Когато ангелите плачат

Когато ангелите плачат на земята,

в човешки образи на лекари приели.

Усмивки показвайки, през сълзи на лицата,

живота бранейки, те поста си заели.

Героите наши с престилките бели,

миг почивка нямат в тези тежки дни.

Болката човешка в себе си поели,

от топлината своя сега им дари.

Когато ангелите смели плачат,

надеждата в душите си таили.

Живота като свой, на всеки тачат,

в сърцата си смели, топли и мили.

Пред човечеството ада се отвори,

време настана на злокобни дни.

Светът търси нови кръгозори,

променяйки безброй съдби.

Когато ангелите наши плачат,

верни воини в битката неравна.

Живота бранейки смело те крачат,

във войната жестока, всемирна и славна.

Признанието наше приемете,

с труда си нечовешки – божествени дела.

Благословени ангели бъдете,

радостта на живота дарете на света.

Когато ангелите горди плачат,

света притихна е, призиви валят,

Щит изграждайки в битките скачат,

живота познат отново да дарят.

Мнозина ангели отлитат на небето,

в дълга си свой, за всички жертви дават.

Прекланяйки се с болката в сърцето,

не ще се никога във времето забравят.

Pin It on Pinterest