Кехлибарените тайни на Царско Село

Кехлибарената стая е най-популярната атракция на Екаатерининския дворец  в Царско село.

Причината за тази популярност не е дори самата «стая», създадена в началото на XVIII век, а мистериозното изчезване на шедьовъра през XX век. Периодично се появяват новини, че стаята най-накрая е намерена.

Дълго време създаването на Кехлибарената стая се приписва на изтъкнатия немски скулптор, бароков майстор Андреас Шлютер. Шлютер е бил ръководител на Берлинската академия на изкуствата и има няколко изключителни барокови сгради и паметници. Най-известната от европейските му творби е паметникът на «Великия курфюрст»: конна статуя на Бранденбургския курфюрст Фредерик Вилхелм I с четири покорни роби в ъглите на пиедестала.

Шлютер е пряко свързан с Русия: през 1713 г. той прекъсва европейската си кариера, за да приеме предложението на руския император и се премества в Санкт Петербург, където оглавява строителството на новата столица. Най-известната от руските му творби е Летният дворец на Петър (този в Лятната градина), оформянето на който той завършил. Логично е, че му е приписана Кехлибарената стая.

Всъщност, проектът за Кехлибарената стая е разработен от архитекта Йохан Фридрих Еосандър фон Гьоте, също бароков майстор и съперник на Шлютер. Еосандър бил любимият архитект на кралица София Шарлот, съпруга на Фридрих III – син на същия «велик курфюрст» Бранденбургски, който станал първият пруски крал Фридрих I. За нейния летен дворец било предназначено това начинание: галерия, украсена с пана от кехлибар и слонова кост. По-късно тя е преработена за двореца на новия крал Фридрих Вилхелм I в Ораниенбург. През 1713 г. готовите кехлибарени пана са транспортирани до Берлин, за да украсят помещенията в столичния дворец, но след 3 години те са демонтирани отново.

На Петър от Фридрих

И накрая, през 1716 г. пруският крал поднесъл Кехлибарената стая на Петър I като дипломатически подарък. Две години по-късно руският Император изпратил отвветен подарък: 55 гренадири с гигантски ръст, както и собственоръчна чаша от слонова кост.

Стаята била доставена в Русия като «конструктор»: паната и допълнителните детайли в 18 кутии, заедно с инструкции как да се сглобяват и използват. Но по времето на Петър стаята не била монтирана, всички предположения за това нямат документално потвърждение (с такива предположения е изпълнена, например, статията за Кехлибарената стая в Уикипедия). Вече при Елизавета Петровна Кехлибарената стая била сглобена и монтирана в Третия зимен дворец. Работата е ръководена от Бартоломео Растрели. Към стария «конструктор» е добавен нов подарък от поредния пруски крал – кехлибарена рамка с алегорични изображения, прославящи руската императрица. Изходните детайли отново се оказали недостатъчни, така че някои от стените били покрити с платно и боядисани, за да приличат на кехлибар, били добавени огледални пиластри и дървени резбовани декори. Състоянието на Кехлибарената стая е наблюдавано от специалист, който е изпълнявал незначителни реставрационни работи.

Кехлибарената стая в Царско Село

Десет години по-късно Елизаввета решава да премести Кехлибарената стая в новия летен дворец в Царско село. Кехлибарът е много крехък материал и специална бригада от работници пренесла паната в кутии, буквално на ръце. Тъй като 96-метровата зала в новия дворец била по-голяма от предишната, паната отново били допълнени с рисувано платно. Когато през 1763 г. Екатерина II заповядала да ги заменят с кехлибарени детайли, това изисквало поне половин тон кехлибар.

Към 1770 г. създаването на Кехлибарената стая е завършено. Тя се намирала в «златната» анфилада на парадните зали на двореца. Кехлибареното оформление обхващало три стени ( четвъртата заемали прозорците) и било разделено на две нива. Централният среден слой между тях се състоял от осем големи симетрични вертикални пана. В четири от тях са инсталирани флорентински мозайки от цветни камъни. Те изобразявали алегории на природните сетива: зрение, вкус, слух, осезание и обоняние (заедно). На долното ниво били разположени правоъгълни кехлибарени пана. В югозападния ъгъл имало малка кехлибарена маса. Декорацията на стаята допълвали руски скринове, с богата украса и китайски порцелан. Остъклените витрини съдържали богата колекция кехлибарени изделия от XVII–XVIII век, изработени от руски, полски и немски майстори. Температурните влияния и теченията разрушавали кехлибарените детайли, затова те постоянно били възстановявани. През XIX век са извършени три реставрации: през 1833, 1865 и 1893-1897, а през XX век през 1933-1935 г. Основна реставрация е била планирана за 1941г.

Военни трофеи

В първите дни на Великата отечествена война започва евакуацията на музейни съкровища от Екатерининския дворец. Крехката Кехлибарена стая, обаче, не могла да бъде разглобена набързо и траанспортирана без загуби. Решили да я консервират. Кехлибарените пана били облепени първо с хартия, след това с марля и вата. Германците, окупирали Пушкин, обявили подаръка на Фридрих Вилхелм I за грешка и започнали да я поправят. Кехлибарената стая била демонтирана и изпратена в Кьонигсберг. Кехлибарените пана и врати  били инсталирани в една от залите на замъка в Кьонигсберг, където били изложени от 1942 до 1944 година.

При окончателното отстъпление паната отново били демонтирани и не по-късно от 6 април 1945 г. били изнесени в неизвестна посока. Оттогава следите на стаята се губят, но се умножават версиите къде да се търси. Обнадеждаващо събитие се случило през 1997 г., когато в Германия било открито оригиналното мозаечно пано «Докосване и обоняние». Три години по-късно то се завърнало в Русия и сега е изложено в Екатерининския дворец до копието, създадено от реставратори през 1996 г. През 2003 г. е отворена цялата възродена Кехлибарена стая – плод на двадесетгодишен труд на майсторите от «Кехлибарената работилница в Царско село». Повече от двадесет години реставраторите, използвайки специално разработена технология, сглобявали изгубените петстотин хиляди късчета кехлибар по стари снимки.

Подземни версии

Санкт-Петербург. Государственный музей-заповедник «Царское Село». Янтарная комната. Фото: Руслан Шамуков / <a href=

Фактът, че Кехлибарената стая е изнесена от Кьонигсберг, редовно се поставя под съмнение. Предполага се, че при мощното английско въздушно нападение през август 1944г., стаята е била скрита в подземията на замъка. След щурма за Кьонигсберг от съветските войски не са били открити следи от нея. Някои изследователи смятат, че кехлибарените пана просто са изгорели при пожар; други – че досега са скрити в някои подземия на бившия Кьонигсберг или някъде в тайник в Европа. Според други версии, Кехлибарената стая не се намира в Европа: тя или е била открита от американските специални служби, които са я изпратили в САЩ и се намира при частни колекционери, или нацистите, които са успели да избягат, са я отнесли в Южна Америка.

В началото на 2010 г. калининградски краеведи и историци се заинтересували от стоманобетонния бункер на генерал Ото фон Лаш, който командвал германската отбрана на Кьонигсберг. Бункерът се намира недалеч от мястото, където е бил замъкът и където е видяна за последен път Кехлибарената стая. Останките от самия замък са взривени през 60-те години по заповед на Централния комитет на КПСС, но бункерът е оцелял. По време на изследването му, зад тухлена стена, е открито помещение, укрепено с метал и слой каучук. Проучването е преустановено, но се създала теория, че от бункера започва подземен проход към мазетата на замъка, откъдето Кехлибарената стая е пренесена в брониран тайник.

През 2016 г. полски търсачи обявили, че Кехлиббарената стая, вероятно се намира в германски бункер в Северна Полша, в селището Мамерка. С помощта на георадар те открили там някакъв зазидан тайник, където се предполага, че стаята е била преместена през 50-те години. Историята, както обикновено, не довела до никъде.

Санкт-Петербург. Государственный музей-заповедник «Царское Село». Янтарная комната. Фото: Андрей Белимов-Гущин / <a href=

И накрая, през октомври 2017 г. ентусиазирани германски изследователи съобщили, че почти са намерили Кехлибарената стая. Според тях, тя е скрита близо до Дрезден – във варовиковите Рудни планини в южната част на Саксония, в така наречената пещера на Принца. Към нея води тесен планински тунел, с дължина 18 метра. В пещерата, отново с помощта на георадар, били открити зазидани кухини, както и следи от стоманени кабели, чрез които паната били спуснати под земята. Германците казали, че са ги насочили към това място знаещи хора още през 2001 година. Твърди се, че пещерата е била използвана тайно от нацистите, а през 1945 г. наблизо е забелязан влак от Кьонигсберг.

Всички тези версии имат една слаба страна: кехлибарът е крехък природен материал, за неговото съхраняване са необходими специални условия. Дори в музей, той изисква постоянна реставрация и обновяване. Едва ли е възможно да се осигурят такива условия в набързо създадено подземие. Най-вероятно «Мистерията на Кехлибарената стая» както преди ще остане неразгадана.

Източник:

https://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Yantarnye-tajny-Tsarskogo-Sela-45060

Pin It on Pinterest