Общество

Кои езици стават донори за руския?

Ако се направи опит да се изключат абсолютно всички чужди думи, станали заемки в руския език, то самите носители на езика много ще се учудят: техният речников запас ще обеднее в пъти.

Руският език поглъща заимствания в течение на векове и те са толкова вкоренени, че е невъзможно да се изразяваш без тях.

Първите заимствания в езика – тогава все още староруски – са гърцизмите: те започват да проникват в езика през X-XI век. Тази нова лексика e свързана както с религиозната сфера (ангел, демон, монах), така и с научната сфера, но също и с ежедневието (креват, тетрадка, кораб, фенер). Думите са проникнали през старобългарския и пряко от гръцкия език.

Следващият слой от заимствания са скандинавизмите. Появата им се дължи на търговските, културните и социалните контакти между древна Рус и викингите, които се развиват от IX век. Учени са преброили малко над 200 скандинавски думи-пришълци, които описват човек, свързани са със социалните отношения и дейности, а също така включват и собствени имена. Някои от тези думи с времето са изчезнали безследно, а други са оцелели (варяг, викинг, витяз, ябеда (в превод от руски „нашушване на ухо, клевета“) в смисъл на „съдия“, камшик, кафтан, кука, хляб, княз, имената Олга и Игор).

Наталия Носова/Russia Beyond

Освен това от IX век благодарение на други съседи руският език е обогатен с ориентализми, включително тюркизми, арабски, персийски и китайски думи. През периода преди татаро-монголското иго в Рус нова лексика – например думите боляр, шатра, богатир, шайка („ватага“ на руски) и бисери – попълва руския език. Това е в резултат на търговските и военните връзки с крайграничните племена, предимно с печенегите, които контролират известния търговски път от варягите към гърците (от Скандинавия до Византия), и с половците (известни още като кумани – бел. ред.).

От средата на XIII до края на XV в. руските княжества са във васална зависимост от Монголската империя, а по-късно и от Златната орда. През този период езикът значително е обогатен с административна лексика (кочияш, ярлик (официален документ), пари, затвор, хазна), военна (казак, кинжал, атаман, сабя) и битова (хазяин, сарафан, башмак (високи груби обувки), чаша, диамант, мъгла, базар).

След като отгхвърля игото, руската държава започва интензивно да си взаимодейства със Запада. Чуждестранни специалисти започват да идват в страната още през XII век, но през XV и XVI в. броят им се увеличава многократно. Особена роля в развитието на контактите с Европа играе първият коронован цар на цяла Рус Иван Грозни (царува от 1533 до 1584 г.). Той установява редовни търговски и дипломатически отношения с Нидерландия и Англия и дори иска ръката на кралица Елизабет. Той кани в Русия лекари, архитекти, оръжейници и военни. През неговата епоха в руския език се появяват думи като адмирал и солдат (от холандски или немски), капитан (от италиански) и много други.

През XVII в. западноевропейската лексика често прониква в руския език чрез полския език. Именно благодарение на това посредничество в речта се появяват френските тенджера (кастрюля на руски), дама, куриер, немските бунт, вахта и кухня, италиански бричка и карета. В същото време руският език активно се попълва и с истински полцизми: например опека, писар, а също и традицията на обръщението Вие.

В епохата на Петър I (управлявал 1682-1725) потокът от заемки е право пропорционален на мащаба на неговите реформи. В езика се появяват думи заедно с новите реалии, създават се нови термини за обозначаване на нови явления: президент и комисия (от латински), газета (вестник) (от италиански).

Изследователи са изчислили, че през епохата на Петър най-много се заимства административна лексика, въпреки че има и думи, обозначаващи ежедневни реалности и термини (вратовръзка, опера, симфония). Най-активните донори от тази епоха са немският, холандският, френският и английският.

Въпреки стремителното обогатяване на езика усвояването на заемките не може да се нарече неконтролирано. „Самият Петър поиска от един от своите дипломати да не използва твърде много заимствания: „с тях е невъзможно да се разбере за какво става въпрос“, тоест той се е ръководел от съображения за целесъобразност на речта“, казва Елена Генералова, доцент по руски език катедра в Санктпетербургския държавен университет.

В началото на XIX в. в Русия разцъфтява галоманията. И макар че на френски говори само определена прослойка от населението – дворянството, което по това време формира националната култура – френският език оказва силно влияние върху руския. 

Наталия Носова/Russia Beyond

Този съществен белег на времето е откроен от Александър Сергеевич Пушкин в романа „Евгений Онегин“. Ето така той представя своята героиня Татяна:

„Тя руски владееше зле,

Списания наши не четеше,

И трудно се изразяваше

На езика свой роден,

Поради това на френски пишеше“.  

Отношението към заемките също е един от източниците на разногласия между привържениците на „старите“ и „новите“ думи; в началото на XIX в. между тях се води остра полемика.

„Френският по онова време е бил възприеман като език на най-образования и най-просветения народ. Ориентацията на привържениците на новия стил към френския може да се разглежда като продължение на преобразованията на Петър Велики, като идея за европеизиране на езика“, отбелязва Елена Генералова.

Помирителна роля в този конфликт изиграва Пушкин, чието творчество поставя основите на съвременния руски литературен език.

„След Пушкин споровете за развитието на руския език спират. В творчеството му има място за всичко: в Пушкин намираме и народен език, и заемки, и славянизми, и всичко това служи на целите на художественото изразяване. Творчеството на Пушкин е идеално чувство за мярка. И се оказа, че в езика има място за всичко“, коментира Генералова.

На границата на XIX и XX в. в руския език е заимстван политическа лексика (пролетарий, социализъм). През 20-те години на миналия век тя е допълнена от вълна от съветизми – „собствени изобретения“ на млада Съветска Русия, предназначени да опишат нови реалности (рабфак, совхоз, нарком).

Следващият кръг от активно навлизане на заемки в руския език настъпва през 70-те години на миналия век. Първо, това са жаргонизми-англицизми, които се разпространяват в ежедневната реч сред младите хора: шузи (обувки), олди (родители), флет (апартамент). Второ, това е речникът от научнофантастични романи, които бързо набират популярност (бластър, киборг).

Наталия Носова/Russia Beyond

През 90-те години на миналия век в страната настъпват мащабни социално-икономически промени: смяна на политическата система, преход към пазарна икономика, развитие на банковата система, експлозивен растеж на чуждестранните контакти, отмяна на цензурата, културна експанзия на Запада; характерен е нарастващ интерес към всичко чуждо, недостъпно преди това. И руският език отново преживява масово нашествие на англицизми. Някои идват заедно с нови реалности (ваучер, грант, блокбастър, брокер, PR, маркетинг, импийчмънт), други заменят стари думи (клиниг, дансинг, шоу, трек) и почти всички намират място в речта. Освен това младежкият жаргон (пипъл, бой, вайд, дринк, лук, крипов) и професионалният жаргон, особено компютърният жаргон, се попълват активно със заемки: от обичайния имейл до копипейст и скролинг.

Дигитализацията на медиите, появата на социални мрежи, форуми и блогове водят до това, че носителите на езика все повече използват заемки дори там, където те не са задължителни или пък са ненужни. Тази тенденция от последните две десетилетия води до опити на чиновниците да поемат контрола върху процеса, което е съвсем предвидимо и логично.

„Заемките винаги са били обект на голямо внимание и предмет на това, което държавата може да се стреми да регулира: тук идеологическият аспект е очевиден. Въпреки това е невъзможно да се премахнат заемките от език, особено от език с толкова богата и дълга история като руския. Заимстванията се появяват в езика през целия период на неговото съществуване, някои остават, като запълват необходимите празнини, а други пък след това го напускат. Самият език смила всичко и намира място за всичко, заимстването е абсолютно естествен процес на развитие на всеки език, неотделимо е от езиковите контакти“, отбелязва Елена Генералова.

автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest