Какво представлява ГУЛАГ?

За да опише съветската наказателна система, Александър Солженицин, който изкарва осем години лишаване от свобода в ГУЛАГ, пише масивната книга „Архипелаг ГУЛАГ“.

В нея са събрани стотици мемоари на различни хора, които успяват да оцелеят в трудовите лагери. Осмеляваме се да ви дадем кратко обяснение за тази ужасяваща страница от съветската история.

ГУЛАГ – какво означава?

Държавен литературен музей/russiainphoto.ru

Съветските хора често използват думата „лагеря“ за указване на наказателната система, тъй като думата ГУЛАГ всъщност означава „Главное управление лагерей“ (Главно управление на лагерите) и правилното изписване е „ГУЛаг“. Но тази абревиатура – ГУЛАГ – започва често да се използва като наименование на самите лагери, вероятно след публикуването и популяризирането на „Архипелаг ГУЛАГ“ от Александър Солженицин.Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

Структурата се формира през 1930-те години като отдел на министерството, наречен „Народен комисариат на вътрешните работи“ или накратко НКВД, друга ужасяваща абревиатура от съветско време. Но първите лагери се появяват още преди да бъде създаден ГУЛаг.

Кога и колко дълго работят?

Михаил Пришвин/Държавен литературен музей/russiainphoto.ru

Първият лагер се появява в Русия след революцията от 1917 година. Болшевиките решават да се отърват от враговете си и да ги съберат на едно място. Най-удобните места за целта са манастирите. Заобиколени от високи стени и с малки стаи, те са на практика готови затвори.

Соловецкият манастир е сред първите, които се превръщат в лагер. Разположен на Соловецкия архипелаг в Бяло море в руския Север, той е далеч от цивилизацията и от него е невъзможно да се избяга.Свободни източници

Когато Сталин укрепва властта си в началото на 1930-те, той въвежда принципа на „поправянето“ на хората чрез труд, така че затворническите лагери се превръщат в трудови такива. И тогава бившият предприемач – и сам бивш затворник на Соловки – Нафталий Френкел, измисля система за ефективно използване на затворниците като безплатна работна ръка. Необходимо е лагерите да се разширят и да се вземат много повече затворници, които да се трудят.

Лагерите работят до 1956 г., като надживяват Сталин с три години. След смъртта му има мащабни амнистии, но все пак много хора остават заточени.

Колко лагера на ГУЛаг има в СССР?

gulagmap.ru

За цялата си история чудовищната структура на ГУЛАГ включва около 30 000 места за лишаване от свобода. Когато някои от тях затварят, други моментално се появяват на други места из страната. Лагерите имат различни икономически и индустриални цели. Всяко направление се оглавява от отделен офис (има около 50 такива) със сложна управленческа система, като събира по няколко лагера под едно ръководство.

Например първият масивен строителен проект, завършен от затворниците на ГУЛаг, е Беломорско-балтийския канал. Строителството е ръководено от Беломорско-балтийския лагерен отдел. Много лагери започват да се появяват и в Далечния изток. Прословутия лагер „Колима“ е отговорен за изграждането на инфраструктурата, добива на руди и дори за тестването на опасни радиоактивни материали.

Някои лагери пък се занимават със строителни работи, дърводобив, рибилов, шиене, земеделие, производство на обувки и много други стоки. Те работят и през Втората световна война, като тогава снабдяват Червената армия.

Колко хора са изпратени в ГУЛАГ?

Семеен архив на А. Солженицин/russiainphoto.ru

Според статистиките на Музея за история на ГУЛАГ над 20 млн. затворници са държани в лагери в периода 1920-1950 години. Общо над милион души умират в тях. Най-голяма е бройката затворници през 1941 г. – около 1,5 млн. души, като през 1952-53 в лагер са изпратени над 1,7 млн. души.

Според различни източници на тези хора се е крепяла 10% от цялата съветска икономика. Например 70% от всичкия калай е добиван от затворници в ГУЛАГ. Сибирски градове като Воркута, Магадан, Комсомолск на Амур са основани на местата на бившите лагери на ГУЛаг от затворниците. След като са освободени, много от тях остават по тези места.Архивна снимка

Нито славата, нито наградите, нито специален статут могат да гарантират на човек защита от ГУЛаг. Сред затворниците има писатели, военни командири, комунистически партийни лидери, известни учени и инженери. В затворите има дори специални изследователски центрове, в които се разработват успешни проекти. Същевременно повечето от ръководителите в ГУЛаг в крайна сметка се оказват затворници на собствените си структури.

За какво пращат хора в ГУЛАГ?

Свободни източници

След революцията болшевиките арестуват членовете на опозиционните политически партии, хора с благороднически произход, учени, представители на интелигенцията, свещеници, офицери, богати селяни и много други.

По време на сталинските чистки Вожда се отървава от всички видове „публични врагове“, от бившите богати селяни и онези, които евентуално биха могли да имат връзки с тях. В края на 1920-те години съветският наказателен кодекс приема чл. 58, който включва много точки: предателство, антисъветска пропаганда, шпионаж и др. Над 3 млн. души са осъдени само по този член.Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

Дори една безразсъдна шега може да струва свободата на човек. Евгения Гинзбург прекарва 20 години в лагери и книгата ѝ „Стръмен маршрут“ разказва за затворничка от лагера, 28-годишната московчанка Анна, която е арестувана директно в леглото си и отведена зад решетките. Отначало не разбрала причината за ареста. „Е, за какво беше това, как мислиш? Шеги! Две [политически] шеги. И те искат да ме затворят за седем години, по три и половина за всяка от тях“, пише Гинзбург, като цитира думите на Анна.

Нещо повече, роднините и децата на затворниците също могат да се окажат в ареста. Децата на някои затворници също са изпращани в ГУЛАГ, докато децата, родени там, биват разделяни от родителите си. Много от тези хора имат тежки съдби.

В ГУЛАГ обаче изпращат не само „политически“ затворници. Обикновените престъпници също са осъждани на трудови лагери и професорите често споделят килии с убийци, крадци и други сериозни престъпници, които имат своите нечестни правила за оцеляване в затвора – което от своя страна влошава допълнително живота на останалите.

Защо ГУЛАГ са толкова ужасни?

Архивна снимка

„На всички ни беше писнала казармената храна. Всеки път, когато внасяха супа в големи цинкови корита, окачени на пръти, ни се доплакваше. Бяхме готови да плачем от страх, че супата ще е рядка. И, когато се случеше чудо и супата беше гъста, не можехме да повярваме и я ядяхме възможно най-бавно. Но дори и при засищаща супа в топлия стомах оставаше просмукващата се болка; бяхме гладни твърде дълго. Всички човешки емоции – любов, дружба, завист, загриженост за ближния, състрадание, копнеж за слава, честност – бяхме оставили с плътта, която се топеше от телата ни по време на тези дълги „пости“. Това е само един от ужасяващите цитати от „Колимски разкази“ на Варлам Шаламанов, който разказва за собствения си опит.

Има още няколко книги за репресиите в ГУЛАГ и Сталин, но повечето от тях са забранени в СССР до перестройката и дори до 1990-те години. Тук сме събрали най-важните заглавия. Първата история, която засяга темата, е публикувана през 1962 г. и това е „Един ден на Иван Денисович“ от Солженицин.Kaunas 9th Fort Museum (CC BY 4.0)

Тогава цялата страна осъзнава, че хората в лагерите живеят в нечовешки условия. Единствената им цел е да оцелеят. Лошата храна, която описва Шаламанов, е придружена от страшен студ, тъй като лагерите често се намират на север, а хората работят навън, облечени в леки дрехи. Затворниците трябва да изпълняват дневен план и е почти невъзможно да се покрие нормата. Не го ли направиш обаче, рискуваш да бъдеш лишен от дневната си дажба храна. Междувременно казармените лагери често са пълни с въшки, а липсата на хигиена и медицинско обслужване води до болести, епидемии и смъртни случаи.

При такива условия е лесно да загубиш човешкото в себе си. Някои хора опитват да не полудеят, като пишат писма на семействата си. Някои бащи дори се опитват да обучават децата си чрез писма. Но много хора нямат право да получават отговорите. Много семейства нямат представа къде държат близките им и дори живи ли са те или не.

Какво означава ГУЛАГ за съвременна Русия?

Infinity Ward, Beenox,2009

ГУЛАГ се превръща в популярна култура не само в Русия, но и по целия свят. „Изпрати го в ГУЛАГ“ е популярна обида в интернет. Видеоиграта Call of Duty Modern Warfare 2 има мисия, озаглавена „Гулаг“, която се провежда в крепост, наподобяваща истински съветски лагер. Според сюжета тя е основана през XVIII в. в Камчатка и по времето на СССР и Третата световна война (в играта) тук държат затворници. И тогава са атакувани от американците, които искат да спасят своя човек…

При всички случаи това е изключително чувствителна тема за много руснаци. Много семейства в Русия имат близки, които са прекарали десетилетия в лагери или дори са починали там. Така че хората продължават да ровят в историята, да разследват миналото на собствените си семейства, тъй като повечето от документите на ГУЛаг са засекретени до 1080-те.Свободни източници

Съвременните руски писатели също продължават да изследват темата. Сред най-известните нови романи за ГУЛАГ са „Обител“ от Захар Прилепин и „Авиатор“ от Евгений Водолазкин. Продължават да се появяват и филми за ГУЛаг – както игрални, така и документални.

Има няколко институции в Русия, които се занимават с разследването на историята на ГУЛаг, архивите от миналото и представянето им пред младото поколение, за да може тази дълбоко травматична и тъмна страница от историята никога да не се забрави.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest