Кое е най-доброто ченге на царска Русия?

Полицията на Руската империя преминава на по-високо ниво благодарение на Аркадий Кошко.

Заради неговите умения и талант руските следователи са считани за най-добрите в Европа през 1913 г. според степента на разрешените случаи. Революцията обаче ще провали делото на живота му.

В преследване на мечтата от детството  

Аркадий Кошко е роден през 1867 г. в село Брожка, Минска провинция. Бъдещият водещ следовател на Руската империя произлиза от благородническо, заможно семейство, с корени в Полско-литовската държава. Първоначално фамилията му е Кошка, но през следващите години „а“ постепенно се превръща в „о“.

Заради благородното си потекло, Аркадий Францевич решава да върви по стъпките на семейството си, като се присъединява към армията. Голямото му семейство подкрепя избрания от него кариерен път, без да знае, че сърцето му желае да поеме по друг. От ранно детство Кошко намира вдъхновение в криминалните романи – той си представя, че е в ролята на следовател. Тази мечта е оставена на заден план заради обучението му в казанското пехотно кадетско училище, а по-късно и заради преместване в Симбирск (сега Уляновск). Аркадий Францевич Кошко

Аркадий Францевич КошкоАрхивна снимка

Дните му там са тъжни и монотонни. Като активен и енергичен индивид, Кошко е отегчен от всичко наоколо. През 1894 г. младият офицер решава, че е време да направи радикална промяна и да осъществи детската си мечта. Започва изпълнението ѝ с поста младши детектив в Рига. Семейството му не е доволно, но едва ли може да направи нещо, за да го спре.

Кошко е доволен от избраната от него посока. Той се намира в разгара на действието. За трите прекарани години в силите на Рига той успява да разкрие 8 престъпления, което е огромно постижение за онова време. Това обаче не е лесна задача. Аркадий проявява креативност – той заимства трикове от детективите в криминалните романи, които е чел като момче.

Кошко е фен на „ловенето на стръв“ като метод за примамване на престъпници. Гримът и костюмите съставляват неизменна част от работата му. Той често се облича и отива под прикритие на някакво опасно място в Рига, и то без подкрепление. По този начин той успява да раздаде правосъдие над банда хазартни мошеници. Кошко взима няколко урока от професионалистите и успява да се представи за играч. След това той даже побеждава няколко престъпника и дори успява да държи резултата в игра с лидера на бандата. Арестът е извършен по време на играта.

Звездното изстрелване на Кошко

Полицаи до Михайловската градина. 1907 г., Санкт Петербург

Полицаи до Михайловската градина. 1907 г., Санкт ПетербургМАММ/МДФ

Криминалната ситуация в Руската империя се влошава постоянно. Полицейските сили претърпяват промени. През март 1908 г. директорът на отдела на полицията Максимилиан Иванович издава заповед за създаването на отдел „Криминално разследване“. През юни същата година Държавната дума обсъжда предложения закон „За организацията на детективски части“. На заседанието говори бившият заместник-прокурор на Одеския окръжен съд Лудвиг Люц, който също е и председател на комисията. Той заявява, че „бързото нарастване на престъпната активност в последно време принуждава правителството да прилага специални мерки в борбата срещу престъпниците“.

След това Люц предлага увеличение на полицейското финансиране и на професионалния наблюдателен орган. Надеждите му са чути. Законът „За организацията на детективски части“ е одобрен от Николай II и ратифициран от Държавната дума на 6 юли 1908 година. Следствени отдели скоро се появяват из цялата страна.Сградата на отдела за криминално разследване на Руската империя

Сградата на отдела за криминално разследване на Руската империяАрхивна снимка

В закона има плюсове и минуси. Един от недостатъците е, че всеки клон има юрисдикция само в собствената си провинция, което му забранява да преследва престъпници на други територии. Ако разследването трябва да премине провинциални граници, участъкът ще трябва да предаде щафетата на съседната провинция. Това се отразява негативно на скоростта, с която се разкриват престъпления. Съществуват обаче и плюсове – основният е в това, че са създадени отделни законодателни актове, с които да се управлява полицията и криминалния процес.

Кошко използва тези обновления добре. Първо, той постига целта си да стане директор на дивизията в Рига, след което е поканен в руската столица. Кошко става помощник-директор на разследващата полиция в Санкт Петербург. Скоро след това детективът се озовава в Москва, този път като директор на разследващата полиция.Аркадий Кошко (вдясно) и шефът на петербургската детективска полиция Владимир Филипов

Аркадий Кошко (вдясно) и шефът на петербургската детективска полиция Владимир ФилиповАрхивна снимка

През 1910 г. той успява да разреши случай, предизвикал вълна от възмущение в Москва, включително и от руското царско семейство. През пролетта злосторник ограбва катедралата „Успение Богородично“ в Московския Кремъл. При огледа на местопрестъплението Кошко заподозрява, че престъпникът може да се крие някъде наблизо, тъй като е бил забелязан от очевидец.

Полицията претърсва мястото под дърво и камък, но не открива следи от заподозрения. Кошко нарежда сградата да бъде обградена, а полицията просто да чака. Най-накрая, 3 дни по-късно, млад мъж се появява иззад иконостаса. Той веднага е арестуван и с това са възстановени скъпоценните икони на Владимирската Богородица. Престъпникът се оказва Сергей Семьонов – бижутерски чирак, който прекарва 3 дни в скривалището. Там той яде безквасен хляб, за да остане жив, и се надява, че полицията в крайна сметка ще се откаже и ще си тръгне.

Главният случай

Детективска полиция. Канцелария

Детективска полиция. КанцеларияАрхивна снимка

Следващата година Кошко успява да неутрализира бандата на Васка Белоусов. Случаят може да бъде наречен един от най-големите в кариерата му. По-късно той ще пише за него в книгата си „Престъпният свят на царска Русия“.

Бандата се появява внезапно през 1911 година. Крадците обират богати хора, но без да им причиняват телесни повреди. Кошко се включва в разследването, когато става ясно, че местната полиция не може да се справи. Скоро той арестува член на бандата, който дава името на лидера по време на разпит. Той казва, че хората от работническата класа биха защитили Васка Белоусов дори с цената на живота си, защото той винаги дава на бедните. Полицията си има работа с московски „Робин Худ“. Ясно е защо разследването не върви.

Белоусов често изпраща писма до полицията, с които поема отговорност за престъпленията: „Това дело бе извършено от мен, Васка Белоусов, известният вожд на недосегаемата банда, роден под щастливата звезда на Стенка Разин. Аз не проливам човешка кръв, но няма да престана да обикалям улиците. Не ме преследвайте – не мога да бъда хванат. Нито огън, нито куршуми могат да ме хванат: аз съм омагьосан“. Васка обаче извършва толкова много престъпления, че постепенно става небрежен и дори пролива кръв. Сред загиналите е и полицейският надзорник Муратов. Това веднага довежда до задържането и осъждането на Белоусов на смърт. Аркадий обаче не позволява на палача да извърши екзекуцията, той взима въжето и казва: „За да не допуснете грешка, ще го направя сам“. И рита стола.

Полицейска реформа

Архивна снимка

Аркадий Францевич винаги се стреми да прилага уроците, които е научил в работата си. Това качество го кара да модернизира московската полиция в съответствие с новия закон: създадена е длъжността детектив-надзорник, което означава служител по вътрешните работи и координация, но който също се занимава с детективска работа. Наблюдението на детективите се извършва от тайни агенти, избрани лично от Кошко. По-късно става ясно, че реформата дава положителен резултат. Не всяка къртица или корумпирано ченге могли да бъдат идентифицирани, но животът става много по-труден за тях.Служители регистрират задържаните (снимка от началото на XX век)

Служители регистрират задържаните (снимка от началото на XX век)Архивна снимка

Разследващите операции са друга област, в която Кошко прави значителни изменения. Основният му принос е в създаването на правилото, че детайлите на операцията трябва да се пазят в тайна, дори от участващите ченгета. Друга негова заслуга е създаването на престъпна база данни, използваща дактилоскопски и антропометрични данни.

Системата е предложена за първи път от френския адвокат Алфонс Бертийон. Впоследствие тя се разпространява в Русия и първото антропометрично бюро е открито през 1890 г. в Санкт Петербург. То работи в сътрудничество с фотографския отдел. Органите на реда обаче едва ли някога са се възползвали от данните. Пристигането на Кошко променя всичко. Благодарение на него антропометрията и дактилоскопията стават популярни в качеството на полезни инструменти за залавяне на престъпници. Резултатите от системата са особено видими в Москва, където Кошко внедрява уроци, научени в Санкт Петербург.

Късни парижки години

Снимка със съпругата му Зинаида Александровна и най-малкия му син Николай

Снимка със съпругата му Зинаида Александровна и най-малкия му син НиколайАрхивна снимка

Професионалният живот на детектива завършва през 1917 г., когато политическите промени заличават години работа. Временното правителство премахва полицията, като много затвори биват закрити, а бившите им жители обикалят града.

Когато по-късно болшевиките идват на власт, Кошко е в сериозна опасност. Той не споделя политическите убеждения на групата. Отначало се опитва да изчака бурята да премине, като остава в дома си в провинция Новгород, но и това скоро излага семейството на опасност. Mести се в Киев, а после в Одеса. Накрая семейството се установява в Севастопол.

Когато Крим пада под новото правителство, Кошко имигрира в Истанбул, където най-накрая пуска корени. Той създава малък частен детективски бизнес, който главно се занимава със случаи на липсващи вещи или женски изневери. Работата, разбира се, е просто бегла сянка на дейността, към която е свикнал Кошко, но тя гарантира стабилно бъдеще. Това обаче скоро се променя, тъй като се разпространява слухът, че турците и болшевиките са постигнали споразумение, според което всички руснаци ще бъдат депортирани у дома. Семейството на Кошко бяга за пореден път – този път в Париж.

Аркадий Кошко никога не сменя гражданството си. Поради тази причина той не може да продължи разследващата си кариера нито във Франция, нито във Великобритания. Не мислете обаче, че, Скотланд Ярд не се интересува от него – всичко необходимо е Кошко да промени националността си и да стане британски гражданин. 

Кошко продължава да живее в Париж, където работи като продавач в магазини. В същото време той пише мемоарите си, като казва: „Аз не живея в настоящето или бъдещето – всичко е в миналото и само спомените за него ми дават някакво морално удовлетворение“.

Кошко умира в края на 1928 година. Най-успешният детектив на Руската империя е погребан в Париж.

автор: ПАВЕЛ ЖУКОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest