Общество

Кои държави произвеждат руски оръжия?

Русия произвежда всякакви оръжия – от ножове до атомни подводници, но малцина знаят, че хиляди от тях всъщност се правят извън страната.

В продължение на десетилетия Русия не само продава, но и създава военни предприятия по цял свят, за да произвежда високотехнологично въоръжение за клиентите си. Понякога страната продава лицензи с цялата техническа документация за военно оборудване на чуждите си партньори, които могат да произвеждат руски оръжия сами.

Индия

Алан Уилсън (CC BY-SA 2.0)

В средата на 1960-те Индия се превръща в основния клиент на руската оръжейна индустрия. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) оттогава 1/3 от военния износ на Москва заминава за Ню Делхи, а това на свой ред носи в бюджета на Русия $65 милиарда.

„Освен готово оръжие, Москва продава и лицензи с пълна техническа документация, които позволяват страната да развие пълномащабно производство на руските оръжия. Това не се случва постоянно, но често подобни споразумения са част от многомилиардните оръжейни сделки между страните. Същото се случи и с Индия“, казва Иван Коновалов, директор развитие на Фондацията за промотиране на технологиите на XXI век.

Според него един от тези лицензи е продаден на индийската корпорация Hindustan Aeronautics Limited (HAL). От 2000 г. компанията е произвела над 200 тежки изтребителя Су-30МКИ. За да сме по-точни, тя не просто асемблира изтребилите от частите, доставени от Русия. Не, корпорацията развива пълномащабно производство на Су-30МКИ. Съгласно сделката с HAL Русия доставя авиационен алуминий и титан за производството на самолетите.

Както отбелязва Коновалов, Индия продължава да е най-големият купувач на руско оръжие. „Страната се опитва да включи в някои договори създаването на предприятия, които да произвеждат оръжия или поне резервни части за военното оборудване, което купуват от нас. Например имаме няколко завода по индийското крайбрежие, които произвеждат части за кораби и подводници, продадени от Русия на Индия през годините“, допълва Коновалов.

В близко бъдеще концерн „Калашников“ също ще отвори свой завод в Индия, където ще се произвеждат АК-203 за нуждите на местната армия. Това е още един мултимилионен договор между страните, тъй като Индия е задължена да произведе не по-макко от 670 000 автомата АК-203 на стойност $960 всеки.

Китай

PH1 CHARLES L. MUSSI

Русия и Китай имат дългогодишни военни отношения, които невинаги са били лесни. През годините Москва е продавала лицензи за производство на оръжие на Китай.

„По времето на СССР открихме лицензирано производство на АК-47 в Китай. Партньорите ни направиха няколко модификации на автомата и го нарекоха ‘Тип-56’. Но производството на световноизвестните автомати ‘Калашников’ се превърна в бълване на нискокачествени копия с много дефекти. На Москва това не ѝ хареса и тя не удължи лиценза с китайците. Въпреки това дори и днес все още могат да се намерят китайски копия на АК-47 на пазара на оръжия, произведени нелегално в Китай“, казва Коновалов.

През 1990-те създадохме и военен завод в Китай за производство на изтребители Су-27.

„И все пак, през годините, сделката с Китай се разпадна и заводът, който трябваше да произведе 200 изтребителя за местната армия, в крайна сметка произведе само 100“, спомня си експертът.

Китайците купуват и лиценз за производството на руските бойни машини за пехотата БМП-3 и създават собствена машина, базирана на платформата ЗБД-04А. „Да, китайската платформа има няколко технически решения, възприети от руската БМП-3, които искахме да им продадем и да отворим пълномащабно производство в Китай. Сделката се провали, след като китайците получиха първата партида от машини за тестване“, казва той.

Въпреки това има и добри примери за ползотворно партньорство и съвместно военно производство. Например през 2005 г. Китай поръчва и купува, като част от договор за лицензирано производство, осем 76-мм артилерийски оръдия АК-176, но доставките им все още се изпълняват. Както се посочва от SIPRI, в Китай тази система се нарича „H/PJ-26“ и се инсталира на десантните кораби „Тип-071“ („Юджао“).

Съгласно договора от 2011 г. Русия създава и производство на турбореактивни двигатели за изтребителите J-15.

„Всички заводи, отворени в чужбина, принадлежат на държавата, в която се намират. Въпреки това Русия има вето в евентуални сделки за оръжие с трети страни по отношение на доставките на оръжие, произведено в тези заводи. Можем да развалим законно сделките с трети страни, ако сметнем, че тези оръжейни системи ще попаднат в ръцете на терористи. В противен случай страната е свободна да прави каквото пожелае и да продава оръжията на когото пожелае“, твърди Коновалов.

Обединените арабски емирства

Tyg728 (CC BY-SA 4.0)

В началото на 2010 г. руският оръжеен производител Lobaev Arms бе поканен да открие завод за снайперски пушки в Обединените арабски емирства.

Многомилионният договор между частната оръжейна компания и кралството включваше производството на 200 снайперски пушки за местните спецчасти и продажбата на оръжеен лиценз за по-нататъшното производство на снайпери, модифицирани за района на Арабския полуостров.

„Днес компанията се нарича Tavazun. Първоначално тя правеше руски снайперски пушки, способни да уцелват мишени на разстояние от 600 и 1800 м. С течение на годините собствениците поканиха европейски инженери от SIG Sauer, за да разширят бизнеса и да започнат да произвеждат и автомати“, казва Юрий Синичкин, главен инженер в корпорацията Lobaev Arms.

Според него Tavazun произвежда модифицирани версии на руските снайперски пушки DVL-10, предназначени за операции в градска среда. Оръжието се нарича „CSR-308“ и се различава от руския вариант по увеличената устойчивост на пясък.

Казано с други думи, то не е толкова чувствително към замърсяване, колкото са европейските снайперски пушки.

Можете да видите тест на предшествениците на CSR-308 в един от клиповете от поредицата на Russia Beyond Big Guns по-долу!

автор: НИКОЛАЙ ЛИТОВКИН

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest