Какво се продава и как се търгува на най-известния битпазар в Русия
Разхождаме се из „битпазара“ и разглеждаме ходещи кукли, огледала за карета от XVIII в., техните продавачи и купувачи.
В неделя из тесните редици на битпазара на метростанция „Уделная“ човек трудно си проправя път. Между шляещите се и любопитни туристи се движат хора, които очевидно знаят какво търсят: по правило те са интериорни дизайнери, прекупвачи или „професионални“ колекционери. Някои от тях не се срамуват да се пазарят с продавачите и да искат двойно намаление на цената – „за покупка на едро“.
Юлия Хакимова
Има и такива, които носят свои вещи за продажба. Пред очите ми млад мъж вади от раницата си часовник с кукувица. Успях само да вида на циферблата годината на производство – 189… Скучаещият стопанин на лавката се оживи и започнаха да обсъждат цената на редките вехтории.
Юлия Хакимова
През 2012 г. руското издание на сп. Forbes удостои този петербургски битпазар с второто място в класацията си на най-добрите битпазари в света. А през 2016 г. британският The Guardian го включи в списъка на най-добрите „съветски“ забележителности в Петербург. В първия момент на човек му се струва, че „Уделка“ наистина е машина на времето, която те пренася в реалиите на постсъветските пазари от началото на 1990-те. Тук лавките, изпълнени с вехтории, си съседстват със стари предмети, които се продават направо натрупани на купчина на земята.
Екскурзия в миналото
Юлия Хакимова
Наемателите правят ремонт и са изнесли на боклука бабините съветски сервизи и книги? В училищния кабинет по география от шкафа са изпопадали стари, изгнили карти на СССР? „Чернокопачи“ са извадили от блатата в Ленинградска област немски каски от времето на Втората световна война? На тавана на дачата сте намерили корица на вестник „Ленинградска правда“ от 1986 г.? Дядо ви ви е оставил в наследство трофеен часовник и бинокъл от фронта? Изглежда, че всичко това, рано или късно, се озовава на „Уделка“.
Юлия Хакимова
Докато се разхождаш из сергиите с кухненски прибори, от които са се хранили три или четири поколения съветски семейства, те обзема потискащо чувство. Особено когато виждаш знакови вещи: ето я порцелановата чашка, от която пиехме чай не по-често от два пъти годишно – на Деня на победата на 9 май и на Нова година. Баба пазеше този сервиз само за големи празници.
Юлия Хакимова
Оказва се, че тук има много сантиментално настроени купувачи.
„Кажете, колко струва тази статуетка? Някога имах две, но едната я счупи внучката, докато беше малка. Сега вече е на 25 години, живее в Германия. А тогава, като беше на 5 години, я бих, защото имаше дефицит на стоки. Покойният ѝ дядо я купи чрез познати“, въздъхва до мен словоохотлива възрастна дама, разказвайки я на мен, я на продавачката колко ѝ е ценна порцелановата девица. Някога такава статуетка красеше бюфета на всяка съветска домакиня, а днес това е модерен винтидж сувенир, който струва немалко – от 100 долара за фигурка.
Юлия Хакимова
Колко струва?
Принципите на ценообразуване на битпазара „Уделка“ са отделна загадка.
Юлия Хакимова
На пръв поглед човек би си помислил, че значките, съветските монети и банкноти – предмети, с които се гордее всеки колекционер – трябва да струват солидна сума, но те се търгуват почти на безценица. Блестящи значки с Ленин или олимпийския символ има на всяка трета сергия.
Юлия Хакимова
И по-интересни вещи могат да се намерят за по-малко от 1000 рубли (около 17 евро). От любопитство попитах един търговец колко струва френски театрален бинокъл, облечен в истинска кожа. Изглеждаше на поне 100 години. 15 евро? За тези пари е грехота да не го взема! А и това е още един добър повод да отида на исторически спектакъл в Мариинския театър.
Юлия Хакимова
Колкото по-дълбоко се потапяш в търбуха на пазара, толкова по-мизерни са условията. В най-затънтения ъгъл на „Уделка“ продавачите не се притесняват и са разпънали стоките си направо на земята. Тук асортиментът е като „за аматьори“: изглежда, че грозните пластмасови кукли, старите куфари, ръждясали самовари и избелели портрети на Ленин са събрани от сметищата.
Юлия Хакимова
По оградата висят износени и не особено чисти килими. Интересно ми е дали чакат отдавна купувачите си тук?
Юлия Хакимова
Изведнъж пейзажът се променя рязко и прераства в прилична търговска улица. Тук е истински резерват за антики: павилионите са просторни и подредени с вкус, по стените висят интересни картини, сергиите са постлани с кадифен плат, кристалът и среброто са полирани. Хората са значително по-малко: цените тук са съвсем различни.
Юлия Хакимова
„Това е каретно огледало. Франция, XVIII в.“, казва търговец, забелязал интересът ми към изящната вещ. „Струва 1200 евро“.
На „Уделка“ едва ли ще намеря такова огледало.
„А откъде го имате?“, питам аз.
„Имам си доставчици! Отдавна съм в този бизнес, имам антикварен магазин в центъра на града. Тук идвам в неделя по-скоро за удоволствие“.
Юлия Хакимова
В антикварната лавка няма други купувачи освен мен. Сега разбирам защо продавачът изобщо не е притеснен от това. Затова пък има време да ми разкаже повече за най-интересните „експонати“.
„Горе са окачени графики: това са скици от Художествената академия. Студентите са се упражнявали. Може би и самият Репин: много са добри“, продължава важно дядката.
„Преди коронавируса сигурно тук са идвали много чужденци?“
„Имаше работа! Веднъж дойде цяла делегация от китайски дипломати, купиха китайска ваза. Ето толкова висока, над метър! Казаха, че била за подарък. Вече нямат такива у тях: всички вече са разпродадени в чужбина“..
Юлия Хакимова
В съседния павилион асортиментът вече не е толкова уникален: има най-вече порцеланови сервизи (разпознах чиниите на Villeroy & Boch), железарии, бюстове на въздесъщия Ленин… Изведнъж попадам на витрина с хладно оръжие. „Не пипай!“, предупреждава табела на входа. Вътре продавачите мързеливо обсъждат спортните новини. На прага са се сгушили две млади китайки. Не смеят да влязат, но възторжено пипат остриетата и ги снимат с телефоните си.
Юлия Хакимова
След това девойките се обръщат и мигновено губят интерес към ловните стоки, тъй като нататък има магазинче, чиито витрини са украсени с кукли с източен произход. Китайките се устремяват към него.
И преди, и сега, концентрацията на чуждестранни стоки на „Уделка“ изглежда е по-голяма от тази във всеки руски магазин. А това означава, че със сигурност питерският битпазар ще ви зареди с доза носталгия, независимо къде е преминало детството ви.
автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
