Кое е единственото в историята нашествие на американци в Русия?

За разлика от правителството си, американските войници не изпитват голямо желание да влизат във война с Русия.

Първата и единствена военна интервенция на САЩ в Русия започва на 27 май 1918 г., когато в попадналия под контрола на британците Мурманск пристига американският крайцер „Олимпия“. След няколко месеца в друго северно руско пристанище – Архангелск – 5500 американски войници слизат на брега. Още 8000 военнослужещи в приблизително същото време се появяват и в Далечния изток на Русия.Американски военни в Архангелск, септември 1918 г.

Американски военни в Архангелск, септември 1918 г.Архивна снимка

Широкомащабната намеса на САЩ и страните от Антантата в Гражданската война в Русия първоначално е предизвикано съвсем не от ненавист към болшевизма. Главната причина е сключването на мир с немците в Брест на 3 март 1918 година. Това означава изход на страната от войната и фактически крах на Източния фронт. Болшевиките не разглеждат Антантата като реална сила, способна дълго да се задържи на власт. В тях виждат немски марионетки, поставени лица на кайзера, които работят в неговите интереси.Обмен на товари между немски и съветски войници, февруари 1918 г.

Обмен на товари между немски и съветски войници, февруари 1918 г.Архивна снимка

На официално ниво заявяват, че главната задача на американските войници ще е охрана на американските военни товари, които са изпратени в Русия преди революцията, но още не са попаднали у болшевиките. Вашингтон се опасява, че последните ще ги предадат на немците. Освен това следва да помогнат на т.нар. Чехословашки корпус (легион) да напусне руските земи. Корпусът е формиран през октомври 1917 г. от руското военно командване. В него влизат пленени чехи и словаци, изказали желание да се бият против Германия и Австро-Унгария, които юридически се подчиняват на френското командване. Легионерите трябва да бъдат евакуирани на Западния фронт чрез пристанищата на Далечния изток. Но през пролетта на 1918 г. при опит на болшевиките да ги разоръжат те вдигат въстание и вземат под контрол значителни области в Сибир.Чехословашки войски в Иркутск

Чехословашки войски в ИркутскАрхивна снимка

САЩ публично заявяват, че нямат планове „да засягат политическия суверенитет на Русия, да се месят във вътрешните ѝ дела или да посягат на териториалната ѝ цялост нито сега, нито когато и да било по-късно“. На практика воинските контингенти трябва да подпомогнат победата на бялото движение в Гражданската война, които заявяват намерения да продължат войната с немците. Но за целта нито САЩ, нито някоя от другите страни-интервенти не планират да губят човешки животи, стараят се да минат с малко кръв. „Съюзните войски нямат указания да вземат участие в операциите и пристигат със съвършено неопределени задачи“, пише с досада Иван Сукин, министър на външните работи в правителството на лидера на бялото движение на Изток Александър Колчак.Американски войници в Хабаровск

Американски войници в ХабаровскАрхивна снимка

На експедиционния корпус „Сибир“ (8000 войници) на генерал-майор Уилям Грейвс е поръчано да охранява участъците от Транссибирската железопътна линия и въглищните мини в Сучан (Партизанск). Формално той се подчинява на френския генерал Морис Жанин, който осъществява общо командване на съюзните сили на интервентите в Далечния изток.Вагон на американския Червен кръст в Хабаровск

Вагон на американския Червен кръст в ХабаровскАрхивна снимка

Американците тук се интересуват не от чешките легионери, както твърдят, а от собствените си съюзници в интервенцията – японците. Като изпраща като член на Антантата над 70 000 свои войници в руския приморски регион, Япония започва своя игра – почти открито се стреми да го анексира. Това няма как да не предизвика опасенията на тихоокеанския им съперник, който използва корпус „Сибир“ като сдържащ фактор за експанзионизма на Токио. Между американците и японските войски, а също така подчинените им бели казашки атамани, се установяват неутрално-враждебни отношения. Нерядко се стига и до конфликти. И така Грейвс открито нарича атамана Иван Калмиков „убиец, разбойник и главорез“, „най-отявленият негодяй“, които някога е срещал.Американски войници раздават храна на пленените, 1919 г.

Американски войници раздават храна на пленените, 1919 г.Архивна снимка

Взаимоотношенията между американските войски и местните червени партизански отряди варират от стремеж да се избягват едни други до жестоки конфронтации. Най-сериозното стълкновение между тях е в с. Романовка на 24 юни 1919 г., когато в резултат от боя с отряда на Григорий Шевченко интервентите губят 19 души и имат 27 ранени. В отговор е проведена антипартизанската операция, в хода на която болшевиките са изтласкани в дълбините на тайгата.Болшевик, прострелян от американски охранител

Болшевик, прострелян от американски охранителАрхивна снимка

В Съветския съюз е прието да се смята, че американските интервенти активно участват в масовите екзекуции на местно гражданско население. Както пише в. „Забайкалски работник“ на 10 юни 1952 г., 1600 съветски граждани са разстреляни от белогвардейците и американците в тайгата в долина Тарская на 1 юни 1919 година. „Труповете на онези, които са се опитвали да се спасят с бягство, няколко дни са лежали край самото гробище. Лекар от американския Червен кръст три дни не е разрешавал да закопаят телата на мъчениците“, казва очевидецът Болшухин, цитиран от вестника. Днес обаче участието на американските войски в масовия терор се подлага на съмнение, макар случаи на отделни военни престъпления към гражданите да е имало.Американски капитан с трофейна шашка

Американски капитан с трофейна шашкаАрхивна снимка

Главната роля в интервенцията на САЩ в руския Север, известна като експедиция „Полярна мечка“, играе 339-ти полк на полковник Джордж Стюарт. Полкът се състои от жители на северния щат Мичиган. Свикнали със студа у дома, те, както се смята, бързо свикват и със суровите климатични условия на Мурманск и Архангелск. Върховното командване на американските войници (5500 души) се извършва от британците, сили, които в региона са няколко пъти повече.Гробове на американски войници

Гробове на американски войнициАрхивна снимка

За разлика от Далечния изток, в руския Север на американците им се налага доста да воюват с болшевиките. Ако „сибирците“ на Грейвс се намират в дълбокия тил на армията на Колчак, то „полярните мечки“ влизат в преки сблъсъци не само с партизански отряди, но и с редовни части на Червената армия. По време на настъплението на 6-та ария край Шенкурск през януари 1919 г. до 500 американски войници се оказват обкръжени. Като губят 25 души, артилерия, снаряжение и амуниции, те успяват да пробият само благодарение на белите офицери, които добре познават местността.Полеви лагер на САЩ

Полеви лагер на САЩАрхивна снимка

Сключването на мир през ноември 1918 г., а след това и мирът с Германия през юни 1919 г., поставят въпроса за целесъобразността на пребиваването на американските войски в Русия. „Каква е политиката на нашата държава по отношение на Русия?“, пита сенатор Хирам Джонсън в речта си от 12 декември 1918 година: „Не знам в какво се състои и не знам нито един човек, който да знае“. Командването обаче не бърза с евакуацията. Група войници от 339-ти полк, подали през март 1919 г. петиция за завръщане у дома, са заплашени с трибунал.Американци чакат кораби за евакуация, лятото на 1919 г.

Американци чакат кораби за евакуация, лятото на 1919 г.Архивна снимка

С разгрома на бялото движение в северните и източните части на Русия в края на 1919 г. е изгубен всякакъв смисъл американските войски да останат тук. Последните войници напускат територията на страната през април 1920 година. За целия период на интервенции корпус „Сибир“ и „полярните мечки“ губят убити в боевете, загинали от раните си, премръзнали и загинали при инциденти 523 войници. Лейтенантът от 339-ти полк Джон Кудахи пише в книгата си „Архангелск“: „Когато последният батальон отплава от Архангелск, нито един войник не си представяше, дори смътно, за какво се е бил, защо си тръгва именно сега и защо толкова много негови другари са останали тук под дървените кръстове“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest