Какво представлява женското бельо в СССР

25.01.2023 Редактор

Как сутиените и долните гащи получават „комунистически“ отенък?

Как партията решава какъв размер трябва да носят съветските жени? Разказваме ви за безумния свят на бельото в страна, в която няма дори намек за еротика.

До 1917 г. в Руската империя има огромен избор от изискано бельо. В царска Русия по-голямата част от него се шие по поръчка – това се смята за признак на добър вкус сред благородниците и търговските семейства. Витрините на магазините в градовете са пълни с модели от фина дантела и коприна. Серийно бельо се шие само за армията, флота и затворниците.

Витрини на търговска къща «Братя А. Я.». Москва, Петровка, 6Свободни източници

Всичко обаче започна да се променя след революцията. Създаването на нов „съветски човек“ не свършва с четенето на „Капиталът“ на Карл Маркс и членство в партията. Идеологията проникна дълбоко в личния живот на хората – буквално до техните гащи. До средата на 20-те години на миналия век успешните фабрики за спално бельо и предприятия от леката промишленост са национализирани от държавата. Тя става основен „дизайнер“ на бельо за съветските жени.

Девойки физкултурници, Москва, 1924Свободни източници

Изискаността започва да се счита за буржоазен излишък. През 1926 г. в страната е публикувана брошурата на психолога Арон Залкинд „Половият въпрос в условията на съветската общественост“, която установява ясно отношението към жената и нейната сексуалност: култивиран е образът на новата жена – с лопата и гаечен ключ, силна и равноправна с мъжа. А пристрастяването към изисканото бельо се нарича сексуално извращение.

Свбодни източници

През 1926 г. с решение на правителството е създадена нова организация, наречена „Главодежда“. Основната ѝ цел е производството на военни униформи. Но успоредно с това тя шие и бельо за масовия човек. Серийно, еднотипно, откровено уродливо. Дълго време гражданките на Съюза могат да си купят само 2-3 вида бельо и панталони и един модел сутиен.

Свободни източници

Всички разговори за „мода“ завършват само с дискусия за цветовете. Една от тези дискусии води до това, че за известно време в продажба се появява „модерно“ и „идеологически проверено“ бельо с изображение на трактори, самолети, сърп, чук и червени звезди.

Свободни източници

Различно бельо се шие само на едно място – в ателието „Москвошвея“ по индивидуални поръчки. Но до него имат достъп само съпругите на партийната номенклатура и военните ръководители. Все пак има и шивачки, които работят тайно от вкъщи, но по всяко време те са могат да бъдат арестувани от финансовата инспекция за забранена надомна работа

Притурка към списание „Красная панорама“ под названието „Изкуството да се обличаме“, 1923 г.Национална библиотека на Чувашската Република

„Дамското бельо от времето на СССР не е предназначено за красота и съблазняване. Еротиката не е нужна. Най-важно е то да е хигиенично, практично и топло. В такова бельо една жена трябва да е готова за работа, за изпълнение на петгодишния план за четири години“, разказва Ирина Светоносова, директор на Музея на съветския бит. С една дума, около женското бельо се формира образ на разумна вещ, която да е полезна. Както каза съветският авангардист Александър Родченко, вещите стават другари.

Свободни източници

Идеята за удобство сред тези, които определят вида на бельото, обаче, също е относителна – много жени намират бельото за твърде стегнато и неудобно. Сутиенът, който хората наричат “торпедо“, силно изпъква изпод всяка рокля и създава много странен релеф (съветската индустрия дълго време не може да овладее технологията за производство на „чашки“).

На брега на морето. Дата на снимката: 1933 г.Иван Шагин / МАММ / МДФ

В края на 40-те години се появява стандарт за бельо, който предвижда само три размера на гърдите: 1, 2 и 3. Моделът сутиен е все същия, без вдлъбнатина.

Демонстрация на женска дреха 1955 – 1965г.Всеволод Тарасевич / МАММ / МДФ

В ролята на гащи често се използват панталоните. Освен обичайните, изработени от памук, съветските дами имат поларени панталони и кюлоти (за зимата). Удобството и защитата от студовете все още е над естетиката.

ПанталониAvito

Повратната точка настъпва едва през 1957 г. след Световния младежки фестивал, допускащ зад Желязната завеса 35 000 чужденци, министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева казва: „Всяка съветска жена има право на красив бюст!“. По нейно предложение се изграждат фабрики за бельо в Москва и Ленинград, въпреки че ситуацията с материалите и аксесоарите все още е напрегната.

Ю. Воронов / Череповецко музейно обединение

В ГДР се създава линията за шиене на сутиени „Анжелика“, за която се извиват опашки в ГУМ (главният московски универсален магазин). Меренето на сутиени не е разрешено, продават се само по един брой, така че жените вземат произволен размер, а след това си ги разменят. В същото време гамата от размери се разширява до шест, а след 70-те години те са увеличени до девет.

„Анжелика“Avito

Изглежда, че с разширяването на размерната гама се увеличават и моделите, които преодоляват цензурата и навлизат на пазара. През 70-те и 80-те години на миналия век по рафтовете се появяват образци от ГДР, Полша, Унгария и Югославия. Всъщност те приличат на това, което носят съветските жени преди 20 години.