Общество

Какво пада от небето над Сибир през 1908-а?

Точно преди 115 години на 30 юни нещо от космоса избухва в небето над сърцето на сибирската тайга.

Все още не знаем какво е било то, но нова интригуваща хипотеза за Тунгуското явление сега се смята за най-доброто обяснение.

До ден днешен нито една от многото хипотези за произхода на Тунгуското явление не се приема широко. (Разгледахме някои от тях в нашия текст за 110-годишнината от явлението.)

Първо, ето едни от най-смелите усилия да се обясни какво се е случило над река Подкаменная Тунгуска в онзи съдбовен ден. Според местните евенки това било началото на края на света, тъй като могъщият бог Агди слязъл на Земята, за да накаже хората извън закона. През съветския период автори-фантасти смятат, че извънземен космически кораб се е разбил. От по-научна гледна точка, някои учени твърдят, че това може да е било експлозия на антиматерия, или може би ледена комета, или дори мини-черна дупка.

Предметът не е оставил следи

Тайгата в района на Тунгуския метеорит през 2008

Тайгата в района на Тунгуския метеорит през 2008Виталий Безруких/Sputnik

През 2008 г. се появява неизвестен досега разказ за явлението, публикуван от д-р Андрей Олховатов, който е изследвал Тунгуското явление. Но този разказ, записан от съветския етнограф Севян Вайнщайн през 1948-а, само повтаря предишните.

Местен жител на име Иля Тиганов, който е бил на 19 години по време на явлението, си спомня, че една или две нощи преди него небето е светило като на зазоряване. Тиганов казва, че това не било Северното сияние, което е виждал много пъти преди, защото Северното сияние едва се вижда на лятното слънце.

Снимка от списание

Снимка от списание „Вокруг света“, 1931 гСвободни източници

Изведнъж цялото небе станало светло, спомня си Иля Тиганов, който не можел да заспи през тази ярка нощ. Той не бил единственият; други местни също не можели да заспят, а кучетата лаели и виели. На сутринта Тиганов с ужас видял как в небето от неговата лява страна нещо, което изглеждало като „второ слънце“, лети покрай бреговете на река Подкаменная Тунгуска. Но то било по-ярко от истинското слънце.

В същото време се чул силен тътен, по-силен от всяка гръмотевична буря. Скоро колона от ярък огън се издигнала към небето без дим и отекнала оглушителна експлозия, каквато не била чувана нито преди, нито след това. Земята се разтреперила, надигнал се силен свиреп вятър. В цялата тайга високите дървета били изтръгнати от земята заедно с корените им. След това всичко утихнало, но през следващите една две нощи все още било много светло и кучетата продължили да лаят и да вият почти непрекъснато.

Основният проблем при разследването на Тунгуското явление е, че никога не са открити парчета от каквото и да е нещо, ударило Земята, или прелетяло покрай нея на 30 юни 1908 година.

Прелетяло ли е нещо?

Sputnik

Резултатите от най-новата руска научна публикация са разпространени през февруари 2020 г. в престижното издание „Месечни известия на Кралското астрономическо общество“. В статията се твърди, че „тунгуското явление е причинено от желязно астероидно тяло, което е преминало през земната атмосфера и е продължило да се движи близо до слънчевата орбита“. Сега това се смята за единствената правдоподобна теория, която в достатъчна степен обяснява факта защо от „тунгуския обект“ няма останки на повърхността на Земята.

Хипотезата, която преобладава в съветско време, е че тунгуският обект е ледена комета. Топлината, генерирана от триенето на обекта със земната атмосфера, би разтопила напълно леденото тяло при приближаване. Каменният метеор също би се разпаднал на парчета поради повишено налягане, когато въздухът на Земята проникне в летящо тяло през микропукнатини. Само железните метеори са достатъчно стабилни, за да запазят физическата си цялост, твърдят изследователите.

Вилата на първия изследовател на явлението Л.А. Кулик, 1 септември 1989 г.

Вилата на първия изследовател на явлението Л.А. Кулик, 1 септември 1989 г.Владимир Медведев/ТАСС

И така, най-вероятната хипотеза е, че тунгуският обект е бил желязно тяло с диаметър от около 100 до 200 метра, което е прелетяло 3000 километра през атмосферата. При такива характеристики скоростта му би трябвало да бъде 7 м/с, а височината на полета около 11 километра.

Този модел обяснява няколко характеристики на Тунгуския феномен. Липсата на кратер от удар се дължи на факта, че метеорът просто не е паднал на Земята. Липсата на железни отломки също се обяснява с високата му скорост, тъй като обектът се е движел твърде бързо и би бил твърде горещ, за да загуби вещество. Изследователите посочват, че всяка загуба на маса може да бъде причинена от сублимацията на отделни железни атоми, които ще изглеждат точно като обикновените оксиди на Земята. Следователно е невъзможно да бъдат изолирани от почвата.

Sovfoto/Universal Images Group via Getty Images

Въпреки че е много правдоподобна, тази най-нова теория все още очаква по-широко научно признание и критика.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest