Кои съветски технологии по-късно са развити на Запад?
Интернет е пълен със статии как САЩ или европейски държави са „откраднали“ нещо от СССР.
Няма нищо подобно. Има обаче технологии и методи, създадени в СССР, които в крайна сметка намират масова употреба в западните държави.
Картечен пистолет ППС-43
ППС-43Legion Media
Картечният пистолет ППС-43, създаден от съветския конструктор Алексей Судаев (1912-1946), е със здрав и евтин дизайн. Повечето от частите на оръжието са щампирани със стоманени листа, което опростява производството. ППС-43 се използва от 1943 до 1946 г., като са произведени над 2 милиона пистолета от този вид.
„Тип 54″Legion Media
В различни страни се раждат няколко „клонинга“ на ППС-43. Финландският картечен пистолет М/44 е модифицирано копие с малки разлики. Полша и Китай произвеждат ППС-43 по лиценз на СССР, но в Китай оръжието носи името „Тип 54“. Испанските картечни пистолети DUX-53 и DUX-59 също са копирани от ППС-43, също както финландската версия.
Специалните ефекти и филмите на Павел Клушанцев
Павел КлушанцевМихаил Клушанцев
Павел Клушанцев (1910-1999) е роден в Санкт Петербург съветски оператор и кинорежисьор. През 1957 г. излиза филмът му „Път към звездите“ – документален/научно-фантастичен филм за пътуването в космоса. Това се случва 4 години преди Юрий Гагарин всъщност да полети в космоса! Във филма има революционни за времето си специални ефекти, изобразяващи живота в космоса и по-точно космически костюми и оборудване. Има кадри от „космическа станция“ с формата на колело, чрез които е постигнато впечатлението, че космонавтите са в среда с нулева гравитация.
Pavel Klushantsev, Curtis Harrington/The Filmgroup, 1965
Чак 11 години по-късно тези методи на снимане се използват от Станли Кубрик в неговата класика от 1968 г. „2001: Космическа одисея“. Знае се, че Кубрик е вдъхновен от ноухауто на Клушанцев. Също както и Джордж Лукас, който, според различни информации, смята Кушанцев за „кръстника на Междузвездни войни“.
Но историята не свършва тук. И Кубрик, и Лукас са запознати с Клушанцев, защото следващият му филм „Планетата на бурите“ (1962) е адаптиран за разпространение в САЩ. Продуцентът Роджър Корман купува правата за филма и добавя сцени с американски актьори. Той пуска филма под заглавието „Пътуване до праисторическата планета“ (1965), а след това излиза и „Пътуване до планетата на праисторическите жени“ (1968). Останалите руски сцени са дублирани на английски език, а на руските актьори са сложени английски имена – Георги Жонов става „Кърт Бодън“, а Генадий Вернов – „Робърт Шантал“.
Технология за пастьоризация на млякото
Работник в млекопреработвателен заводLegion Media
Технологията е жизнено важна – с нея млякото се поставя под налягане, за да могат „микробите да бъдат изтласкани до ръба на отделните капки мляко. Когато са по-близо до ръба, топлината на млякото по-добре удря бактериите“, обяснява Фил Фрешет, главен технолог на Millisecond Technologies.
Главният изпълнителен директор на Millisecond Technologies Андрей Арофикин започва да разработва тази технология в СССР, но емигрира в САЩ, защото не може да намери финансиране за изследванията си. Технологията удължава трайността на млякото от 13 до около 40 дни. В момента Millisecond Technologies планира да пусне продуктите си във Вирджинските острови, Свети Мартин и Доминиканската република.
Автомат „Калашников“ (АК-47)
AK-47Legion Media
Автоматът „Калашников“ – емблематичен продукт за световното въоръжение през XX в., е с проста, лесна за възпроизвеждане конструкция, което го превръща в едно от най-копираните оръжия в света – с и без лиценз. Въпреки че е лесно да се различи един истински „калашник“ от китайско копие, клонингите са многобройни.
АК-47 се произвежда в най-малко 28 държави, а още няколко страни произвеждат оръжия, базирани на конструкцията на „Калашников“ с много от важните му черти. АК-47 всъщност е толкова влиятелен, че няколко държави са го включили в националните си флагове.
„Стелт“ въздушната технология
F-117A NighthawkStaff Sgt. Aaron Allmon II/US Air Force
Пьотър Уфимцев (роден през 1931 г.) е руски физик и математик, роден в Алтайския край, Западен Сибир. Смята се, че той е бащата на съвременната „стелт“ въздушна технология. Уфимцев започва да работи по предвиждането на отражението на електромагнитните вълни от прости обекти през 1960-те години. Неговата теория е известна като Физическата теория за дифракцията (PTD). Съветските власти обаче не смятат работата му за важна и му позволяват да публикува резултатите си в международни източници.
PowerRossiya/youtube.com
Първите резултати от теорията на Уфимцев са събрани в книгата му от 1962 г. „Метод на ъгловите вълни във физическата теория за дифракцията“, която през 1971 г. е преведена на английски език специално за отдела за международни технологии в американските военновъздушни сили. Трудът на Уфимцев, проучен от инженерите в Lockheed Corporation и Northrop Corporation, вдъхновява разработката на стелт технологиите за самолети като Lockheed F-117 и бомбардировача Northrop Grumman B-2. По-късно, през 1990 г., Пьотър Уфимцев преподава като гостуващ лектор по електронно инженерство в Калифорнийския университет.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
