Кои модели превръщат „Москвич“ в легендарна машина?
В края на 2022 г., след пауза от повече от 20 години, в Русия отново пуснаха производството на „Москвич“.
Кои съветски модели донесоха на тази марка репутацията на надеждна, мощна и икономична машина на родна почва и в чужбина?
През 1972 г. британският автопилот Тони Ланфранки печели ралитата Castrol и Britax зад волана на „Москвич 412“. Автомобилът, който струва по-малко от 600 британски лири, според правилата попада в последната, четвърта група (разделението е на базата на стойността на автомобилите, а не по техническите им характеристики). Големият брой точки, набрани от Тони в неговата категория, му позволява в крайна сметки да победи главните претенденти за абсолютната победа – BMW 2002 Tii и Ford Capri 3 000 GT.
Архивна снимка
Благодарение на това постижение моделът 412 става един от най-популярните в СССР за времето си и се котира много добре и в чужбина.
„Москвич-412″Legion Media
Благодарение на оптималното съчетание от надеждност, мощност и икономичност, „Москвич“ се превръща във флагман на съветската автомобилна промишленост още през 1960-те, а скоро повече от половината от произведените модели годишно започват да се изнасят зад граница.
По-късно в класацията на съветските народни автомобили „Москвич“ е изместен от „Жигули“ и „Волга“; той губи водещите си позиции, а през 2001 г., когато от конвейера слиза последната кола, изглежда, че окончателно е останал в историята. От 1998 г. до 2002 г. в московския завод на „Москвич“ се произвеждат Renault и Nissan, като от 2012 г. компанията е 100% собственост на концерна Renault.
Legion Media
През май 2022 г. заводът си връща името „Москвич“ и става собственост на руската столица. Тогава е обявена и новината за възобновяването на производството на автомобила, и то не само във вариант с двигател с вътрешно горене, но и с електрически мотор. Новите модели към момента са реплики на китайския кросоувър с предно задвижване JAC JS4 (известен още като Sehol E40X), който се произвежда от 2018 г. и се продава не само в КНР, но и в Бразилия, Египет и Либия.
Ето и моделите „Москвич“, които се превръщат в сензация на съветската автомобилна промишленост по своето време.
„Москвич 400“ – първият масов автомобил в СССР „родом“ от Германия
Ragge Strand/National Archives of Norway (CC BY-SA 4.0)
Първият „Москвич“ се произвежда от 1946 до 1954 г. и до голяма степен имитира немския Opel Kadett K38, който се прави в Германия от 1937 до 1940 година. Според съветските изследователи чертежите и моделите са създадени в Германия от смесени колективи, включващи немски и съветски инженери. По-късно са разработени и модификации – ван, пикап и дори кабрио-лимузина. Колата минава изпитания чак през 1949 г., когато серийното ѝ производство вече е в разгара си.
„КИМ-50“ (1940-1941 г.), експонат на музея на АЗЛКВ. Хоменко/Sputnik
Самият автомобилен завод в Москва започва да работи през 1930 г., когато там се произвеждат американски „Фордове“: първоначално те са оригинали от „родни“ части, а след това, от 1933 г., в предприятието започват да се асемблират лицензираните копия ГАЗ-А и ГАЗ-АА. Следващият модел – КИМ-10-50, копира Ford Perfect.
„Москвич 407“ – експортният успех на съветската автомобилна промишленост
„Москвич-407″Давид Шоломович/Sputnik
Автомобилът е модернизация на по-ранния „Москвич 402“. Докато се произвежда от 1958 до 1963 г., са пуснати общо 3 589 980 броя, като 120 903 от тях са изнесени. В продължение на няколко поредни години за чужбина заминават повече от половината произведени превозни средства.
Машината, предназначена за западните потребители, е с двуцветна каросерия, модифициран екстериор и по-скъп салон; в някои екземпляри воланът е отдясно. Колата се радва на търсене във Франция, Белгия, Скандинавия, Финландия, Великобритания. В Европа „Москвичи“ сглобява белгийската фирма Scaldia и ги продава под собствената си марка Scaldia Essence.
Автомобилът развива скорост до 115 км/ч и това му позволява достойно да се включи в първото си рали „1000 езера“ във Финландия. Там „Москвичите“ дебютират на практика като базови машини, които не са предназначени за скоростни спортни състезания, но финишират без никакви сериозни повреди.
Автопробег Москва – Севастопол – МоскваВалентин Хухлаев/russiainphoto.ru
По-късно конструкторите разработват спортния „Москвич 407-купе“ с двигател с мощност 70 конски сили, който редовно участва в различни международни гонки – ралитата „Акрополис“ и „Монте Карло“, надпреварите „Лондон-Сидни“ и „Париж-Сидни“, като заема призови места. Това се превръща в още една причина за увеличение на поръчките за износ.
„Москвич-408“ – най-стилният съветски седан
„Москвич-408“Валентин Хухлаев/russiainphoto.ru
Автомобилът с извити линии на каросерията, удължени фарове и 13-инчови джанти (първи в съветската автомобилна промишленост) се ползва с голяма популярност както в СССР, така и в западните страни.
Техническите характеристики – двигател с мощност до 60,5 конски сили, максимална скорост 129 км/ч – осигуряват на „Москвич 408“ популярност и в чужбина. Ежегодно до 1960-те над половината от партидите отиват за износ.
В Скандинавието машината се продава под името Moskvich Carat, във Франция – Moskvitch Elite 1360, във Великобритания (за там се произвежда специална версия с десен волан) – Moskvich 408, в Германия – Moskwitsch, във Финландия – Moskvitsh, Elite (с два фара) и Elite de Luxe (с четири фара). В България автомобилът се сглобява със съветски части под името Rila 1400. В Белгия асемблирането се прави от фирмата Scaldia-Volga, която продава различни модификации на „Москвич“ под името Scaldia 408, Scaldia 1360, Scaldia 1400, Scaldia 1433 (универсален модел с три врати), Scaldia 1426 (с пет врати) или Scaldia Elita. Част от автомобилите, които се сглобяват в Белгия, са с европейски дизелови двигатели.
„Москвич“ с екипаж Александър Ипатенко и Александър Терехиним, рали „Лондон-Сидни“Sputnik
Интересна подробност е, че в СССР „Москвич 408“ струва 5000 рубли или 1900 британски лири, докато във Великобритания цената му е около 650 лири.
Автомобилът се произвежда от 1964 до 1975 г. в два завода – в Москва и в Ижевск.
„Москвич-412“ – мощен и безопасен рали шампион
„Москвич-412“Валентин Хухлаев/russiainphoto.ru
Мощността на двигателя на тази усъвършенствана версия на „Москвич 408“ е 75 конски сили, а максималната скорост е 145 км/ч. За своя клас – малък автомобил от 2-а група с обем на двигателя до 1499 куб. см – той става рекордьор по натоварване на мощността. Същевременно „Москвич-412ИЕ“ е първият автомобил в СССР, който през 1969 г. е оборудван с предпазни колани. Той има и с двукръгова спирачна система на спирачките и защитни елементи на бронята. Смята се, че „Москвич-412ИЕ“ е първият съветски автомобил, където на пасивната безопасност е отделено сериозно внимание. От 1969 г. той става водещият модел на московския автомобилен завод и си печели репутация на здрава и проходима кола. Има и спортна версия за участие в ралита.
Автомобилът се сглобява от 1967 до 1976 г. в Москва, както и от 1967 до 1997 г. в Ижевск, където се произвежда като самостоятелната марка Иж-2125. Според съвременници ижевските „Москвичи“ се различават от столичните с по-надеждната си сглобка, но по-грубо оформление на салона.
Moszkvics 412Fortepan (CC BY-SA 3.0
Автомобилите и от двата града се изнасят за чужина. Моделът се сглобява и във Финландия и България, като на българския пазар той се пласира под марката Rila. Частично сглобяване има и в Белгия, в завода на Scaldia-Volga, което продава автомобила под марката Mosvich Scaldia 1500. Белгийският „Москвич“ се отличава от съветския по външния вид на салона, както и по опцията да има дизелов двигател.
източник: RUSSIA BEYOND