Какво се случва с великолепните дворци на Романови след революцията през 1917?

Множеството дворци на императорското семейство, именията и дачите им (летни резиденции) в различните региони на Русия (а сега, в някои случаи, и извън Русия) са абсолютни шедьоври на архитектурата.

След смяната на властта, всички те са национализирани, но в някои все още не може да се влиза.

След революцията не само императорите, но и многото им роднини живеят в дворци, построени от най-добрите архитекти на времето си. Повечето от оцелелите дворци са в Санкт Петербург, но има и в някои градове в днешна Европа и Азия. Какво се случва с тях, след като са национализирани, и каква част от наследството на Руската империя оцелява?

Зимният дворец в Санкт Петербург

Свободни източници; Алекс Florstein Фьодоров (CC BY-SA 4.0)

До 1904 г. най-известнят дворец на Романови е резиденцията на императора (по-късно прехвърлена в Александровския дворец в Царское село), в която по време на Първата световна война се намира военна болница. Тя е построена в средата на XVIII в. по дизайн на архитекта Бартоломео Растрели и има над 1000 стаи.Свободни източници

След Февруарската революция от 1917 г. в Зимния дворец се помещава временното правителство. Но не остава там задълго: до ноември, според официалната версия на болшевиките, дворецът е щурмуван от войници и моряци от революцията. През 1920 г. тук врати отваря Музеят на революцията и, година по-късно, огромните зали на Зимния дворец са пълни с картини и изложби на Ермитажа – по-рано изложбите на Ермитажа се провеждат в допълнителните сгради на двореца. Днес това е един от най-посещаваните музеи в света.

Владимировският дворец в Санкт Петербург

Свободни източници; Г. Александрова (CC BY-SA 4.0)

Само в Санкт Петербург съществуват 24 дворци на велики князе. Великата княгина Мария Павловна е от малкото представители на царското семейство, който успява да избяга зад граница, след като монархията пада (и дори да вземе със себе си всичките си бижута). Съпругът ѝ – великият княз Владимир Александрович (чичото на Николай II) умира през 1909 г., но Мария Павловна живее в семейния дворец на Дворцова набарежна. Сградата, датираща от 1870 г., е толкова луксозна, че е позната още като „малък императорски двор“. Екстериорът му напомня на италиански палацо.Мария Павловна

Мария ПавловнаСвободни източници

През 1920 г. тук се намира Домът на учените, а днес можете да го посетите като музей. По стените до днес са оцелели стари монограми с буквата „В“ (за Владимир), както и част от интериора.

Дворецът на великата княгиня Ксения Александровна в Санкт Петербург

Свободни източници; Александър Савин

Дворецът на брега на река Мойка е сватбен подарък от Николай II за сестра му. Стаите са украсени с красиви камини, окачени тавани и дъбова ламперия с флорални орнаменти.Ксения Александровна, 1910

Ксения Александровна, 1910Свободни източници

През 1914 г. тук се мести университетът по физическо образование „Лесгафт“. Портите на двореца с монограма на великата княгиня са добре запазени.

Аничковият дворец в Санкт Петербург

Свободни източници; Александър Савин

Аничковият дворец, построен по дизайн на Растрели в средата на XVIII в., е една от най-старите сгради на Невски проспект. Тук живеят наследникът на трона и близки членове на императорското семейство. Това е една от последните резиденции на Мария Фьодоровна, майката на Николай II. Императорът също прекарва детството си тук. Николай II дори харесва този дворец повече от Зимния дворец и прекарва тук много от времето си, след като сяда на трона.Мария Фьодоровна, 1880-те

Мария Фьодоровна, 1880-теСвободни източници

След революцията императорският дворец е превърнат в Пионерски дворец и днес Дворец на младежкото творчество. Можете да го посетите като турист.

Петровският дворец в Москва

Свободни източници; Alicefox2003 (CC BY-SA 3.0)

Освен кремълския дворец, в Москва има още една резиденция на Романови – Петровският дворец в северната част на града. Той е построен от архитект Матвей Казаков в края на XVIII в. като дворец, където наследниците на трона, пристигнали в Петербург, могат да отседнат при пристигане за коронацията си.

Този неоготически дворец напомня на средновековен замък. Доскоро той бе затворен за посетители: след революцията тук се намира Военновъздушната инженерна академия, чийто възпитаник е и Юрий Гагарин. Дворецът минава под управлението на град Москва през 1997 година. Той е възстановен и отворен за посетители. Сега всички могат не само да видят възстановения интериор, но и да пренощуват тук или да се разходят из историческия парк.

Императорският дворец в Твер

Свободни източници; Дмитрий Смирнов (CC BY-SA 4.0)

Още едно място, създадено да случи като императорски хотел за пътуващи, се намира в Твер. То е създадено в средата на XVIII в. и е проектирано като дворец, в който царските особи да отсядат и почиват. Същевременно тук живее и княз с императорска кръв. Дворецът е център на висшето общество на Твер. Тук се провеждат литературни вечери, балове и обсъждания – с други думи, това е едно много модерно място.

След революцията тук се разполага Изпълнителният комитет на Твер, а днес тук има художествена галерия. Невероятно е да разгледате не само картините, но и старата архитектура. Самата сграда, конюшните, спомагателните сгради, градината и зимната градина.

Дворецът на Александър III в Масандра

Свободни източници; Hamerani (CC BY-SA 4.0)

Крим е традиционно любима дестинация за почивка на царското семейство и близкото им обкръжение. Тук са оцелели много имения, интересни от архитектурна гледна точка. Дворецът в Масандра, недалеч от Ялта, построен в края на XIX в., е като рицарски замък: опасан е с кули с шпилове, балкони с резбовани колони и „сфинксове“ с женски глави. Същевременно няма парадни зали. След революцията до 1941 г. тук има санаториум за болни от туберкулоза.Александър III

Александър IIIСвободни източници

След това дворецът става правителствена дача за съветските лидери. През 1992 г. се превръща в музей (посещенията обикновено са комбинирани с дегустация на местни вина). Само рамките на прозорците и подовете са се запазили в оригинал.

Ливадийски дворец в Крим

Свободни източници; Игор Деревягин (CC BY-SA 3.0)

Последният дворец на Романови е построен от Николай II  в Ливадия през 1911 година. Той обаче отсяда тук само четири пъти. Естествено, Ливадийският дворец не може да се мери със Зимния: има само 116 стаи и само няколко пристроени сгради. Същевременно обаче е много модерен: има централно отопление, телефон и асансьор. Разположението на осветлението също е интересно. Таванът на парадната трапезария няма полилеи: вместо това архитектът поставя над 300 лампи около периметъра на стаята.

В Ливадийския дворец се провежда Ялтенската конференция през 1945 година. Днес той е само музей.

Оцелели са медальони с инициалите на Романови, както и масивна входна врата и бял немски роял, на който свирят дъщерите на Николай II. През територията на имението минава туристически маршрут – Царската пътека, от която се разкриват около 6 км живописни гледки към Черно море и Ялта.

Дворецът Дюлбер в Корейц

Свободни източници; Игор Деревягин (CC BY-SA 3.0)

Когато погледнете този дворец, почти бихте могли да се почувствате като в страна в Северна Африка. Той е резиденция на внука на Николай I – великият княз Петър Николаевич. Построен е в края на XIX в. от архитект Николай Краснов, който проектира и Ливадийския дворец, по планове, нарисувани от великия княз, който е пътувал много из Близкия изток. Дворецът в мавритански стил е украсен със сребърни куполи и цитати от Корана. След революцията тук идват да живеят и други внуци на Николай I  – великите князе Александър Михайлович и Николай Николаевич, както и императрицата-вдовица Мария Фьодоровна (майка на Николай II). През 1919 г. те напускат Крим и отпътуват зад граница на английски крайцер, бягайки от сполетелите ги беди.Великият княз Петър Николаевич

Великият княз Петър НиколаевичСвободни източници

Малко след това този дворец е преврънат в санаториум „Червено знаме“, където партийните лидери идват да почиват. Днес санаториумът е отворен за всички.

Дворецът на великия княз Николай Константинович в Ташкент

Свободни източници; Bobyrr (CC BY-SA 4.0)

Великият княз Николай Константинович, по-малкият брат на император Александър III, е изпратен в Туркестан в крайните територии на империята в края на XIX в. заради семеен скандал. В Ташкент (столица на днешен Узбекистан) му е разрешено да построи дворец. Необикновеното имение, изградено от печена тухла в източен стил, е запазило много артефакти от времето си – от чугунена вита стълба до кестени и дъбове в градината. Великият княз умира от белодробна инфекция в началото на 1918 г., завещавайки двореца на града.Николай Константинович

Николай КонстантиновичСвободни източници

След смъртта му тук се помещават Дворецът на пионерите и Музеят на антиките. От 1992 г. служи като приемна сграда на министерството на външните работи, но се предлагат и обиколки на сградата.

Дворецът в Ликани, Боржоми

Свободни източници; Kober

Внукът на Николай I, великият княз Николай Михайлович, е изключително богат и притежава много имоти, включително Новомихайловския дворец в Санкт Петербург, няколко имения в различни региони на Русия и този дворец в Боржоми (днес курортен град в Грузия). Използва го като лятна дача. Построен е в края на XIX в. в мавритански стил. В двореца има голям парк, както и минерален извор. След национализацията дворецът в Ликани става правителствена дача за съветски, а впоследствие и грузински лидери.Николай Михайлович

Николай МихайловичСвободни източници

Днес дворецът е музей. Още преди началото на Първата световна война самият велик княз предвижда падането на монархията в Русия. Умира в Петропавловската крепост през 1919 г. заедно с брат си и братовчедите си.

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest