Колко храна хвърлят руснаците?

Явно когато става дума за храна, руснаците са изключително съобразителни.

Скорошна класация на Bosch откри кои страни създават най-много хранителни отпадъци годишно.Сергей Медведев/ТАСС

Китай, Индия и САЩ са на челните места, а руснаците се оказаха едни от най-изобретателните нации в това отношение, със само 33 кг хранителни отпадъци на глава от населението. Защо това е така?

Но първо, защо изхвърлянето на храна е толкова лошо за околната среда?

Александр Кряжев /Sputnik

Всички знаем, че изхвърлянето на храна е погрешно от морална гледна точка, тъй като по света все още има много гладуващи хора. Но в последните години се появи още един важен проблем по темата: вредно е за околната среда.

Хранителните отпадъци, които приключват в депа за отпадъци, създават много метан при гниенето си – парников газ, който е 80 пъти по-силен от въглеродния диоксид. И докато селското стопанство е отговорно за 70% от използваната вода в целия свят, хранителните отпадъци също представляват голяма загуба на сладководни и подземни водни ресурси. Милиони галони петрол също се губят всяка година за производство и транспортиране на храна, която не се консумира.

Как Русия показва такива добри резултати в класацията?

Александр Кряжев/Sputnik

Говорихме с експерти, които първоначално се изненадаха от резултатите от класацията на Bosch.

Еха, наистина? Шокирани сме“, възкликна Анна Балахонцева от еко-кетъринг компанията „Еда спасёт мир“ (Храната ще спаси света), когато я помолихме за коментар.

Балахонцева мисли, че, на теория, това може би е заради „наследството“ от военните години и 1990-те, период, белязан от бедност и глад в Русия. Днешните възрастни в Русия са възпитани от хора, на които се налагало да пестят храна.

„Ние наследихме много рецепти от нашите бабушки за „неочевидната“ употреба на някои продукти, които често могат да бъдат сметнати за негодни за ядене или консумация“, добавя Балахонцева.

Анна Успенская, основател на Foodsharing Moscow е съгласна, че паметта за глада от войните все още е „свежа“ в умовете на мнозина и добавя, че в Русия – и целия регион на ОНД – стандартът на живот все още не е достатъчно добър, за да си позволят хората лукса на изхвърлят храна.

Проучване на студенти от Московското висше училище по икономика също посочва фактори, като например, че хората сравняват изхвърлянето на храна с изхвърляне на пари. Това е култура на виждане на храната като резултат от нечий труд (и затова изхвърлянето ѝ се вижда като неуважително към чуждите усилия). Това е растяща тенденция за етично и устойчиво потребление сред по-младите градски жители, но и православни християнски ценности, които разглеждат храната като свещена.

Дали ситуацията наистина е толкова добра, колкото изглежда?

Александр Кряжев/Sputnik

Според Балахонцева лошата статистика също може да е причина, стояща зад доброто представяне на Русия в класацията.

„За да проведете добро проучване в Русия е важно да посетите всеки град и да интервюирате поне 100 души във всеки един от тях. И това, което ми се иска всички да знаят е, че дори в Русия да изхвърляме по-малко хвана, тя все пак е ТОЛКОВА много“, обяснява Балахонцева.

Вероятно в сравнение с други страни Русия се справя добре, но това не означава, че е за пример по отношение на изхвърлянето на храна. Около 884 млн. т от произведената храна се изхвърля ежегодно по света, 17 млн. от които са от Русия.

Според доклада на TIAR Center за изхвърлянето на храна, в Русия почти всичката изхвърлена храна (94%) стига до депа за отпадъци, където се превръща в замърсител на почвите, водите и въздуха. Поради това в Русия се отделят се около 2,4 т метан, както и други газове като амоняк и сероводород. Освен това към вредите за околната среда прибавяне и фактът, че изхвърлените продукти костват на Русия приблизително 1,6 трлн. рубли всяка година, или 30 млн. годишни дажби за голям човек.

Следващите стъпи в борбата с хранителните отпадъци в Русия

Кирилл Пухляков/Sputnik

За щастие има някои неща, които потребителите и бизнесът правят.

„Първо, производствените компании и магазини трябва да осигуряват повече продукти без опаковка или с минимум опаковка, или с рециклируема опаковка. Магазините трябва да изучават колко от определен продукт е най-вероятно да се изкупи от потребителите и на тази база да правят размерите на опаковките за различните нужди. Много продукти може да се доставят в магазини  във формат за нулеви отпадъци, а магазините трябва да се стремят към този формат колкото се може повече“, подчертава Балахонцева.

Ресторантите са друг основен виновник за ситуацията, като могат да ограничат менютата си, за да не купуват твърде много продукти и да не правят твърде много заготовки, но и да не използват фолио и вакуумни торбички. Ако остане някаква храна, тя може да се разпределя в центрове за храна или на служителите на ресторанта.

Колкото до средностатистическите потребители, Балахонцева казва, че те трябва добре да обмислят списъка си за пазаруване и всъщност да се придържат към него, когато пазаруват, за да избегнат да купуват твърде много. Трябва също да си носим свои собствени контейнери за многократна употреба и, ако е възможно, да използваме онези части от продуктите, които обществото е започнало да изхвърля.

„Важно е, че тъй като националната травма от глада по време на войната бавно отшумява и стандартът на живот се подобрява, тези причини [за по-малко разхищение на храна] се заменят с други по-положителни причини да не се изхвърля храна, като тенденцията към внимателно потребление и опазване на околната среда. Можем да видим, че подобни ценности се появяват сега, но главно сред младите хора, живеещи в големите градове“, заключава Успенская.

автор: МАРИЯ СТАМБЛЪР

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest