Общество

Кое ѝ е толкова специалното на „руската душа“?

Мистериозна, необятна, силна… О, наистина? Кой създава понятието „руска душа“ и с какво е по-различна тя от другите?

Вметките за „мистериозната руска душа“ са може би най-често срещаното нещо в статиите и гидовете за Русия. За да се „види“ тази душа, авторите обикновено предлагат разходка в древен руски град с кремъл и църкви с луковидни куполи, където домакините са с носии и ще ви нахранят с блини с хайвер.

Но какво ще стане, ако махнем тези идилични картинки? Има ли „руска душа“ или това е просто още един стереотип за Русия?

Кой създава „руската душа“?

Участници в театралното шествие а зМасленица в костюми на героите от руските приказки на фестивала

Участници в театралното шествие а зМасленица в костюми на героите от руските приказки на фестивала „Сибирска масленица“ в алтайското село Новотиришкино, 2018 г.Андрей Луковский/Sputnik

Самото понятие става известно зад граница благодарение на руската класическа литература. Вероятно руският поет Александър Пушкин е първият, който го използва (главният герой на произведението му „Евгений Онегин“ е Татяна с „руска душа“). Писателят Фьодор Достоевски също го споменава („руската душа е мрачно място“, „Идиот“), а философът Николай Бердяев доразвива идеята („В душата на руския народ има такава необятност, безпределност, устременост и безкрайност, каквито има и в руската равнина.“, „Руската идея“). Можете да видите отражението на руската душа в най-добрите руски писатели, като Иван Тургенев, Лев Толстой, Николай Гогол и Антон Чехов – всъщност това важи за почти всеки един автор от „златния век“ на руската литература.

Истинската вълна от интерес към „руската душа“ обаче започва в съветски години, когато на световната карта се появява нова страна и всички се опитват да разберат какви хора живеят в нея. Следвоенната Желязна завеса и изолацията на страната от „капиталистическия Запад“ дават почва за изключително много и изненадващо зашеметяващи по своята претенциозност митове: твърди се, че явно всички в Русия пият водка и свирят на балалайка, докато диви мечки се разхождат по улиците. (Въпреки че мечките понякога наистина го правят.)

Изглежда, че самите съветски туроператори обичат да „русифицират“ екскурзиите на чужденците из огромната страна, доколкото е възможно. Показват на туристите древната архитектура на Златния пръстен, луксозните дворци на Санкт Петербург и православните църкви в Москва с луковидни куполи. Хранят ги с борш и блини в ресторанти и ги забавляват с руски фолклорни артисти. Отчасти това е причината тези, които посещават СССР, да го запомнят само с това, което им се позволява да видят, както и с това, което им се казва – включително и по темата с „руската душа“. Тази фраза се превръща в нещо като запазена марка на Русия. Което всъщност никак не е зле.

Какво мислят нашите читатели?

Фолклорен фестивал в древното село Суднозеро, Карелска АССР, 1991 г.

Фолклорен фестивал в древното село Суднозеро, Карелска АССР, 1991 г.Сергей Компанийченко/Sputnik

Попитахме нашите читатели дали вярват в странностите на руската душа.

Оказа се, че повечето от тях вярват – и използват руската класика като аргумент за съществуването ѝ… Същото така е наистина страхотно да видим, че читателите ни цитират любимите ни автори!

„Всеки, който е запознат с Достоевски, знае за мистериозната руска душа. Мисля, че „Братя Карамазови“ служи като най-добро въведение в руската душа за незапознати“, пише Кунал Гангули. „За мен романът показва връзката, която руснаците усещат помежду си, споделената истрия, разкази, митология и литература, която свързва всяка руска душа. То е нещо подобно на нежността на Соня и Левин, но с невиността на княз Мишкин и също така леко мистериозно като отец Зосима.“

„Руската душа е обгърната в мистерия и има следните характеристики: обичаща, грижовна, хуманна, почтителна, нежна, странна, леко суеверна, добре образована, благородна, енигматична, малко мрачна, щедра и с умение за тръпка и склонност към експериментиране“, казва Мохамед Рафи.

Русия. Омска област. 28 септември 2016 г. Котка в къща в село Короленка, Седелниковски район.

Русия. Омска област. 28 септември 2016 г. Котка в къща в село Короленка, Седелниковски район.Дмитрий Феоктистов/ТАСС

Пети Стефанов определя руснаците като маскималисти. „Вие правите нещата екстремно добре, най-добре, перфектно или адски зле, но те се балансират и аз обожавам това“, пише той. „Това е руският дух за мен.“

Сандра Васич описва руската душа като „топлота и доброта към човешките същества, без да се очаква нищо в замяна – плюс необяснима мистериозност“.

Разбира се, сред отговорите има най-различни мнения, включително и потребители, спореди които „руската душа не съществуа“ и „мистериозните души са навсякъде“.

Дали руската душа е само… руска?

Фен на руския национален отбор преди мача от 1/8-ма финалите на световното първенство между националните отбори на Испания и Русия, 2018 г.

Фен на руския национален отбор преди мача от 1/8-ма финалите на световното първенство между националните отбори на Испания и Русия, 2018 г.Антон Денисов/Sputnik

Интересно е, че днес основно чужденци разбиват стереотипа за „мистериозната руска душа“. И аргументите им са сериозни: първо, всички хора са различни. И второ, в Русия живеят над 200 етноса, а не само и единствено руснаци.

Един от тях е германският писател Йенс Зигерт, който живее в Москва от почти 30 години и искрено обича Русия. „Всички говорят за „мистериозната руска душа“, но такова нещо няма! По същия начин може да се говори за немската, френската душа и т.н. Хората във всяка една страна имат свои собствени национални черти и различен манталитет. Понятието „руска душа“ подценява и притъпява сложността и разнообразността на руските хора. Това е като да се даде средна температура за годината, без да се споменат екстремните“, казва той.

Британският журналисти Олифант Роланд се съгласява с него и отбелязва, че Русия е „непонятно огромна страна“, в която живеят много хора в различни географски, културни и социални условия.

„Основният проблем с руската душа е това, че е невъзможно да се каже за кого точно се отнася“, пише той. Като цяло той вярва, че след няколко десетилетия това понятие ще остарее и ще потъне в забвение.

Вие какво мислите?

автор: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest