Кога руски войски превземат Бейрут?

Първите руски военни бази в Близкия изток са могли да се появят още в края на XVIII век.

На 29 септември 1773 г. руски войски влизат в Бейрут. За първи път от много векове по улиците на един от най-древните градове на Левант (така са наричали региона на Източното Средиземноморие) маршируват европейски завоеватели. Какво е станало, та руски войници са се оказали толкова далече от дома?

Борбата за Левант

Чесменското сражение

Чесменското сражениеИван Айвазовски

Превземането на Бейрут става един от най-ярките епизоди на руско-турската война 1768-1774 година. Двете велики държави са се борили тогава за черноморското крайбрежие и Кавказ, а също и за политическо влияние  в отслабената Жечпосполита (Полско-литовската държава).

Ключово събитие, повлияло на целия ход на военните действия, става разгромът на турския флот в Чесменския залив, недалеч от Измир, в началото на юли 1770 година. Турците губят над 20 кораба и 11 000 моряци и на практика вече нямат контрол над източната част на Средиземно море, защото са го отстъпили на противника. 

Докато руснаците громят врага по суша и море, в самата Османска империя бушуват въстания и метежи. Васалите на Истанбул – шейховете и емирите на Левант и Египет – мечтаят за пълна независимост от турците. Те се възползват от това, че войските на султана водят боеве на Балканите и по Черноморието, и се вдигат на бунт срещу властта на Високата порта, както тогава наричат Османската империя.Портрет на граф А.Г. Орлов-Чесменски

Портрет на граф А.Г. Орлов-ЧесменскиВиргилиус Ериксен

Тези сепаратистки движения незабавно получават подкрепата на руския флот. И така на 11 юни 1772 г. с негово участие палестинският шейх Захир ал Умар аз Зейдани напълно разгромява турските войски край Сайда.

Именно Захир посочва на своите руски съюзници новата цел – Бейрут, който е във владение на емира на Горен Ливан Юсуф Шехаб. През това стратегическо важно средиземноморско пристанище се снабдява по море на един от ключовите центрове на Османската империя – Дамаск.

Превземането на града

Портрет на Захир ал Умар аз Зейдани

Портрет на Захир ал Умар аз ЗейданиЗиад Дахер Зайдани (CC-BY-SA-3.0)

През юни 1772 година гръцките въстаници, които са съюзници на Русия, правят първия опит да превземат Бейрут. По указание на руското командване неголяма гръцка ескадра, ръководена от майор Григорий Ризо, се приближава до града, подлага го на масиран обстрел пет дни и прави десант като разграбва околностите.

Представители на самия Юсуф пристигат на преговори с Ризо. Емирът е потресен от успехите на руските войски и шейха Захир в съседна Палестина и не само плаща на гръцките моряци контрибуция, но и заявява своята лоялност към Русия и се обявява за неин поданик. Освен това той се присъединява към лагера на враговете на Високата порта. Командващият на средиземноморската ескадра граф Алексей Орлов незабавно е информиран за това решение.

При все това турците не са склонни да гледат как целият Левант им се изплъзва от ръцете. Бейрут почти веднага и без особена съпротива е превзет от отряда на османския военачалник Ахмад ал Джазар. Той планира в най-кратки срокове да превърне града в непристъпна крепост. „И денем, и нощем хора, надзиравани от въоръжена охрана, строят укрепления и стени. И най-малкото неподчинение на гражданите се наказва жестоко, няколко души са убити, а много са арестувани като бунтовници“, пише местен летописец. Със загубата на града емир Юсуф на практика се оказва отрязан от морето и започва отчаяно да моли съюзниците за помощ.Свободни източници

На 23 юли 1773 г. Бейрут е блокиран откъм морето от руска ескадра от 17 военни кораба, командвани от капитан Михаил Кожухов, а откъм сушата – от армията на емира. През първите осем дни на обсадата срещу града са изстреляни над 20 000 снаряда, но колкото и учудващо да звучи те не причиняват големи щети.

Колкото повече продължава обсадата, толкова по-бързо се топи армията на Юсуф, защото ливанските феодали изтеглят своите войници у дома. Основната тежест пада върху руските моряци. Войниците, които правят десант, правят плътен обръч около Бейрут, превземат всички пътища, по които се транспортира продоволствието до града. Очевидно обаче не са стигали сили за щурм. 

През септември 1773 г. гарнизонът на Бейрут, който е изтощен от глад, прави неуспешен опит да пробие обсадата. Скоро става ясно, че шейх Захир е отблъснал войските, притекли се помощ на обсадения султан. В крайна сметка на 29-ти Ахмад ал Джазар капитулира. 

Руски Ливан?

Портрет на  Джазар паша, 1775 г.

Портрет на Джазар паша, 1775 г.Томас Алдридж (CC BY-SA 4.0)

Според договореностите между руското командване и Юсуф той плаща всички разходи на руските войски и им дава 300 000 турски пиастри (почти 8 тона в злато). След това Кожухов официално предава града на емира.

Руският флот остава в Бейрут до януари 1774 година, след което заминава за своята постоянна база на гръцкия остров Парос. Градът така и не изиграва важна роля във военната кампания срещу турците, а съдбата на конфликта определя победата на генерал-майор Александър Суворов при Козлуджа в България на 20 юни същата година.

През целия период на престоя на руснаците в Левант Юсуф Шехаб подчертава по всякакъв начин близките връзки на държавата си с могъщата „Московска султанша“ (императрица Екатерина II). Над главната порта на Бейрут дори е поставена икона на света Екатерина с императорска корона на главата, която един френски дипломат приема за портрет на руската владетелка. Войниците внимателно са следели ездачите да слизат от коня пред иконата, а жителите на града – да ѝ се покланят.

Преминаването под протектората на Русия на практика би означавало независимост за Горен Ливан. Емирът основателно е предполагал, че руснаците просто физически не биха могли да задържат далечната територия под строг контрол.

Почти по същия начин са разсъждавали и в самата Руския империя. Управляващият елит разбира, че няма нито достатъчно ресурси, нито мощен флот, за да защитава и контролира провинция в непосредствена близост до турците. Освен това в страната вече се заражда мащабното въстание на селяните и казаците под ръководството на Емелиян Пугачов, така че на Екатерина II съвсем не ѝ е до каквито и да било екзотични земи.  Сцена от подписването на Кючук-Кайнарджийския мир

Сцена от подписването на Кючук-Кайнарджийския мирСвободни източници

След сключването на Мирния договор от Кючук Кайнарджа с Османската империя на 21 юли 1774 г. руският флот окончателно се оттегля от Средиземно море. Скоро Високата порта взема под контрол своите територии, вдигнали се на метеж. Шейх Захир ал Умар аз Зейдани е убит в бой, но емир Юсуф Шехаб успява да оцелее и дори да се договори с Истанбул, който му позволява да остане начело на Горен Ливан.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest