян, Порфирий започва да излиза на студа и да се залива с ледена вода, за да „загине по-бързо“. Изненадващо, това довежда до обратен ефект – неговата сила и енергия нарастват. Иванов преминава към ежедневни заливания със студена вода.

Бавно Иванов се отказва от всички дрехи – по всяко време на годината стои само в боксерки до коляното и ходи бос дори през зимата. Той спира да се бръсне и да се подстригва, изоставя жена си и двамата си синове и тръгва да се скита из Украйна и Южна Русия, разпространявайки новата си „Идея“, както я нарича, за единство с природата. Принципите са прости – студени бани сутрин и преди сън, пълен пост през съботите, редовно дълбоко дишане на открито… Но какво прави Иванов ъндърграунд знаменитост?

Лечител или луд?

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D105646436172412%26set%3Da.105645352839187&show_text=false&width=552&height=376&appId

Поради външния си вид Иванов не може да си намери работа в съветската държава от 1930-те години. Но хората са привлечени от него, защото във времената на несигурност, глад и антирелигиозна съветска пропаганда той предлага очевидно здравословен подход към начина на живот. За държавата обаче той е просто някакъв луд, който тича полугол и пропагандира някакви глупави природолюбиви идеи.

През 1935 г. Иванов е задържан за първи път и настанен в психиатрично заведение в Ростов на Дон. Психиатрите го диагностицират с шизофрения, забраняват му да работи и го изпращат при близките му в Ростовска област.

Има малко достоверна информация за местонахождението на Иванов преди Втората световна война. Но когато нацистите превземат района на Ростов, Иванов им става известен – като вид местен феномен. Сам той казва, че нацистите са „изпробвали“ способностите му до степен на мъчения: карали го на мотоциклет в лютия студ и го заравяли в сняг с часове. Но когато Иванов излиза от снега, тялото му е зачервено и от него излиза пара, пишат биографите му. Тази информация обаче отново се базира на собствените разкази на Порфирий.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238548313197%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=422&appId

Оцеляването на войната не променя Иванов или неговите практики. В годините след ВСВ той продължава да проповядва. По това време Иванов се нарича „Учител“. Едуард Протопопов, инженер, си спомня срещата си с Иванов през 1949 г. в Москва, където той е дошъл да лекува и да преподава. „Учителят изми краката на всички със студена вода от леген. След това положи тежко болните на дивана и сложи ръце върху тях: едната ръка на главата им, а другата на пръстите на краката. С други той просто се държеше за ръце и говореше за живота и здравето. След това даде на всички своите съвети: давайте на нуждаещите се, поздравявайте всички хора, не плюйте на земята, не пийте, не пушете, не яжте и не пийте вода в съботите, мийте краката си два пъти на ден със студена вода да се „събудят“. И последният му съвет е да ходят по земята боси, да дишат чист въздух и да се молят за здраве.

Като практикува по този начин, Иванов в крайна сметка привлича вниманието на КГБ и впоследствие прекарва време в най-суровите психиатрични заведения на СССР. През 1951-1954 г. за антисъветска пропаганда той е поставен на задължително психиатрично лечение в психиатрични болници от затворен тип. Храната там обикновено е бедна и тези от затворниците, които не получават пратки с храна от роднините си, гладуват.

През 1950-те години почти няма употреба на лекарства в психиатричните болници – широко разпространена е само „сънотерапията“: затворниците получават големи дози сънотворни, така че да спят постоянно, освен по време на хранене. Само изключително стабилното здраве на Иванов му помага да оцелее това „наказание“. През 1964 г. той отново е заловен за измама, но е сметнат за психично болен. Следващите 4 години прекарва отново в психиатрични заведения.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238654979853%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=447&appId

По това време славата на Иванов е значителна. Често пътува от селото си в Ростовска област до Москва, за да „лекува“ хората. Един от неговите ученици си спомня: „Учителят често идваше в Москва по покана на някои болни хора. От целия град хората отиваха до гарата, за да се срещнат с Учителя. И когато слезе от вагона на влака, всички се втурваха да го целуват. […] Когато влязох в стаята – хората седяха навсякъде и чакаха. Учителят излезе, спокоен, синеок и белокос. Той скръсти ръце на гърдите си и каза нежно: „Скъпи мои приятели, дойдох тук, за да ви поддържам здрави“.

Последни години и заключения

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238844979834%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=385&appId

През 1970-те години Порфирий Иванов става местен „гуру“ в село в Луганска област, Украйна, където живее и приема посетители и ученици. През ноември 1975 г. – март 1976 г. той отново е настанен в психиатрична институция – този път, защото просто иска да присъства на 25-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз!

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238718313180%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=498&appId

На 77-78 години Иванов вече не е толкова силен и в болницата е „лекуван“ почти до степен да умре. Иванов е изпратен у дома при своя ученик и приятел Валентина Сухаревская в много лошо състояние. Но когато три дни по-късно психиатър посещава дома му, за да провери дали старият нарушител вече е мъртъв, Порфирий сам отваря вратата – облечен в обичайните си боксерки.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238964979822%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=404&appId

През 1979 г. обаче Иванов отново е задържан – този път ограничен до домашен арест, след като голям брой негови ученици и последователи се стичат в дома му в селото, за да отпразнуват поредната годишнина от началото на неговите учения. Този домашен арест приключва едва през 1982 г., когато статия за Иванов и здравословния му начин на живот се появява в „Огоньок“, едно от най-популярните списания на СССР. Накрая, през последните години от живота му, публичното признание най-накрая идва при Иванов. Като цяло той прекарва над 12 години по затвори, болници и психиатрични клиники.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484238961646489%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=497&appId

Порфирий Иванов умира през 1983 г. на 85 години – но за неговите последователи това е само началото на мащабна дейност. Насърчени от официалното „признаване“ на учението на Иванов, неговите последователи организират събирания, конференции и публикуват писанията на Иванов. През 1992 г. около 10 000 души се събират близо до бившия дом на Иванов за тържество. Все още има хиляди последователи на Иванов, които потвърждават полезността на неговата система; въпреки това нито едно научно доказателство за неговите способности никога не е представено от Иванов или неговите последователи – само устни разкази.

https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto%2F%3Ffbid%3D484239068313145%26set%3Da.484238391646546&show_text=false&width=552&height=498&appId

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest