Кои чуждестранни войски са се сражавали за Руската империя

За определен период на руска служба е бил цял корпус френски аристократи, избягали от Франция, обхваната от революция.

Френският емигрантски роялистки корпус на принц Дьо Конде

Alexandre-François Caminade/Palace of Versailles

Заради Великата френска революция от 1789 г. хиляди французи, които не са признали новата власт, са принудени да напуснат родината си. Само че не всички са били готови да приемат, че ще прекарат остатъка от живота си в чужбина.

Привържениците на връщането на монархията във Франция – роялистите – са били готови с оръжие в ръце да върнат трона на свалената династия на Бурбоните. Техни отряди са се вливали в армиите на воюващи срещу французите революционери от европейски държави. Най-боеспособното от тези подразделения става емигрантският роялистки корпус на принц Луи-Жозеф дьо Бурбон-Конде.Портрет на капитана от корпуса (около 1792—1795)

Портрет на капитана от корпуса (около 1792—1795)Свободни източници

Дълги години войските на Дьо Конде са се сражавали срещу революционна Франция заедно с Австрия. След разгрома ѝ обаче и излизането ѝ от войната през 1797 година, роялистите се оказват в безпътица и не знаят към кого биха могли да се присъединят и от кого получат покровителство.

Руският император Павел I протяга ръка за помощ на емигрантите. След споразумение с френския крал в изгнание той приема корпуса на руска служба. А и самият Бурбон получава убежище в Русия.

Над 5000 войници на принц Дьо Конде пристигат в новите си квартири в западните украински земи на Руската империя през зимата на 1797 година. До преместването им числеността на корпуса е доста по-голяма, но Павел отказва да приеме служилите в него германски и швейцарски наемници. Изключение е направено само за германския полк на херцог Хогенлое.

Корпусът на роялистите получава нова униформа, а също знамена и щандарти, които са съчетавали руски и френски хералдически символи. В центъра на всеки флаг е имало двуглав орел, а в ъглите – по едно цветче от кралската лилия.

В края на 1798 г. войниците на Дьо Конде получават отново шанс да се изправят срещу стария си противник – в рамките на Втората коалиция Русия започва бойни действия срещу революционна Франция.

Най-яркият епизод с участието на корпуса става битката край Констанца на 7 октомври 1799 година. Роялистите са атакувани от войските на генерал Оноре Газан, и въпреки отчаяната съпротива и подкрепа на руските хусари, са принудени да отстъпят отвъд Рейн. 

Въпреки неуспеха войниците са възнамерявали да продължат борбата, но руският император е имал други планове. Недоволен от своите австрийски и английски съюзници, Павел рязко сменя външнополитическия курс, помирява се с Наполеон и излиза от войната.

Руският самодържец е разочарован от роялистите, но отново им подава ръка. На 7 март 1800 г. на принц Дьо Конде му е съобщено, че отсега нататък издръжката на неговия корпус се поема от Великобритания и може да продължи да воюва в Европа и по-нататък. За благодарност за вярната служба французите запазват снаряжението, въоръжението, униформите си, а също и каруците и конете.

Руско-германският легион на император Александър I

Руско-немски легион 1812—1814

Руско-немски легион 1812—1814Richard Knotel

Към 1812 г. голяма част от Европа е в една или друга степен зависима от Наполеонова Франция. В резултат на усилията на Бонапарт безславно приключва многовековната история на Свещената римска империя, върху чиито развалини възниква зависимият от Париж Рейнски съюз на германските държави. Дори някога могъщите Прусия и Австрия са принудени да действат в руслото на политиката на „корсиканското чудовище“.

Германците, които не приемат френската хегемония, са принудени да емигрират в чужбина, включително и в Русия, където създават „Комитет по делата на Германия“. Когато през юни 1812 г. Великата армия на Наполеон нахлува в Русия, именно те предлагат на император Александър I да се създаде Руско-германски легион за борба с агресора.Carl Röchling

Комитетът напечатва над 10 000 листовки с обръщение „към офицерите и войниците на германската нация“ с призив да преминат на страната на руснаците. В резултат от френската армия дезертират и се включват в редиците на легиона над 600 германци. 

В сформирания в Ревел (Талин) Руско-германски легион се записват германски военнопленници и дезертьори, живеещи на територията на империята германски заселници, както руски офицери от средите на прибалтийските германци. Един от легионерите е прославилият се впоследствие военен теоретик и историк Карл фон Клаузевиц. Karl Wilhelm Wach

Руско-германският легион с численост около 9000 души участва в бойни действия в Северна Германия, Дания и Нидерландия. В сражението край Герде на 16 октомври 1813 г. той има решаващ принос за победата, след като нанася удар в тила на френските войски. 

След победата над Наполеон легионът преминава на подчинение на Прусия и през 1815-а е разпуснат. Неговите войници се вливат в редиците на пруската армия или отиват да служат във военните сили на други германски държави.

Гръцкият легион на император Николай I

Аристид Хрисовери

Аристид ХрисовериСвободни източници

По време на плачевно завършилата за Русия Кримска война (1853-1856-а) на страната ѝ се налага сама да се противопостави на коалицията, сформирана от Османската империя, Великобритания, Франция и Сардинското кралство. Единствената страна, оказала подкрепа на руснаците, е Гърция.

Без да се намесва пряко в конфликта, Гърция започва активно да разпалва и да подкрепя въстаническата борба в съседните ѝ турски провинции. Освен това в редиците на руската армия се появяват гръцки доброволци.Отряд гръцки доброволци

Отряд гръцки доброволциВасилий Тим

Инициатор за създаването на гръцки подразделения от доброволци в състава на руските войски е офицерът от гръцката армия Аристид Хрисовери. Още в самото начало на войната той се обръща с такова предложение към командващия руските сили на територията на Валахия и Молдавия генерал Михаил Горчаков.

Хрисовери става първият командир на създадения скоро след това Гръцки легион на император Николай I. През лятото на 1854 г. с отряд от 25 души той отблъсква атаката на британски десант, в който участват 700 войници. В резултат британците губят 72 души, включително и видния аристократ капитан Ричард Гайд-Паркър IV, което предизвиква бурен отзвук сред лондонското общество.Свободни източници

В началото на 1855 г. легионът, който наброява 800 души, е прехвърлен в Крим, където участва в най-тежките и кръвопролитни боеве срещу съюзниците: в неуспешния опит да бъде завоюван град Евпатория, в отбраната на Севастопол и в сражението край Черната река.

Гръцкият легион на Николай I е разформирован след края на конфликта през 1856 година. Няколко стотин негови войници са наградени с медали, а 31 дори са удостоени с висшата воинска награда на Руската империя – Ордена на Свети Георги.     

Сръбският доброволчески корпус

Архивна снимка

Южнославянските войници са били ахилесовата пета на австро-унгарската армия по време на Първата световна война. Живеещи под властта на Виена сърби, хървати и словенци в основната си част мечтаят да създадат свои независими държави и не са изгаряли от желание да воюват за двуединната монархия. Те с охота са се предавали в плен или просто са дезертирали и преминавали на страната на руснаците.

Тъй като повече южнославянски войници, попаднали в руски плен, и основно сърби, изразяват желание да воюват срещу Австро-Унгария, плановете са били те да бъдат прехвърлени в Сърбия. Само че влизането на България във войната през 1915-а и последвалият разгром на сръбската армия променят тези планове. Решено било сформираните от военнопленници и дезертьори доброволчески части да бъдат предоставени на Югозападния фронт на руските войски.Архивна снимка

Създадената в Одеса 1-а сръбска доброволческа дивизия приема своето бойно кръщение в състава на 47-и корпус на руската армия в боевете в района на Добруджа в Румъния през август-септември 1916 година. В тези стълкновения с българските и турските войски сърбите понасят огромни загуби: от 19 000 войници загиват около 9000.  

„След разгрома на 1-а дивизия всички ранени доброволци, които имаха такъв невероятен дух, не само не искаха да отидат на фронта, но и открито говореха, че те са постъпили като доброволци, желаейки да се борят на границите на отечеството си, а не да покрият с костите си Добруджа“, докладва генерал Чистяков, изпратен в края на 1916 г. от щаба на Югозападния фронт да инспектира сръбските части. 

При все това проявената от южнославянските войници устойчивост и висок боен дух стимулират руското командване да издаде заповед за сформирането на 2-а сръбска дивизия. Заедно те създават Сръбския доброволчески корпус, известен още като Доброволческия корпус на сърбите, хърватите и словенците от Югославянския легион. Докато продължава войната, през него преминават над 70 000 войници.

Революцията от 1917 г. и последвалият я хаос и разпадането на руската армия слагат край на недългата епопея на корпуса в Русия. Мнозинството негови войници са прехвърлени на Балканите, където в състава на Сръбската армия продължават да се сражават срещу централните държави. Някои от тях обаче остават на руска земя, където се включват в разразилата се скоро след това кръвопролитна гражданска война.    

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest