Китай изгражда силов триъгълник, за да промени света
Неотдавнашната среща на върха между Пекин, АСЕАН и Съвета за сътрудничество в Персийския залив показва потенциалното бъдеще на Азия.
Последната седмица на май бележи важно политическо събитие, което може да промени геополитическия пейзаж в Азия. В Куала Лумпур, столицата на Малайзия, се проведе първата среща на върха между Китай, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC). Въпреки че през последните години се забелязваха признаци за задълбочаване на отношенията между тези три страни, създаването на официален механизъм за тристранно сътрудничество е ново развитие.
Това събитие не се случи в геополитически вакуум. Регионът е все по-изложен на засилващата се конкуренция между Китай, САЩ и други световни сили. През април китайският президент Си Цзинпин предприе обиколка в Югоизточна Азия, като посети Камбоджа, Малайзия и Виетнам, за да укрепи влиянието на Пекин. Почти едновременно с това пратеник на американския президент Доналд Тръмп посети Камбоджа и Виетнам и се срещна с представители на всички държави членки на АСЕАН в опит да поправи отношенията, увредени от митата на Тръмп, и да потвърди ангажимента към „свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион“.
Междувременно американският президент посети три държави от Персийския залив, сключи нови споразумения и публично осъди дългогодишната американска политика на наставничество и намеса в регионалните дела. В края на май на сцената се появи и френският президент Еманюел Макрон, който посети Индонезия, Сингапур и Виетнам, за да напомни на югоизточните азиатски партньори, че ЕС все още съществува и остава потенциална алтернатива както на Пекин, така и на Вашингтон.
Не е случайно, че срещата на върха между Китай, АСЕАН и ГСС се проведе в Малайзия. Като настоящ председател на АСЕАН, Малайзия играе ключова роля, а нейният министър-председател Анвар Ибрахим е яростен поддръжник на регионалната интеграция и иновативните партньорства. Преди тристранната среща на върха членовете на АСЕАН се събраха в Куала Лумпур, за да начертаят бъдещия си курс. По този повод десетте държави членки приеха първата 20-годишна визия на АСЕАН – АСЕАН 2045 – в която се изразява амбицията Югоизточна Азия да се превърне в двигател на глобалния растеж, в синхрон с други динамични участници.
Сред тях се открояват Китай и страните членки на ССЗ – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. Заедно те представляват една четвърт от световното население и допринасят с почти същия дял за световния БВП. Икономическите им връзки са вече добре установени: Китай е най-големият търговски партньор както на АСЕАН, така и на ССЗ. АСЕАН изпревари ЕС като най-важен икономически партньор на Китай, а Пекин внася над една трета от суровия си петрол от страните от ССЗ.
Срещата на върха в Куала Лумпур събра втората и петата по големина икономики в света – Китай и АСЕАН – заедно с ключови доставчици на енергия и суровини. Лидерите не скриха оптимизма си. Премиерът Анвар Ибрахим представи визия за междукултурен диалог между конфуцианската и ислямската цивилизации, в съответствие с китайската Инициатива за глобална цивилизация. Китайският премиер Ли Цян предвиди „голям триъгълник“ като стълб на глобалната сигурност и просперитет, позовавайки се на „общите азиатски ценности“ на отвореност, сътрудничество и интеграция в контраст с възприеманите западни норми.
Забележително е, че официалният дискурс на Пекин все повече набляга на тези „азиатски ценности“. Тази нарратива е в основата на подновения фокус върху съседните държави. През април Си свика рядка конференция на високо равнище за отношенията с „близките чужди държави“, като я определи като съществена за развитието, сигурността и дипломатическите приоритети на Китай. Сред другите регионални участници това пренастройване може да предизвика опасения за възрождането на съвременна „Pax Sinica“. Пекин обаче отхвърля тези интерпретации, позовавайки се на алтернативни исторически модели като Пътя на коприната, който наблягаше на свързаността, интеграцията и равенството.
Срещата на върха Китай-АСЕАН-GCC не беше изключение: Пекин предложи разширяване на съществуващата зона за свободна търговия между Китай и АСЕАН, за да включи и ГСС, предложение, което беше приветствано от лидерите на Югоизточна Азия. Това би могло да ускори стремежа на Китай към либерализация на търговията и да увеличи ползите от Регионалното всеобхватно икономическо партньорство – най-голямата зона за свободна търговия в света, която включва всички страни от АСЕАН.
Дневният ред на срещата на върха беше фокусиран основно върху икономически въпроси, отразяващи стратегическата ориентация на АСЕАН и интересите на страните от Персийския залив. През последното десетилетие Китай стартира множество проекти с членове на АСЕАН в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Сътрудничеството с ГСС също се разширява отвъд традиционните сектори като суровините към авангардни области, включително изкуствен интелект, цифрова икономика и 5G технологии. Този икономически акцент е стратегически, като позволява на заинтересованите страни да заобиколят спорни политически и сигурностни въпроси.
А тези спорни въпроси са много. Макар Китай да поддържа силни връзки както с членовете на АСЕАН, така и с ГСС, двустранните търкания продължават. В рамките на АСЕАН териториалните спорове и опасенията за суверенитета – особено в Южнокитайско море – затрудняват изграждането на доверие. Споровете на Китай с Бруней, Малайзия, Филипините и Виетнам са отдавнашни и напрегнати за регионалните отношения. Възприятията за китайската агресивност също подхранват опасенията от икономическа зависимост, потенциални „дълга капани“ и политическото влияние на Пекин. Тези фактори накараха лидери като филипинския президент Фердинанд Маркос-младши да се приближат към САЩ през последните години.
По-широката конкуренция между Китай и САЩ остава определяща динамика. И страните от АСЕАН, и страните от ССЗ имат исторически силни връзки със САЩ. САЩ остават най-големият износен пазар и най-големият чуждестранен инвеститор на АСЕАН. Страните от ССЗ, които отдавна са на страната на Вашингтон, сега са изправени пред предизвикателството да намерят деликатен баланс между американските и китайските интереси, особено по отношение на чувствителните технологии и сътрудничеството в областта на сигурността. Вашингтон се противопоставя на въвеждането на китайски 5G и AI технологии в Саудитска Арабия, а подобни опасения доведоха до суспендирането на военните споразумения между САЩ и ОАЕ. Освен това дискусиите за търговията с петрол в юани поставят под въпрос системата на петродолара и привличат вниманието на Запада.
Тези геополитически сложности могат да подкопаят тристранното сътрудничество, разкривайки разломни линии и структурни уязвимости. Докато сектори като търговията, енергетиката, инфраструктурата и съвременните технологии предлагат естествени области за сближаване, геополитическата конкуренция и културните различия представляват сериозни пречки. Освен това съществува явна асиметрия между участниците: по-малките икономики от АСЕАН може да не разполагат с институционалния и финансов капацитет да се ангажират напълно в този тристранен формат.
Въпреки това платформата Китай-АСЕАН-GCC представлява нова конфигурация в рамките на възникващия многополюсен световен ред. Тя отразява ускоряващия се импулс на сътрудничеството Юг-Юг, което интегрира многополюсността с многостранността и икономическата глобализация.
Тарифната буря на Тръмп послужи като сигнал за тревога за много партньори на САЩ в АСЕАН и Персийския залив, подчертавайки необходимостта от диверсифициране на партньорствата и приемане на прагматични алтернативи. По-тесните връзки с Пекин не означават непременно преминаване от един хегемон към друг. По-скоро АСЕАН и ССЗ се стремят да ангажират както Китай, така и САЩ, където това е възможно. Все пак последните събития показват, че стратегията на Вашингтон да оказва натиск върху държавите да намалят връзките си с Китай в замяна на ползи губи сила.
Ключовите въпроси сега са дали АСЕАН може ефективно да балансира съперничеството между великите сили, за да се превърне в автономен полюс в многополюсен свят; дали регионалните участници могат да поддържат това деликатно равновесие и да избегнат формирането на военни блокове в Азиатско-тихоокеанския регион и извън него; и дали самата тристранна рамка може да устои на нарастващите геополитически напрежения. Тези въпроси остават отворени – и отговорите ще се появят само с времето.
автор: Ладислав Земанек, изследовател в Китайско-ЦИЕ институт и експерт във Валдайския дискусионен клуб
източник: www.rt.com
