Кои са затворниците от Петропавловската крепост в Санкт Петербург?

Петропавловската крепост е използвана като политически затвор в имперска Русия, така че често е държала в плен известни и дори велики хора.

1. Михаил Бакунин

Публичен домейн/Михаил Величко/Архив Александър Николаевич Одиноков

Михаил Бакунин е известен руски философ и революционер, който в началото е последовател на идеите на германския философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел. След като се премества в Берлин през 1840 г., Бакунин се интересува от комунистическата идеология и след това се запознава с Карл Маркс, но в крайна сметка те стават врагове. Бакунин разработва свои собствени идеи за анархизъм. Той създава теорията на панславизма – идея за федерация на славянските народи, за да ги спаси от абсолютизма.

Той не е теоретик революционер. През 1848-1849 г. организира въстаналите работници във френската революция и в чешките и дрезденските бунтове. Последното довежда до ареста и смъртната му присъда, която по-късно е променена на доживотен затвор. През 1851 г. той е изпратен в Русия и затворен в Петропавловската крепост. Там цар Николай I му заповядва да пише за немски и славянски философски идеи.

Това произведение е наречено „Изповед“. То също така показва, че Бакунин е бил емоционално разбит в крепостта: самият той признава, че е престъпник и моли за смърт. В писмото до семейството си, написано през 1854 г., той казва: „Надявам се, разбирате ли, че всеки, който уважава себе си поне малко, трябва да предпочете най-страшната смърт пред тази бавна и срамна агония“, имайки предвид доживотната присъда. През 1857 г. Бакунин е заточен в Сибир, където живее до 1861 г., когато избягва в САЩ през Япония. След това се премества в Лондон, където работи с Александър Херцен за списание „Колокол“.

2. Николай Чернишевски

Михаил Величко/Архив Александър Николаевич Одиноков/TASS

Николай Чернишевски се интересува от социалистически и нихилистични идеи по време на следването си в университета в Санкт Петербург. Чернишевски посещава заседанията на политическия кръг на Михаил Петрачевски, за да се запознае с революционните идеи, но той самият не влиза в кръга.

След дипломирането си се опитва да стане учител, но скоро напуска тази работа и става публицист. През 1854 г. Чернишевски започва да пише за списание „Современник“, където работи с известния руски поет Николай Некрасов. Иска да използва това списание, за да популяризира революционните си идеи. През 1862 г. издаването на „Современник“ е спряно за осем месеца и Чернишевски е арестуван за писане на прокламации. Затворен е в Петропавловската крепост и през този период той написва основната си творба – романа „Какво да се прави“.

Цензорите го прочитат, но не виждат идеите, показани в романа, като утопичен социализъм, така че на Некрасов му е позволено да го публикува в „Современник“. Авдотия Панаева, която е работила за списанието, си спомня в книгата си „Спомени“, че Некрасов сам е решил да занесе ръкописа на „Какво да се прави“ в печатницата. Тя пише: „Все още не беше минал и четвърт час, когато Некрасов се върна и ме изуми с израза на лицето си, когато влезе в стаята ми“. Оказва се, че е загубил ръкописа по пътя си. За щастие той е намерен след съобщение, но отнема няколко дни и Панаева си спомня: „Некрасов беше толкова притеснен, че не можеше да вечеря, понякога беше мрачен и мълчалив и след това изведнъж започна да говори за трагичната съдба на ръкописа“. „Какво да се прави“ постига голям успех, но животът на Чернишевски завинаги остава трагичен. След затвора той е изпратен в изгнание и му е позволено да се върне само няколко месеца преди смъртта си.

3. Максим Горки

Максим Дмитриев/МАММ/МДФ; Михаил Величко/Архив Александър Николаевич Одиноков

Към началото на XX в. Максим Горки (с истинско име Алексей Пешков) вече е станал известен автор и публицист. Когато идва в Санкт Петербург през 1904 г. и вижда настроенията на хората в града, той не може да стои безучастен. Ден преди трагичната демонстрация, оглавявана от православния свещеник Георги Гапон на 9 януари 1905 г., известна още като „Кървава неделя“, той е един от социалните активисти, посетили някои от ключовите фигури на руския политически елит.

По-късно, в своята книга със спомени, Горки признава, че всичко е било напразно. След като мирните демонстранти са разстреляни от войници на 9 януари, той пише в писмо до съпругата си: „Настроенията нарастват, престижът на царя е разрушен тук – това е съдържанието на деня“.

Там той също казва, че е приютил Гапон същия ден: „Гапон оцеля по чудо, той лежи в апартамента ми и спи“.

Освен това пише отворено писмо, в което призовава хората да се борят с абсолютизма. Това е причина за ареста и затвора на Горки в Петропавловската крепост. В своята книга със спомени той казва, че неговият близък приятел, производител и филантроп Сава Морозов, му е помогнал да бъде спасен в рамките на един месец. На Горки също е наредено да напусне столицата. Междувременно месецът в крепостта се оказа доста продуктивен за Горки. Той пише пиеса, озаглавена „Децата на слънцето“ и започва да работи по един от най-известните си романи, озаглавен „Майка“.

автор: ЮЛИЯ АФАНАСЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest