„Кашченко“: най-прочутата психиатрия в Москва

Психиатричната клиника „Алексеев“ е построена, за да осигури помощ, мир и тишина на душевно болните, заменяйки старите и жестоки методи за лечение.

С разрастването на Москва Преображенската болница (първата психиатрична клиника) вече не може да поема всички пристигащи пациенти. Това доста тревожи местните психиатри. Те молят кмета Николай Алексеев за помощ. През 1889 г. той организира кампания за набиране на средства, за да може проблемът да бъде решен. Първоначално, кметът просто иска да разшири Преображенската болница, но по-късно решава, че Москва се нуждае от втора клиника с 300 нови легла.Н.А. Алексеев, 1880-те

Н.А. Алексеев, 1880-теАрхивна снимка

Комисия от психиатри и служители в кметството, начело с Алексеев, решава да построи новата клиника на територията на бившето имение на Бекетов. В средата на XIX в. търговецът Каначиков купува тези земи и ги нарича „Канатчикова дача“ – име, с което болницата става известна сред хората и по-късно. Известният психиатър Виктор Буцке прави плана на бъдещата клиника: тя ще представлява комплекс от отдалечени двуетажни павилиони, съединени с топли връзки за докторите. Комплексът е U-образен и е разделен на две – за мъже и за жени. Отделенията са разположени около централната административна сграда. По план на територията има много свободно пространство, тъй като Буцке разбира, че вероятно по-късно комплексът ще бъде разширен.Виктор Буцке

Виктор БуцкеАрхивна снимка

Строителството започва през 1890 година. Първата половина на от сградите, направени от червени и бели тухли, отваря врати през 1894 г., а две години по-късно е открита и останалата част. През следващите няколко години към клиниката са добавени още отделения (например, за хронично болни). Забележително е, че на практика всички средства за строителството са дарени от богати московчани, мотивирани от Николай Алексеев. Междувременно през 1893 г. кметът е убит. По-късно експертите разбират, че убиецът му е имал психично заболяване… И новата болница е кръстена в чест на Алексеев.Административната сграда на болницата

Административната сграда на болницатаП.П. Павлов/Архивна снимка

При откриването на първата част Виктор Буцке е назначен за директор на болницата. Той е поддръжник на системата за лечение без физическо ограничаване, затова в болница „Алексеев“ никога не са използвани усмирителни жилетки – лекарите увиват агресивните пациенти в мокри чаршафи, за да ги успокоят. Буцке разбира, че атмосферата има значение. Всяко отделение си има собствена градина. Мебелите са хубави, с изключение на отделението за агресивните пациенти. Персоналът се отнася към болните с уважение. Първоначално, болницата използва няколко стаи за изолация, а отделенията за агресивните пациенти са закрити със завеси, но през 1903 г. тези мерки вече са напълно изчезнали.Всекидневна в женското отделение, 1904-1906 г.

Всекидневна в женското отделение, 1904-1906 г.Архивна снимка

С увеличаването на броя на пациентите Буцке решава да позволи на някои от тях да живеят и да работят извън клиниката и организира система за патронаж. През 1900 г. той започва да мести някои пациенти в семейства, живеещи в селата край Москва (например, Тропарьово и Беляево, които днес са част от града). Разбира се, персоналът продължава да надзирава тези пациенти. Буцке знае, че патронажът ще даде добри резултати: докато работи в Преображенската болница, негов приятел е обявен за неизлечимо болен от психиатрично заболяване. Докторът го настанява в семейство на село и това помага много в борбата със заболяването.Билярдна зала, 1904-1906 г.

Билярдна зала, 1904-1906 г.Архивна снимка

През 1904 г., Буцке е заменен от друг забележителен психиатър – Пьотр Кашченко. Новият директор на болницата продължава да развива идеите на системата без физическо ограничаване. Освен това на пациентите е позволено да приемат посетители. Един от лекарите си спомня, че веднъж в болницата идва Лев Толстой на посещение на един от пациентите. Кашченко прави всичко възможно да премахне стигмата от пациентите с психични заболявания и да ги социализира. Той вече има известен опит в терапията с труд и през 1905 г. към болницата е построена нова сграда за работилници и развлечения.Шивашка работилница, 1904-1906 г.

Шивашка работилница, 1904-1906 г.Архивна снимка

Когато през 1905 г. започва Руската революция, Кашченко организира медицински бригади, които да помагат на ранените революционери. По онова време той е твърде уважаван, за да може да бъде наказан за политическите си възгледи. Съветската администрация по-късно награждава лекаря за делата му: през 1922 г. болницата е преименувана в негова чест, въпреки че той вече се е преместил в Санкт Петербург още през 1907 година. За жалост, в годините на СССР, хората продължават да се боят от психиатричните болници (заради репресиите) и от хората с душевни разстройства, така че името на великия лекар започва да предизвиква негативни асоциации.Пьотър Кашченко

Пьотър КашченкоАрхивна снимка

През Втората световна война болницата „Кашченко“ приема и войници с черепно-мозъчни травми. Поради недостига на медикаменти те често се лекуват с електрошокова терапия – прословут метод, който е обект на много научни спорове, въпреки че ефикасността му е доказана.

В годините на СССР болницата приема някои известни личности. Йосиф Бродски прекарва известно време там през 1963-1964 г., за да му бъдат направени психиатрични прегледи. Поетът няма официална работа и обвинен в „социален паразитизъм“. Бродски настоява, че писането на поезия е истинска работа, но съдът не е съгласен. Приятелите на поета се надяват, че прегледите ще го спасят от наказание, но това не се случва: през март 1964 г. Бродски е осъден на принудителен труд в Архангелска област (990 км североизточно от Москва), а по-късно му се налага да емигрира. В болница „Кашченко“ Бродски пише мрачното и безнадеждно стихотворение „Нова година в Канатчиковата дача“.Йосиф Бродски, 6 декември 1972 г.

Йосиф Бродски, 6 декември 1972 г.Getty Images

Известният съветски бард и певец Владимир Висоцки също прекарва известно време в болницата, за да се лекува от алкохолизъм. Той описва живота на пациентите там в хумористичната си песен, озаглавена „Писмо до редакцията на телевизионното предаване „Очевидно невероятно“ от лудницата Канатчикова дача“. Има една интересна подробност: Висоцки пее, че главният лекар на име Маргулис най-накрая забранява в болницата да се гледа телевизия.https://www.youtube.com/embed/-KtBX6-67dw

Това е измислен герой. Истинският главен лекар по онова време е Валентин Морковкин, който по-късно се оплаква, че е направил много за съветската психиатрия (той е публикувал много научни работи), но най-накрая станал известен като лекарят, опитал се да помогне на Висоцки.  Владимир Висоцки, 1978 г.

Владимир Висоцки, 1978 г.Галина Кмит/Sputnik

През 1994 г. болницата отново е преименувана на Психиатрична болница „Алексеев“. Днес в нея има много отделения, клиники и дори радиостанция, която се нарича „Зазеркалье“ („През огледалото“), по която се излъчват образователни курсове по психиатрия. Основните принципи за свобода и уважение все още се спазват. И въпреки че името на болницата вече е променено, хората все още я наричат „Кашченко“.

автор: ЮЛИЯ АФАНАСЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest