Когато ангелите плачат
Когато ангелите плачат на земята,
в човешки образи на лекари приели.
Усмивки показвайки, през сълзи на лицата,
живота бранейки, те поста си заели.
Героите наши с престилките бели,
миг почивка нямат в тези тежки дни.
Болката човешка в себе си поели,
от топлината своя сега им дари.
Когато ангелите смели плачат,
надеждата в душите си таили.
Живота като свой, на всеки тачат,
в сърцата си смели, топли и мили.
Пред човечеството ада се отвори,
време настана на злокобни дни.
Светът търси нови кръгозори,
променяйки безброй съдби.
Когато ангелите наши плачат,
верни воини в битката неравна.
Живота бранейки смело те крачат,
във войната жестока, всемирна и славна.
Признанието наше приемете,
с труда си нечовешки – божествени дела.
Благословени ангели бъдете,
радостта на живота дарете на света.
Когато ангелите горди плачат,
света притихна е, призиви валят,
Щит изграждайки в битките скачат,
живота познат отново да дарят.
Мнозина ангели отлитат на небето,
в дълга си свой, за всички жертви дават.
Прекланяйки се с болката в сърцето,
не ще се никога във времето забравят.
