Календарът на Брюс: защо го свързват с магьосничество и зли духове?
За повечето обикновени хора в Русия преди революцията това издание е недостъпно.
Но слуховете и изсмислиците за неговото съдържание вълнуват умовете на неграмотните селяни векове наред.
В началото на XVIII в. в Русия се появява „мистичен“ календар, който съдържа астрологични прогнози за различните зодии, предсказва съдбата на държавата и определя планетата, която управлява конкретната година.
По всичко личи, че изданието е създадено по примера на европейските календари с подобно съдържание, които се издават в Русия през XVII-XVIII в. в големи тиражи и са много популярни.
Vein Man, Harley 5311Свободни източници
Те показват не само датата: в тях се съдържат и метеорологични, астрономически и астрологически прогнози, медицински съвети, важни религиозни празници и дати на изложения. В Русия има само едно такова издание – Брюсовият календар, но той поражда множество слухове, предразсъдъци и легенди.
Европейски календари и руски магьосник
Календарът е кръстен на човека, който решава да го напечата.
Яков Брюс е един от най-приближените хора на Петър I – царят го цени най-вече заради неговата начетеност. Яков разбира от математика, астрономия, военно строителство, изучавал е английската система на образование и законите по време на Великото посолство – дипломатическите пътувания на Петър I в чужбина.
Яков БрюсСвободни източници
Начетеността на Яков поражда много легенди за него сред народа. Говори се, че куршумите отскачат от тялото му, че е създал вечни часовници, направил е жив човек от цветя, безпогрешно предсказва времето и може да превърне всеки старец в млад човек. Митологичността на съзнанието и липсата на образование сред по-голямата част от населението пречи на хората да разберат с какво точно се занимава Яков. В повестта „Арапинът на Петър Велики“ руският писател Александър Пушкин пише, че сред народа ученият е известен като „руския Фауст“. Но научните занимания на Яков не са единствената причина за митотворчеството около образа му – отделна роля изиграва и Брюсовият календар, наречен в чест на учения.
Подобен род календари са известни в Европа още от XII в. и представляват джобни книжики или пергамент, сгънат на няколко части. Освен самия календар, тези издания могат да съдържат и съвети за хранене и здраве, прогнози за времето, селскостопански съвети, астрологични прогнози, десетте заповеди и седемте смъртни гряха. Календарът по-скоро прилича на голям универсален справочник, макар че някои екземпляри са толкова малки, че могат да се прикрепят към колана – те обикновено се ползват от лекарите.
Книгопечатане, гравюра, 1784 г.Свободни източници
Календарите печелят такава популярност, че в Англия през XVII в. по тираж те отстъпват само на Библията, а в средата на века ежегодно се печатат около 400 000 календара. Брюсовият календар се появява едва в началото на XVIII в. и става единственият руски аналог на календарите-справочници.
Предсказание на времето и астрологически прогнози
През 1706 г. е открита Московската гражданска типография, подчинена на Артилерийския орден, оглавяван от Яков Брюс. Той не ръководи типографията, но цензурира произведенията, определя тиражите им и редактира изданията. Сред издадените типографии има няколко календара: единият съдържа сведения за времето, когато слънцето изгрява и залязва в Москва, другият е за православните празници, третият и четвъртият съдържат астрологични сведения. Яков няма никакво отношение към съставянето на календара и е посочен на първата страница като издател, но календарите, базирани на четирите първи календара, е наречен „Брюсов“ от комерсиални съображения. Ученият е много популярен и името му повишава продажбите.
Свободни източници
Календарът е преиздаван няколко пъти и е копие на оригиналното издание с незначителни допълнения. В народното съзнание Яков Брюс се превръща окончателно в магьосник след преиздаването на календара, предназначен за периода от 1800 до 2000 година. В него има предсказания за всяка година: какъв ще е късметът на човека, какво ще се случи на държавно ниво, характерът на човека в зависимост от зодията му. Например, телците се описват така: „… самохвални, величави, смели, хитри, способни в науката; жените са с избухлив нрав, обичат да спорят, влюбчиви и любострастни. Ако животът на телеца не приключи на 20-ата година, той може да продължи до 77 години“.
Предсказанията се правят за няколко години напред, като един цикъл се състои от 28 години: например, ако предсказанието е направено за 1802 г., то то важи и за 1830 г., за 1858 г. и т.н. Например, ето какво предсказание прави Брюсовият календар за всички години, влизащи в този цикъл: „Голяма промяна във велика Държава; нов начин на управление в република; славен бой; на трона ще се възкачи велик управник“.
Свободни източници
Освен това, за всяка година е определена „управляваща планета“, от която зависи времето, реколтата, епидемиите и природните катаклизми. Например, годините, управлявани от Сатурн, се смятат за недобри: „Звездословите предполагат, че когато тази планета управлява, годината ще е лоша за народа: ще има глад, мор, студ и много заразни болести. Родените през тази година хора са мрачни, стиснати, необщителни, злопаметни, но трудолюбиви“. Управлението на Юпитер, от друга страна, се смята за щастлив период: „Планетата Юпитер по натура е гореща, мъжествена и се почита като планета на щастието, науката, изобилието и богатството. Родените в тези години хора са щастливи, верни, милосърдни и добродетелни, справедливи, ласкави, набожни…“.
Голяма част от земеделците са селяни и за тях особен интерес представляват предсказанията за реколтата и времето, но в средите им календарът се разпространява по-късно, когато издателят Ивн Ситин от 1896 г. започва да използва сведения от Брюсовия календар за съставянето на годишни календари. Те вече не са толкова мистични и, на фона на липсата на моментална сврързаност и информация по телефона и интернет, действително може да са много полезни в бита.
Селяните наричат календара „Брюс“ и по него разбират кога да извършват селскостопански дейности. В календара има и раздел с кратки данни за световната и родна история, с основните закони на Руската империя, информация за православните празници; пътешествениците могат да разберат разстоянието между жп станциите. В „Брюс“ дори може да се намери списък с всички учреждения, които отпускат краткосрочни кредити, и с начини за оказване на първа помощ – общо в календара има 15 раздела и 504 страници.
автор: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
