Какво стои зад идеята за работнически клубове в СССР?
Институцията на работническия клуб има за цел да превърне масata работници в културни, инициативни, политически грамотни и предани комунисти.
Ранните революционни години в Русия са период на социални и политически сътресения, но също и на културен бум и масов ентусиазъм относно новия съветски начин на живот.
реж. Юрий Чулюкин, 1962, „Мосфилм“
Милиони хора, които вярват в идеята за Съветския съюз и подкрепят болшевиките в първите революционни години в Русия, се стремят да изградят чисто ново общество.
Тази изключително амбициозна цел изисква социална институция, която да помогне за „култивирането“ на определен тип личност, като в същото време държи хората заети и ангажирани. Отговорът е открит в държавно спонсорирани работнически клубове.
Анатолий Гаранин/Sputnik
Веднага след rуската революция навсякъдe се изграждат компактни културни центрове. Всяко селище, село или град има свой работнически клуб.
Виктор Будан/ТАСС
През 1920 г. се определят основните социални функции на културните центрове. Тези институции трябва да насърчават развитието на театрални клубове, музикално образование за масите, изобразително изкуство, музеи, физическо възпитание и спорт.
Давид Шоломович/Sputnik
Стандартният работнически клуб често включва театър, кино, библиотека, социално-културни и образователни дейности за възрастни и деца, занаятчийски работилници и понякога зала за танци и зала за различни спортни дейности. Като цяло това е пространство, където работниците могат да творят, да общуват и да учат след смяна.
ТАСС
Работническите клубове в СССР се организират в тясно сътрудничество със съветската държава. Властите използват тази изключително популярна социална институция, за да създават хора, посветени на идеалите, проповядвани от новата съветска власт. Работническите клубове целят да превърнат масите работници в културни, инициативни, политически грамотни и предани комунисти.
Свободни източници
В писмо до персонала на една фабрика от 7 ноември 1922 г. лидерът на новата съветска държава Владимир Ленин се обръща към работниците: „Днес, в деня на петата годишнина от революцията, приветствам откриването на вашия клуб с изключително удоволствие и изразявам свояtа надежда, че, вие, работниците и служителите на държавната електроцентрала[…] заедно ще успеете да превърнете този клуб в една от най-важните позиции за обучение на работниците“.
Свободни източници
В ранните съветски години работническите клубове се намират в празни имения, църкви и други сгради, загубили функцията си след революцията. Докато една малка постройка би била достатъчна за място за работнически клуб в малко и отдалечено селище, то в големите големите градове, където е цялата индустриална мощ на ранния Съветски съюз, има нужда от множество работнически клубове. В резултат на това са създадени едни от най-големите работнически домове за служители на конкретни фабрики и производители.
Свободни източници
В тези случаи мащабът на строителството често отговаря и на огромния мащаб на заявената цел. Някои от работническите домове са изключително пищни и символизират новаторския дух на новата съветска държава.
Иван Денисенко/Sputnik
Любопитното е, че идеята за създаване на места, където работниците, идващи в градовете от селските райони, да могат да се „култивират“, социализират и учат, не е съветско изобретение. Първите работнически домове – известни като народни домове по това време – са създадени от царското правителство преди революцията. Идеята зад политиката е да се привлекат, умиротворяват и образоват нови жители на бързо развиващите се индустриални градове, така че присъствието им да не застрашава обществената безопасност.
Юрий Лизунов Юрий/ТАСС
Русаковският работнически клуб Введенски е една от тези сгради, издигнати в Москва. Построена през 1903 г., тя се превръща в един от народните домове, построени в покрайнините на индустриалните зони в Москва през царската епоха. В театъра, работещ като част от институцията, се поставят пиеси на Шекспир, Островски и Чехов.
Руска национална библиотека
автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
