Кои са 5-имата най-трагични руски творци

Всички поети в Русия страдат много. Казват, че добрата поезия може да се роди само от голяма болка. Подбрахме петима поети с особено трагични житейски истории.

Александър Пушкин (1799-1837)

Орест Кипренски/Третяковска галерия

Би било погрешно да се каже, че великият руски поет живее живот в лишение. Той обаче смята, че съдбата и хората са жестоко несправедливи към него и има много причини да се чувства нещастен. Първо, той e необичано дете, а след това – като млад човек – силно страда за случващото се в Русия и пише политически, както и някои неприлични стихове, заради които в крайна сметка е изпратен в изгнание първо на юг, в Молдова и Одеса, а след това в собственото си имение в Псковска област (630 км западно от Москва).

Там той също страда, практически от всичко: несподелена любов, както и от разстоянието между него, приятелите му и столицата. Измъчва се, че не успява да участва във въстание срещу царя, а след това, че включилите се са екзекутирани или заточени в Сибир.

По-късно той се тревожи, че не може да се ожени заради дълговете си и унизително ниския си ранг в съда. Когато все пак се жени, го измъчва ревността. Но истинската трагедия се случва, когато той предизвиква предполагаемия любовник на съпругата си на дуел – бива смъртно ранен и, оплакван от опечалена Русия, почива три дни по-късно, на 37-годишна възраст.

Михаил Лермонтов (1814-1841)

Петър Заболотски/Третяковска галерия

Може да се каже, че Лермонтов  се „заразява“ с трагизма на самия Пушкин, тъй като се прочува с поемата, написана в чест на смъртта на поета. В това стихотворение Лермонтов успява да предаде трагедията на живота и смъртта на големия поет и обвинява онези, които според него са отговорни за последното.

Всъщност Лермонтов е може би още по-романтичен от Пушкин. Болно сираче, отгледано от баба си, той се противопоставя на останалия свят, осъзнавайки остро неговата несправедливост спрямо себе си и винаги се чувства като скитник. Той страда от цензурата и тайната полиция, която мрази, вярвайки, че тези хора в сини униформи са предатели на Русия.

Основното му страдание, разбира се, е свързано с любовта. Лермонтов не е особено красив и има странен нрав, така че може би не е изненадващо, че не е много популярен сред жените. Постоянното му настроение се „люшка“ между копнежа и отчаянието. В обществото той се държи като истински мизантроп и в крайна сметка острият му език му коства живота. Той обижда приятеля си Николай Мартинов в компанията на дама, Мартинов предизвиква поета на дуел, застрелва го в гърдите и го убива. Лермонтов е само на 27 години.

Сергей Есенин (1895-1925)

Getty Images

Четейки сърцераздирателните стихове на този поет хулиган (както той сам се определя), скоро разбирате, че е много страстен и е водил динамичен живот. Ето защо абсолютно всичко му причинява мъка. Той често бива запленяван от жени, но много скоро му омръзват и ги изоставя. Обожава пейзажа на родното си място, село на река Ока, но го напуска и се мести в столицата. Там сърцето му е изпълнено с жалост към възрастните му родители, които му липсват.

Есенин започва да пие много и често буйства, затова властите започват да се тревожат за психическото му състояние и го поставят под надзор. Тогава умствените му мъки достигат критична точка. Есенин забелязва, че го следва сянка, но в пиянското си състояние вече не може да разбере дали това е агент на Народня комисариат на вътрешните работи (НКВД) или собствената му „тъмна“ страна – тези мъки са отразени в стихотворението му „Черният човек“. През 1925 г. поетът е намерен обесен в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург, като на бюрото му е оставено стихотворение, написано с кръв.

Официалната теория е, че се е самоубил, но все още има спекулации, че може да е бил убит от служители на НКВД, които след това инсценирали обесването. Стаята в хотела е в безпорядък и по лицето на поета има странни ожулвания и синини.

Владимир Маяковски (1893-1930)

Global Look Press

В ранните години на Съветския съюз самоубийствата не са рядкост сред артистичните хора, които трудно се справят с краха на революционните си идеали, когато става ясно, че вместо нов свободен живот е дошла диктатура.

Маяковски е един от тях. За него нещата допълнително се усложняват от затруднения в личния му живот, тъй като попада в любовен триъгълник с Лиля и Осип Брик. Лиля дори е обвинена във вещерство и в това, че подтиква поета към самоубийство: тя е непостоянен и взискателен човек (и доживява до 86-годишна възраст). Говори се, че Лиля „се храни“ от славата на Маяковски: той изповядва любовта си към нея и ѝ посвещава поезия, пълна със сърдечна болка, докато Лиля иска от него единствено пари.

През 1930 г., в разгара на славата си, поетът се застрелва в апартамента си, точно срещу сградата на НКВД в Лубянка. Жилището вече е Музей на Маяковски. В самоубийствената си бележка поетът моли никой да не бъде обвиняван за смъртта му и завещава архива си на двамата Брик. Има обаче хора, които вярват, че и Маяковски е убит от НКВД, а операцията е извършена от Вероника Полонская, която има среща с него и открива тялото му.

Осип Манделщам (1891-1938)

Global Look Press

Роден в богато еврейско семейство, Осип е дълбоко засегнат от финансовия му фалит. Друг източник на страданията му е стигмата на неговия еврейски произход. Той дори е принуден да приеме християнството, за да може да учи в руски университет (родителите му нямат пари за образование в Европа, където учи по-рано).

По отношение на външния си вид Манделщам е доста болнав, с големи уши и голям нос, но в душата си е истински романтик и любител на античнотто. Несъответствието между външния му вид и вътрешния му свят, както и подигравките, които често трябва да търпи от другите, му носят много болка.

Неприятностите му се умножават, когато, вече известен поет, е подложен на пълно забвение при Сталин. Неговите „упадъчни“ стихотворения не преминават съветската цензура и се издава забрана да се публикуват „непатриотичните“ му творби, което е като смъртна присъда за поета. Освен това губи прехраната си и печели малко, работейки като преводач.

В отчаянието си през 1933 г. той допуска фатална грешка: пише брилянтната антисталинска епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, в която нарича Сталин „кремълски планинец“ (намеквайки лошото образование на съветския лидер) и я споделя с приятелите си. Въпреки че навремето той е наказан просто с изгнание във Воронеж, съпругата му Надежда Яковлевна го спасява от самоубийство.

В разгара на чистките на Сталин през 1938 г. името на Манделщам отново се появява, той е обвинен в антисъветска агитация и осъден на пет години в ГУЛАГ за своите „неприлични и клеветнически“ стихове. Тогава се случва истинска трагедия. Манделщам, който е в лошо здраве и неспособен да се справи с трудностите от ежедневието, умира от тиф по време на транспортирането до лагер в руския Далечен изток, твърди официалната теория.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest