Колко луд може да бъде животът в най-отдалечените места в Русия

В най-голямата страна в света не на всички им е провървяло да се окажат на места, където лесно можеш да заредиш колата или да свалиш снимка от интернет.

На някого за целта му се налага да преодолява невероятни трудности и да е готов на отчаяни постъпки.

Четиринадесет часа пътуване с кон и трактор, за да се явиш на изпит 

Катя Готовцева е родена и е израснала в село Дигдал в Якутия, от което до най-близкия районен център са 125 километра. Тя е можела да се яви само там на единния държавен изпит по чужд език, а това ѝ създава силно неудобство. Всяка пролет заради наводненията пътят до центъра остава под водата и просто изчезва. Това обаче не спира Катя и заедно с баща си разработват маршрут. Гимназистката е трябвало да стигне от Дигдал до съседното село на кон, а от там до следващото – с трактор, а след това да се прехвърли на кола. 

На 18 май в училище бие последният звънец за годината и всички се готвят за завършването на гимназията, а Катя оседлава коня, за да отиде да се яви на изпита. Служител на МЧС в Якутия

„Едва излязохме от селото и моят Орлик нещо усети ли или се изплаши от нещо и се стрелна към гората, изправяше се на задните копита и няколко пъти се опита да ме хвърли. След това просто скокна в гъстата гора с изсъхнали клони и храсти. Успях да погледна по посоката, в която беше татко, с надеждата, че той ще ме спаси от полуделия кон. Само че татко стоеше и тихо изпадаше в паника, защото ако се беше намесил, само щеше да влоши още повече нещата“, спомня си тя.

Лицето на Катя е изподрано, розовата ѝ безболна шапка отлита, а от носа ѝ потича кръв. Тя обаче хваща по-здраво юздите и след известно време конят се успокоява. Следващите седем часа от пътуването минават спокойно. 

На следващия участък от пътя тях вече ги чака трактор с прицеп, в който са се настанили ученици като нея, които отиват за изпита. „Пътувахме също около седем часа. Много студено и тъмно беше, а ние се опитвахме поне малко да поспим, но прицепът занясяше настрани и силно се друсаше заради ужасния път, така че със спането не се получи много“, казва Катя. След като стигат до следващото село, тя пренощува, а на сутринта отива на изпита с кола: „Шокираните учители искаха да чуят разказа ми, а аз, смутена, седях пред чиния с пюре с фрикадели“.

Бензин веднъж в годината и вероятност да бъдеш изяден 

На жителите на най-северното село в Русия, наречено Диксън, им се налага през по-голямата част на годината да живеят в студ. Тук дори през лятото средната температура на въздуха е +5,5℃, а през зимата -48℃.  През юни хората все още се придвижват със снегоходки. Това обаче далеч не е единственият проблем. Диксън

ДиксънРоберт Прасценис/Sputnik

Селището е толкова изолирано от останалата част на Русия, че шансът да си поръчаш бензин, се отдава само веднъж годишно, през периода на корабоплаването. Тогава ще ти го докарат с кораб. Бензиностанция в селото няма, а до най-близката са близо 500 километра. Само че до нея не може да се стигне, защото няма път. „Тук частният автотранспорт е голяма рядкост. Хората имат най-вече снегоходи и моторни лодки. Когато корабите започнат да плават, поръчваме от един до два тона бензин“, казва жителят от селото Александър Анисимов.Михаил Дегтярев

Михаил ДегтяревSiberia. Realities/youtube.com

С интернета в Диксън също проблемите са сериозни, защото той е много слаб. Тук видео никой дори не се е опитвал да свали. За да качиш няколко снимки, ти трябват час и половина до два.

А най-голямата заплаха в селото са дивите животни. Местната полиция е поела охраната от тях, тъй като в Диксън престъпност няма. „Тук има и вълци, и мечки. Могат неочаквано да излязат иззад къщата или от самата къща“, разказва местният жител Михаил Дегтярев. В Диксън навсякъде са окачени надписи с предупреждение да не се хранят мечките и, ако има желаещи, да не се снимат с тях. 

Телефон на покрива

Welcome Dagestan

Кусур е най-труднодостъпното село в Дагестан. То се намира високо в планините и е свързано с равнината само от един-единствен път. За да стигнеш до тук, трябва да пътуваш от Махачкала (1900 км от Москва) около седем часа. Край село Мухах, на склона на Главния кавказки хребет, пътят свършва и по-нататък има само една опасна планинска пътека. След 15 километра тя те отвежда в Кусур.

През лятото в селото живеят хора в седем-осем къщи, през зимата тези, които могат, се стараят да се изнесат от него, защото до съседния магазин в село Джини трябва да се придвижваш със ски по замръзналата планинска река над 20 километра. Welcome Dagestan

А от благата на цивилизацията в селото има само платен телефон. От него не можеш да позвъниш, защото в селото не се продават карти, но пък можеш да приемеш обаждане. Първият, който чуе, че звъни уличният телефон, вдига слушалка, а след това търси човека, на когото са позвънили. Наистина жители на Кусур имат и мобилни телефони, но връзка има само от една къща на високото и само до стената, която е към вишката на мобилния оператор. Тук закрепят телефона на стената на самоделна метална пластинка с кукички, на мястото където сигналът се лови най-добре, и внимателно набират номера без да свалят мобилния телефон от поставката. През деня на пейка до пластината обикновено се събира цяла опашка.

Интернет на самото поле и бедуини с дронове

Когато започна пандемията от новия коронавирус животът в някои отдалечени места в Русия започва да напомня на приключенска игра. От една страна техните жители могат най-накрая да оценят по достойнство собствената си изолация, а от друга – учениците от тези райони възненавидяха дистанционното обучение. Ако за повечето жители на страната това означава обучение в къщи с чаша чай край компютъра, то за тях това е търсене на необичайни решения. 

Учениците от село Прикамие (1200 км от Москва) са принудени с часове да седят на покрива на къщите си, защото само там се лови връзка. „Качвам се на покрива, за да изпратя домашното и да сваля файлове. Стоя близо час. Но ако връзката се разпадне, се налага всичко отново да сваляш“, казва Амина Казаринова. Вадим Брайдов/ТАСС

В Башкирия, в село Кулметово, учениците „ловят“ интернет на пътя сред полята. За целта, според думите на местни хора, се налага до там те да стигат с коли. „В колата по четирима си правят домашните, кой с телефон, кой с лаптоп“.Сергей Русанов/Sputnik

В същото време еленовъдите от Якутия, които през целия си живот пътуват из дивата местност, тъкмо обратното, се наслаждават на новите възможности: сега дронове наглеждат техните елени. Да се търси изгубил се елен с дрон е много по-лесно. „Използваме дронове в места, където гората е по-гъста. Елените се страхуват от тях, само когато летят бързо, защото звукът ги дразни. Когато кръжи на едно място, нещата са нормални“,  казва еленовъдът Сергей Лаптандер. 

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest