Какво пречи на развитието на племенното животновъдство в Казахстан
Според експерти, отрасълът се нуждае от систематизация, съобщава кореспондентът на Kazinform.
Как стоят нещата в отрасъла
Да вземем за пример Западен Казахстан. Както съобщи заместник-ръководителят на управлението на селското стопанство, регионът се счита за родина на широко разпространени в републиката породи – казахска белоголова крава, едилбаевска порода овце и кушумска порода коне. Тук е била създадена и месо-руно порода – акжаикска овца. Напоследък започнаха да се занимават с развъждане на грубокосмести и полугрубокосмести овце.
Днес в областта са регистрирани 923 стопанства, занимаващи се с племенно животновъдство. От тях 742 отглеждат едър рогат добитък, 141 – овце, 39 – коне и 1 – камили. Освен това работят три дистрибуторски центъра за продажба на семе от племенен добитък.
Според данни на управлението, в държавния племенен регистър са вписани 146,3 хил. глави едър рогат добитък, 76,1 хил. овце, 6,7 хил. коне и 258 камили.
Делът на племенния добитък в общия брой животни е:
- едър рогат добитък — 15,8%,
- овце — 6,5%,
- коне — 2,2%,
- камили — 9,8%.
— Стопанствата, занимаващи се с племенно животновъдство, ежегодно продават над 25 хиляди глави едър рогат добитък, около 8 хиляди овце и около 100 коне както в областта, така и в други региони на страната. За последните три години за подкрепа на развитието на животновъдството в областта бяха отпуснати 27 милиарда 788,3 милиона тенге. С тези средства производителите са закупили 60,3 хиляди глави племенен едър рогат добитък, 23,2 хиляди овце и 152 коня както от местно, така и от чуждестранно произход, — отбеляза заместник-ръководителят на управлението на земеделието Р. Зулкашев.
По неговите думи, за увеличаване на броя на търговския добитък и повишаване на производителността се използват 5 025 племенни бика. Повече от 85% от тях са от казахска белоголова порода. Въпреки това все още са необходими 2 875 бика.
Сред овцете най-разпространена (88%) в областта е едилбаевската порода. Общият брой на тези овце е 67 хиляди глави. Въпреки това, въпреки нарастването на броя на едилбаевската порода, в ТОО „Бирлик мал зауыты“, което по-рано активно се занимаваше с развъждането й, се наблюдава ежегодно намаляване на поголовъра.
Освен това, ТОО „Айдархан“ и КХ „Сундеткалиев“ бяха напълно закрити. В тази връзка съществува риск от загуба на икономически ценни характеристики и племенна стойност, които оказват влияние върху генетиката на племенния добитък.
— В региона има 5,5 хиляди племенни коня от породата кушумска, 796 глави от породата жаба и 350 — от породата мугалжарска. В сравнение с миналата година броят на конете от породата кушумска е намалял с 52%, а от породата жаба – с 83%. Причината е липсата на държавна подкрепа за племенното коневъдство. Освен това, животновъдите нямат желание да се регистрират в камарите и да извършват необходимите дейности. Също така се усеща недостиг на специалисти, отбеляза заместник-ръководителят на управлението.
Според неговата информация, в резултат на работата, извършена през последните три години, средното живо тегло на едрия рогат добитък се е увеличило с 8,8%, достигайки 399 килограма. Тази година за подкрепа на животновъдството от областния бюджет са отпуснати 7,2 милиарда тенге, от които 2,7 милиарда са предназначени за закупуване на племенен добитък.
Какво казват фермерите?
Едно от водещите стопанства, занимаващи се с развъждане на добитък в Западен Казахстан, е ТОО „Бирлик мал зауыты” в Жангалински район.
Към днешна дата в него се отглеждат 9 668 глави племенни овце от породата Едилбаев (от които 3 577 са овце-майки), 243 глави едър рогат добитък и 797 коня.
От 1989 г. тук, в сътрудничество с Казахския научно-изследователски технологичен институт по овцевъдство, се извършва селекционна работа по три заводски линии. В резултат на това, през 2004 г. Министерството на правосъдието издаде патент за изведената тук нова порода овце от породата Едилбаев.
Както съобщи директорът на завода Канат Ешимов, всички овце се осеменяват изкуствено. През есента, отделно от възрастните, младите овни се приучват към инструментите за изкуствено осеменяване и се подбират най-добрите. Създават се пунктове за изкуствено осеменяване, като от 5 ноември овните се насочват към 7 отара. Всички работи се извършват с участието на специалисти, под контрола на зоотехник-селекционер. По време на агнетоването през пролетта се записват данни за всяко агне – от кои родители е родено. Всичко това се записва в регистри.
— Въпреки този обем на свършената работа, субсидията за една овца е само 4 хиляди тенге. Това е малко, не покрива разходите. Трудно е и да се продаде добитък на висока цена. Например, искахме да продадем племенен овен за 150 хиляди тенге, но миналата година се наложи да свалим цената. Сега статут на племенно стопанство са получили много хора, които просто са закупили такива животни. При това те не извършват нито селекционна, нито отчетна работа, както ние. Въпреки това, те са регистрирани в камарите като племенни стопанства. Тъй като те плащат вноски, камарите зависят от тях. Смятаме, че предоставянето на статут на племенно стопанство трябва да бъде в компетенцията на държавата. С това трябва да се занимават държавни инспектори. С една дума, необходимо е да се въведе ред в закона „За племенното животновъдство“, — отбеляза ръководителят на стопанството.
Развъждането на животни в Казахстан: проблеми и предизвикателства
Един от основните проблеми в сектора е недостигът на пастири и овчари. Работата на тези хора е изключително тежка: от ранна сутрин до късна вечер те са с добитъка, изпълнявайки безкрайни задължения – от борба с паразити до стригане на овце. В такава ситуация е важно да се повиши социалният статус на овчарите, за да се задържат в професията, отбелязват фермерите, например, при навършване на 25 години трудов стаж да им се даде право на пенсиониране.
— В животновъдството се усеща остра липса на квалифицирани специалисти. Ние сме принудени да обучаваме зоотехници, ветеринари и счетоводители самостоятелно. Обаче, веднага щом някой подобри материално състоянието си, той си тръгва, предпочитайки да работи за себе си. Друг проблем е, че местните жители често пускат животните си на свободно паша. Тези животни влизат в нашите земи и изяждат тревата ни. Съдебните дела по такива случаи се проточват дълго и рядко водят до конкретни решения. Към това се добавя и проблемът със сайгаците: трябва да се борим както с домашния си добитък, така и с дивите животни. Защо да не регулираме популацията на сайгаците, да не преработваме месото им и да не го изнасяме в чужбина или да не го използваме в интерес на населението? — споделя своите мисли Канат Ешимов.
Има скот, но не е отчетен
Според доктора на биологическите науки Алжан Шамшидин, селекционната работа трябва да се води не точково в рамките на едно стопанство или регион, а в мащабите на цялата страна. Първата и важна стъпка, според него, трябва да бъде въвеждането на зоотехнически отчет. През последните години именно това се превърна в един от най-острите проблеми за селекционерите и специалистите.
От 2012–2013 г. в животновъдството е въведена автоматизирана информационно-аналитична система, предназначена да улесни документооборота и да повиши точността на отчитането. В нея трябва да се съхранява цялата информация за племенните животни – от момента на раждането им до момента на бракуването. На практика обаче системата или не се използва изобщо, или се попълва с неверни данни. Животните съществуват, но в официалната статистика ги няма.
— Според статистиката, делът на племенните коне в Казахстан не достига и 4%, при едрия рогат добитък — около 10-12%, при овцете — още по-нисък. Докато в развитите страни този показател е не по-малко от 20%. Формално се извършва селекционна работа, но нейната ефективност е изключително ниска. За да се промени ситуацията, е необходимо да се възстановят функциите на бившата държавна племенна инспекция. В други страни такива инспекции са подчинени на министерствата на земеделието, а при нас тези функции са прехвърлени на камари – уж с цел създаване на конкурентна среда. Но тези камари са само обществени организации, които предоставят информацията, която считат за необходима. Всеки си вари в собствения сок. Да, има ефективно работещи камари, но често се случва реалната дейност да е известна само на тесен кръг хора, подчертава Алжан Шамшидин.
Той също обърна внимание на правните несъответствия. Например, за коне с продуктивно предназначение в страната действат две камари, а за овце – не по-малко от шестнадесет. Въпреки че според закона „За племенното животновъдство“ за всяко направление трябва да съществува само една републиканска камара. Досега остава неясно коя от тях действително работи в правната сфера.
Селекционната работа е дело на десетилетия
Алжан Шамшидин подчертава, че плодовете на селекционната дейност могат да се видят едва след десетилетия. Така, в птицевъдството — след 5–6 години, в овцевъдството — след 15 години, в коневъдството — след 25 години, а в говедовъдството — не по-рано от 35–40 години. Ето защо е погрешно да се очакват резултати след година-две след получаване на субсидиите.
Вероятно поради тази причина от 1 юни тази година финансирането на селекционната и племенната работа беше спряно. Въз основа на световния опит, според експерта, е необходимо да се изгради система за субсидиране на три нива: отделно за племенна работа, отделно – за продукция, получена от племенни животни, и отделно – за понижаване на разходите за отглеждане на тези животни.
Количеството нараства, качеството – не
Дори ако броят на конете се увеличава, качеството на породите често спада. Виновни за това са и самите фермери, които, стремяйки се да увеличат казахската порода, използват тежки коне. Потомството от такова кръстосване през есента тежи колкото двугодишен жребец от казахска порода. Такива животни обаче не са приспособени към зимното паша и са уязвими към паразити – гнус, кърлежи и други.
Случва се и фермерите да купуват хибридни жребци, приемайки ги за чистокръвни, и да остават разочаровани от потомството. Затова е задължително да се проверява генетичният произход на племенните животни в лаборатории и да се отглеждат, като се следват съветите на специалисти.
— Казахската белоголова порода крави е по-устойчива на нашия климат, отколкото герефорд или абердин-ангус. Тази порода, изведена в региона Жайык, по времето на Съветския съюз достигаше 1,2 милиона глави, но в периода на кризата нейната численост рязко намаля. От 2012 г. започна възстановяването ѝ и днес наброява над 600 хиляди глави. С помощта на изкуствено осеменяване и съвременни биотехнологии се работи по създаването на нови типове от тази порода. Що се отнася до камилите, в Западно-Казахстанска и Мангистауска области селекционна работа практически не се извършва. Тя е налажена само в Туркестанска и Кизилординска области. Това отново е свързано с липсата на специалисти. Междувременно регионите биха могли сами да се занимават с развъждането на нови породи. Това е необходимо не само за развитието на отрасъла, но и за бъдещето на цялата страна, – обобщи ученият.
автор: Айгуль Эсеналиева
източник: www.inform.kz
