Какво се крие в архива на Митрохин, най-големият теч на класифицирани документи на КГБ в историята?

Разкриването на папките осигурява уникален поглед във вътрешността на една от най-тайнствените организации от епохата на Студената война.

През пролетта на 1992 г. руснак почуква на вратата на британското посолство в Рига, Латвия. От дъното на чантата си той вади извадка от класифицирани документи, за които твърди, че е изнесъл тайно от архивите на КГБ в Русия. Обещава на объркания чиновник още документи на КГБ в замяна на убежище във Великобритания.

Незабелязан посетител

Мъжът, който се появява в посолството на Великобритания, е Василий Митрохин – пенсиониран офицер от КГБ. Той не само е пенсиониран, но и твърди, че представлява организация, която вече не съществува – краят ѝ е дошъл с разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Въпреки това документите представляват интерес за чуждите разузнавателни служби, тъй като е възможно да им осигурят уникален поглед отвътре в една от най-тайнствените организации от епохата на Студената война.Churchill Archives Centre

Извадката, която Митрохин носи в британското посолство, показва, че мъжът действително има достъп до класифицирана информация и вероятно има още документи, както твърди самият той. Британските разузнавателни служби (МИ6) се заемат със задачата да изтеглят материалите и източника им от Русия.

Скривалище в дача

Оказва се, че в годините на СССР Василий Митрохин действително е имал безпрецедентен достъп до архивите на КГБ поради позицията си в организацията. Когато ръководството на КГБ издава заповед архивите на Първа главна дирекция на КГБ да бъдат преместени от централата на организацията в Лубянка в новия комплекс на КГБ в квартал „Ясенево“ в югозападната част на Москва, Митрохин, който работи като старши архивар, е натоварен със задачата да надзирава прехвърлянето.

За Митрохин това се оказва отлична възможност да копира и да изнесе тонове класифицирани документи. От 1972 г. до 1984 г. архиварят копира стотици хиляди документи, които показват как КГБ събира разузнавателна информация и как управлява обширните си шпионски мрежи в чужбина от зората на съветската епоха чак до последните години на държавата.

В продължение на години Митрохин педантично копира тайните документи, които се пазят в архивите на КГБ, и тихомълком ги трупа в казан за мляко, скрит под пода в дачата му.

Интересен факт е, че той разкрива съдържанието на скривалището си чак след разпадането на СССР през 1991 година. Като гражданин на постсъветска Русия той пътува до вече независимата Латвия с извадка от документите. Персоналът на американското посолство, към което се обръща, първо го връщат, тъй като го смятат за ненадежден източник, но британското посолство и МИ6 проявяват по-голям интерес.

„От тези (първи) 50 документа британците осъзнават колко важен е архивът на Митрохин. След това организират преместването на цялото семейство на Митрохин в Лондон: жена му, тъща му и сина им (всички те са инвалиди). А той (Митохин) вече е над 80-годишен”, разказва Олег Гордиевски, прословут съветски двоен агент, избягал във Великобритания през 1985 година.

Мотивацията на Митрохин и до днес е обект на разгорещени спорове. Някои са убедени, че бившият служител на КГБ е разочарован от съветската система и методите, които тайната полиция използва, за да преследва дисидентите вътре и извън страната. Затова е готов да поеме дори най-големия риск, само и само в крайна сметка истината да излезе наяве.

Други подозират, че той има скрити мотиви: разочарован от начина, по който приключва кариерата му (в архива, а не на терен) и натоварен с проблемите на роднините си, Митрохин може би е видял възможност за различен живот в края на земния си път, твърдят скептиците.

Съдържанието

„Архивите на Митрохин“. КГБ в Европа и на Запад“; „Архивите на Митрохин II. КГБ по света“Кристофър Андрю, Василий Митрохин/“Пингвин“, 2018

Независимо какви са мотивите му, разкритията са факт. Общо архивът на Митрохин е по-голям от всички разузнавателни данни, събрани от всяка друга чужда служба през цялото съществуване на СССР. Според ФБР, документите са „най-пълната и обширна разузнавателна информация, получавана някога от който и да било източник“.

„Документите на Митрохин хронологично се простират от дните веднага след Болшевишката революция през 1917 г. до навечерието на ерата на Горбачов“, казва Кристофър Андрю, преподавател по история и съавтор на две книги, базирани на документите на Митрохин.

Данните са изключително подробни и всеобхватни. Те включват бележки за папа Йоан Павел II, когото тайните служби искат да дискредитират; за Мелита Норуд, най-дълго служилият британски агент на КГБ, която предава класифицирана научна информация на съветските си началници в продължение на четири десетилетия; за прочутата мрежа от шпиони във Великобритания, известна като Петорката от Кеймбридж, някои от чиито членове КГБ смятат за ненадеждни, защото злоупотребяват с алкохол; и за Мартин Лутър Кинг младши, когото КГБ искат да дискредитират (по ирония на съдбата, същото желае и ФБР) и др.

Освен това документите разкриват и някои факти, които по-рано са неизвестни на властите на Запад. Например те научават, че СССР планира да проведе поредица от саботьорски нападения на американска почва (и в други съюзнически държави), в случай че Студената война прерасне в истински въоръжен конфликт. В различни части на страната се поддържат резерви от оръжие, готови да влязат в употреба в случай на война.

Архивът съдържа и информация, че КГБ подклажда конспиративни теории около убийството на президента Джон Ф. Кенеди, като плаща на писатели, които разпространяват различна гледна точка за това историческо събитие. Разкрити са и други „активни мероприятия“, както ги наричат в КГБ, целящи дезинформация.

Провалът

Също както мотивите на Митрохин продължават да предизвикват спорове, така и актуалността и валидността на разкритата информация са обект на диспути. Въпреки че документите несъмнено са богат източник на информация за историците, полезността им за съвременните разузнавателни служби е съмнителна, основно заради това, че са остарели.

Първата книга, базирана на архива на Митрохин, е публикувана през 1999 г., а оригиналните записки стават публично достояние едва през 2014 година. Дори когато властите във Великобритания получават достъп до документите през 1992 г., Съветският съюз и КГБ вече не съществуват. Въпреки че разкритието им предизвиква парламентарни проверки във Великобритания, Италия и Индия, те не водят до никакви сензационни резултати. Достатъчно е да кажем, например, че съветската информаторка Мелита Норуд така и не е съдена във Великобритания за стореното от нея по време на Студената война.

Днес всеки може да влезе в документите на Митрохин благодарение на дигиталния архив на център „Уилсън“.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest