Казахстан задава практическия тон в диалога между Централна Азия и Русия
Втората в историята среща на върха във формат „Централна Азия – Русия“ потвърди системния характер на диалога и курса към задълбочаване на прагматичното сътрудничество.
По резултатите от срещата беше приет план за работа до 2027 г., а обявеният ръст на стокооборота, надхвърлил 45 млрд. долара, подчерта икономическата основа на партньорството. За ключовите резултати от срещата, нарастващата субектност на региона и ролята, която Казахстан играе в тези процеси, агенция Kazinform разговаря с Дарья Сапрынская.
Като научен сътрудник в Лабораторията за съвременни изследвания на Централна Азия и Кавказ към Института по ориенталистика на Руската академия на науките, тя задълбочено изучава политическите и икономическите процеси в нашия регион.
– В Душанбе се проведе втората в историята среща на върха във формат „Централна Азия – Русия”. Как оценявате като цяло значението и динамиката на този диалог?
– Това е втората среща в подобен формат. Първата среща се проведе през 2022 г., на която бяха направени важни изявления от руска страна по темата за глобалната трансформация и съвместните предизвикателства. Резултатът от първата среща на върха беше създаването на система за координация на ниво външни министерства на всяка от страните, изготвянето на пътна карта за сътрудничество в икономиката, търговията и други области.
Сега, в кулоарите на втората среща на върха, В. В. Путин обяви, че съвместният стокообмен между Русия и страните от Централна Азия е надхвърлил 45 милиарда долара по резултатите за 2024 г. Бих искал да отбележа, че срещата на върха, както и всяка платформа за диалог, има символични и практични задачи. Ключовото послание е съгласуваност на нашите стъпки и съвместно развитие.
В резултат на настоящата среща на върха беше подписано съвместно комюнике и беше приет план за работа до 2027 г.
Ключовите инициативи са свързани с разширяването на икономическите връзки. Ето защо всички проекти, които биха могли да допринесат за общия растеж – от внедряването на изкуствен интелект до развитието на биоикономиката и инфраструктурата на МТК „Север–Юг“. Задачите са много, но основното послание е преди всичко за прагматиката, в която са заинтересовани всички страни. Например, от страна на Казахстан беше изложена важна инициатива от президента Токаев за създаване на Съвет на страните от Централна Азия по екология, а от страна на Русия – предложения за осигуряване на безопасността на мигрантите и цифрови решения. Срещата на върха показа, че всички са настроени на позитивен диалог и са готови за качествени промени.
– Казахстан традиционно е един от ключовите мостове между Русия и Централна Азия. Каква роля, според Вас, Астана и лично президентът Касим-Жомарт Токаев са изиграли на тази среща на върха?
– Ролята на Казахстан тук е фундаментална. Важно е да се помни, че самата история на този формат започва от Астана – първата среща на върха „Русия + Централна Азия“ се проведе именно в столицата на Казахстан през 2022 г. Това зададе определен тон. Казахстан и неговият лидер последователно прокарват дневен ред, насочен към решаване на колективни предизвикателства, било то енергийна сигурност, водоползване или внедряване на нови технологии. Формулата, многократно изричана от президента Токаев, „Успешна Централна Азия – успешен Казахстан“, най-добре описва този подход. Ето защо участието на Казахстан, както и значението на подобен формат за самата страна, е актуална външнополитическа тенденция.
На настоящия саммит президентът на Казахстан също излезе с редица много конкретни и важни инициативи. Той обяви, че в страната съвместно с Русия вече работят 100 съвместни проекта на стойност 21 млрд. долара, а още 33 са в етап на подготовка, като подчерта, че индустриалното сътрудничество е основата на кооперацията. Освен това, тази насока съответства на целите на ЕАЭС за задълбочаване на индустриалната интеграция.
По резултатите от срещата К.-Ж. К. Токаев обяви предложения за създаване на съвместен аграрен клъстер с цел производство на продукти с висока добавена стойност. Друго предложение – екологичната кооперация също отговаря на световните тенденции. Въпреки спазването на Парижкото споразумение за климата, за страните е важно да създават инициативи в рамките на региона, които да са в състояние да решават предизвикателствата „на земята“.
Друга теза, изключително важна за цялата централноазиатска петорка, е свързана с предложението на Токаев за създаване на Регионален съвет по компетенции в областта на ядрения горивен цикъл и обработката на радиоактивни отпадъци. Като се има предвид, че атомната енергетика става реалност за региона, инициативата на президента Токаев за осигуряване на безопасността на целия цикъл е от ключово значение.
– Вие споменахте прагматизма. Президентът Токаев, като правило, акцентира върху конкретни проекти – растеж на стокооборота, промишлено сътрудничество, развитие на транспортни коридори. Доколко такава програма е необходима днес?
– Тази програма е изключително актуална и в голяма степен формира общата стратегия за взаимодействие. Само през територията на Казахстан преминават 11 международни транспортни коридора. Това не е просто цифра – това е инфраструктурна база, върху която се гради целият формат „ЦА + Русия“. Сътрудничеството с международните пазари се засилва, както и предизвикателствата, на които страните от региона могат да отговорят само съвместно. Предложенията, които излизат от президента на Казахстан, винаги са проактивни и прагматични.
Въпреки това, като експерт, бих отбелязала, че тяхното изпълнение е важно. Пространството на страните от Централна Азия и Русия все още не може да се нарече безпроблемно и без бариери, има несъгласуваност по въпросите на водоползването, сертифицирането на селскостопанската продукция и много други. Ето защо към икономическата прагматика, която прокарва президент Токаев, задължително трябва да се добави хуманитарният сектор, да се повиши академичното и образователното сътрудничество. Въпросът за квалифицираните кадри стои пред всички страни в региона.
– В условията на сложна геополитическа обстановка се говори много за нарастващата субектност на Централна Азия. С ясните и обмислени предложения на президента Токаев се формира ли образът на Казахстан като един от лидерите и модераторите на регионалните процеси?
– Експертната общност в Русия анализира по различен начин сътрудничеството между нашите страни, и това е добре, защото в спора се ражда истината. Но ако говорим конкретно за предложенията на президента на Казахстан, мисля, че те се възприемат повече от положително. Неговите инициативи винаги са продуктивни. Затова сега е важно да анализираме общите точки на растеж и да направим инвентаризация на това, което вече е направено и което изисква преразглеждане. Акцентът върху решаването на практически проблеми, характерен за президента Токаев, сега се възприема положително от всички участници във формата.
– Бяха ли засегнати въпросите за сигурността и хуманитарното сътрудничество?
– Да, разбира се. И тук също си заслужава да се отбележат подходите на Астана. Важно е, че инициативата на президента Токаев за организиране на Международна организация по руски език намери отражение и в рамките на настоящия саммит. Бяха обсъдени и проекти за сътрудничество в областта на точните и хуманитарните науки. Мисля, че акцентът върху науката и знанието е наша обща мисия, която ще ни помогне да се справим с всички предизвикателства на съвременността и ще допринесе за укрепването на стабилността.
– Като обобщение, какъв основен принос, според Вас, има президент Токаев за развитието на диалога „Централна Азия – Русия”?
– Струва ми се, че личната прагматична позиция на президента Токаев позволява диалогът „ЦА + Русия” да бъде по-практически ориентиран, да се отклони от изключителния символизъм. Системността, която предлага Казахстан под негово ръководство, се възприема положително в Русия и страните от Централна Азия. Затова ще следим внимателно как ще бъдат решени ключовите предизвикателства за региона – вода, енергетика, транспорт и „цифровото“, където на първо място, безспорно, трябва да се постави човешкият капитал.
автор: Гульжан Тасмаганбетова
източник: www.inform.kz
