Колко бързо се е пътувало в царска Русия?

29.12.2023 Редактор

Възстановихме по мемоари реалните скорости и разбрахме кой от императорите е пътувал най-бързо с шейна, колко бавни са били каретите в снежно време и как са затваряни пътищата, за да преминават царете?

Най-бързият сухопътен път на Руската империя е Сибирският път. Художникът Василий Верешчагин пише: „Пътувах два пъти като куриер (каретна военно-куриерска служба – бел. ред.) до Туркестан, през Сибир, веднъж през лятото, другия път – през зимата, и двата пъти пътуването беше просто бясно; случваше се да правя по 400 версти на ден“ – оказва се, че средната скорост е била 17,83 км/ч.

Николай Сверчков

Разбира се, през деня правят по няколко спирки за смяна на конете и хранене, но така или иначе седемнайсет километра в час не е много по днешните стандарти, но в онези времена сибирските пътнически каруци са се смятали за скоростни асове. Дори потеглянето на каретата те „официализирали“ с цяло представление. Верешчагин си спомня, че конете били впрегнати в каретата, като ги държали, а когато впрягът бил готов, „хората отскачаха настрани, а конете първо и трите скачаха на задните си крака, след което тръгваха напред. Беше безполезно да ги задържаш, трябваше само да ги водиш умело, за да не се обърнат в някоя канавка, да не полетят от някой мост и т.н. От такава скорост дори се запалваха осите на колелата“.

Летящи императори

Подобни данни за предреволюционните скорости дава и Владимир Набоков в коментара си към „Евгений Онегин“. Най-бързите в империята са каретите и екипажите на императорите. През 1750-те години Елисавета Петровна разполага със специална карета-шейна, с която императрицата пътува от Санкт Петербург до Москва за 48 часа. Към каретата са впрегнати дванадесет коня, които се сменят на всеки няколко километра. Дължината на пътя в онези дни е около 784 километра – т.е. Елисавета Петровна е карала със средна скорост от 16,3 км/ч.

През 1810 г. Александър I пътува между столиците за 42 часа (18,66 км/ч), а Николай I през 1833 г. – за 38 часа (ако вярваме на дневника на Пушкин). Така Николай I може да се нарече най-бързият руски император със средна скорост от 20,63 км/ч. Трябва да се има предвид, че през декември той се е движел по писта за шейни – най-бързият вид пътна настилка по онова време.

Николай IНиколай Сверчков

Рекордната скорост описва в дневника си драматургът Александър Островски, който през 1856 г. пътува през Тверска област. „В Емаус ни заложиха тройка хубави сиви коне и седна един кочияш, дребен мъж на около 25 години, красив сам по себе си. Отбелязах, че момичетата вероятно го обичат, но той замълча. Той ни караше с такава скорост, че чак дъхът спираше. <…> 14 версти изминахме за три четвърти час“. Скоростта на каретата е била около 20 километра в час – почти като на императора!

Колко бавно са пътували

Дори максималните скорости по пътищата преди революцията са ниски. Повечето карети и екипажи едва се влачат – особено в междусезонната кал или снеговалеж. Владимир Набоков отбелязва: „зимата можеше да натрупа толкова много сняг, че пътуването „по заснежен път“ не ставаше по-добро от това по кал и тиня“.

Николай Сверчков

Критикът Алексей Вулф пише, че заради обилния снеговалеж е прекарал целия ден – от ранна сутрин до осем вечерта – пътувайки с тройката на чичо си на четиридесет версти между Торжок и Малинники в Тверска губерния. Тройката на Вулф се движела със скорост само три километра в час.

Според историка Владимир Коршунков, иркутският търговец Владимир Баснин през 1828 г. пътувал със своите спътници до Санкт Петербург от Иркутск през Томск, Тюмен, Екатеринбург, Казан и Москва. Пътуването им отнело 36 дни и 20 часа – от 26 януари до 6 март, като изминали 5150 версти, или 5510 километра, със средна скорост от 6,23 км/ч.

Това са реалните скорости на пътуване между градовете – така че всъщност всеки път е бил нелеко физическо и духовно изпитание.

Причини за закъсненията при пътуване – задръствания и „затваряне“ на пътища

Александър Орловски

Разбира се, в големите градове и по натоварените магистрали през XIX век и по-рано е имало познатите ни задръствания, на тогавашния език – „затори“. Счупена каруца, паднал кон, сблъсък на каруци – всичко това е създавало задръствания. Такива е имало и по черните улици, пътища и магистрали – покрити с неравности, които е трябвало да се пресичат бавно и внимателно.

Пътищата били ремонтирани предимно за преминаване на висшестоящи и царски особи. Московската художничка Прасковя Орлова (1815-1900) си спомня, че през 1838 г. е пътувала до Старая Руса малко след като император Николай I е напуснал Санкт Петербург по същия път: „шосето беше заравнено като паркет“.

Свободни източници

В моментите, когато царете и техните семейства пътуват из Русия, движението по пътищата е практически парализирано! Но „затварянето“ в царска Русия се случва по различен начин, спрямо сега – проблем възниква поради липсата на двигателна сила.

Михаил Дмитриев си спомня, че когато през 1837 г. престолонаследникът Александър Николаевич пътувал из Русия, а самият Дмитриев бил на път към имението си, всички коне от пощенските станции в района били събрани за каретата на престолонаследника, неговата охрана и свита: „станциите бяха изоставени в продължение на три седмици“, а „през това време мъже изтръгнаха куките от вратите и счупиха стъклата на прозорците“.

Историкът Наталия Горская съобщава точните данни за пътуването на престолонаследника през Смоленска губерния: за него са необходими не по-малко от 1140 постови и 540 резервни коня, а на всички гари в губернията намират само 400 коня – налага се да съберат липсващите от селяни и помешчици.

По Великия сибирски път, 1883 г., Николай СверчковДържавен художествен музей на Алтайския край

Чиновникът Дмитрий Оболенски (1822-1881) съобщава през септември 1856 г., че всички коне от гарите на всички провинции между Москва и Варшава са реквизирани за преминаването на императрицата-вдовица. Всички пътници, пътуващи по пощата, е трябвало да бъдат задържани на гарите, в селата и градовете. Селяните са откъснати от полската работа – да поправят пътищата и пощенските станции и да обслужват преминаването. „Как да се оценят тези загуби на частните лица и колко трябва да струва едно пътуване от Москва до Варшава?“, оплаква се чиновникът.

Често след такива пътувания конете са убивани – кочияшите имат заповед да юркат конете си, без да ги щадят. През 1858 г., след като Александър Николаевич пътува през Смоленщина (вече като император), умират цели 164 коня.