Какво се крие под Московския кремъл?

Доколко успешни са опитите да се намерят тайници и подземни проходи в най-известната крепост в Европа?

Московският кремъл е най-голямата от съхранените крепости в Европа, криеща в себе си много тайни. Над разгадаването им са се мъчили безброй поколения изследователи. Дали библиотеката на Иван Грозни се крие под Кремъл? Има ли под крепостта подземни проходи за други части на града? Точни отговори на тези въпроси няма.

  1. Изход към вода
Наталя Филатова (CC BY 3.0)

Всяка средновековна крепост има тайни проходи и канали. Кремъл не е изключение. От самото му създаване тук има тайни тунели за вода. До нас не са останали нито укрепленията на първоначално дървения кремъл, нито тези на белокаменния, построен при Дмитрий Донской. Днес виждаме този, построен от Иван Велики. В късния XV в. става ясно, че Кремъл вече не е годен за съвременната война: стените и кулите, пострадали при дъждове и пожари, вече не могат да устоят на вражески натиск. Иван кани италиански архитекти, които издигат тухлените стени и кули, построяват църкви и двореца на великия княз. Именно италианците създават най-простите подземни съоръжения на кремъл, необходими за всяка крепост.

Архивна снимка

През 1485 г. под Тайницката кула е изграден тайник, но с неизвестно предназначение. През XVII в. той е открит, но вече е недостъпен: стълбите са почупени, стените разрушени, а портите са затрупани със строителни отпадъци. През 1826 г. в този тайник-кладенец, оставен без покрив, потъва страж. Болшинството историци са склонни да твърдят, че това е един от водоносните проходи.

  1. „Подслушватели“
Legion Media

Архитект Иля Бондаренко, изследващ Московския кремъл през 1918 г., пише, че в една от кулите „за предотвратяване от подкопаване е направен тайник“. Подкопаването е работещо средство против такива мощни и непристъпни крепости, какъвто е кремълът. Отвън към основите на стените може да се прокара подземна галерия, заложени в която експлозиви биха могли да разрушат укрепленията. Против това има средство: слухови подкопавания или „подслушватели“. Те вървят от крепостта по посока стените и свършват с малки шумови прозорчета до тях. През тези люкове може да се чуе как врагът копае тунел и същият да бъде блокиран. Само в Псковския кремъл такива „подслушватели“ има поне 20, има такива и в Московския.

  1. Тъмници
Legion Media

От 1525 г. подземието на Беклемишевската кула се използва като затвор и място за мъчения на престъпници. Тук Иван Грозни нарежда да бъде хвърлен врага му княз Андрей Ховански. Съседната Константино-Еленинска кула е свързана с Беклемишевската през подземен проход, който изцяло е превърнат в тъмница (общата дължина на тези помещения е около 170 метра).

Битоописателят на XIX век Михаил Пиляев в книгата „Стара Москва“ описва „покрит коридор с тесни прозорчета, където се държат каторжниците с вързани усти, които се развързват за разпити и приемане на оскъдна храна, и приковани към стената, в която има железни отвори и халки“. А край Архангелския събор някога е имало подземия за църковните длъжници, които са седели на поправителни столове – пънове, към които са оковавали седящите с вериги. Тези подземия и сега са цели. В тях се съхраняват останките на московските княгини и царици, спасени при разрушението на Възнесенския манастир в Кремъл през 1929 година.

  1. Тайници за съхраняване на ценности
Владимир Вяткин/Sputnik

Едно от главните преимущества на каменния кремъл е това, че в него могат да се опазят ценности дори в случай на пожар. През 1840 г. при разкопки под Благовещенския събор откриват таен приход, кирпични и белокаменни погреби и четири подземни тайника, простиращи се от Двореца на Фасети до Благовещенския събор – тоест на разстояние от 40 до 50 метра. Подземието на Благовещенския събор е предназначено за съхраняване на ценностите на великите князе. През 1894 г. археологът княз Николай Шчербатов провежда тук разкопки и се натъква на свода на този тайник. Недалеч от това място намира и руините на избата – съкровищницата на московските князе, построена през 1484 година.

  1. Библиотеката на Иван Грозни?
Владимир Вдовин/Sputnik

През 1518 г. московският княз Василий III кани в Русия учения монах Максим Грек за превод на богослужебни книги. Този човек също така систематизира и допълва библиотеката на Василий III. Тя съставя основата на библиотеката на сина му, Иван Грозни. През 1560-те години цар Иван показва библиотеката на пастора Йохан Ветерман който пише за нея като за скъпоценно съкровище, зазидано в сводестите подземия на Кремъл. Оттогава търсят тази библиотека. Изследователите предполагат, че в нея може да се намират баснословно ценни книги от библиотеката на София Палеолог, баба на Иван Грозни и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог.

Първите мащабни разкопки за търсенето на библиотеката в края на XIX в. провежда филологът Едуард Трьомер, който изразява надежда, че тайникът може да е под двореца Терем. През 1930-те години запален да намери библиотеката е и археологът Игнатий Стелецки. Той моли разрешение от правителството и провежда множество разкопки в различни места на кремъла, на моменти заплашвайки целостта на сградите. Стелецки открива множество засипани, запълнени с камъни и отиващи незнайно къде проходи, но палатата с библиотеката не открива. През 1963 г. под двореца Терем действително откриват проходи, но така и не са разчистени докрай. Оттогава търсенето на библиотеката не е възобновявано, но мнозина изследователи предполагат, че тя съществува.

  1. Метро-2
Кирил Брага/Sputnik

Преди всичко, Метро-2 или системата за подземен транспорт с мобилизационно предназначение действително съществува. Това потвърждава в интервю от 2006 г. първият кмет на постсъветска Москва Гаврил Попов. Метро-2 е създадено вероятно заедно с Московския метрополитен или малко по-късно и е предназначено за екстремни транспортни връзки между най-важните обекти от отбраната и управлението на Москва (и евакуация на личния състав на висшите държавни учреждения в случай на военен конфликт). Един от тези най-важни обекти в града е Кремъл.

ЗКП
ЗКП „Таганский“Fastboy (CC BY 3.0)

Метро-2 е разположено на много голяма дълбочина (от 50 до 250 метра) и е, строго казано, не метрополитен (с влакове, захранвани от контактни линии), а подземна железница, по която се движат електрически локомотиви. В открити източници, на които се позовава статия от Wikipedia, могат да бъдат открити данни за обновяването и ремонта на електрическите локомотиви, които работят на линиите на секретното метро. Част от Метро-2 се намира и под Кремъл, откъдето линия води към така наречената Близка дача на Сталин – стратегически обект в покрайнините на Москва.

Вероятно под Кремъл се намират и други транспортни обекти. Но изследването и изучаването им, както и всяка информация за тях, са засекретени – Кремъл си остава най-голямата действаща крепост в континентална Европа.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest