Какво означава фразата „след дъждеца в четвъртък“?
След дъжда в четвъртък, когато ракът на планината свирне, след второто пришествие, на морковените заговезни – всички тези фрази означават, че вероятността някакво събитие да се случи е близка към нула – с други думи, на куково лято.
Но ако свирещи раци или второто пришествие действително никой не е виждал, то дъжд в четвъртък все пак се случва. Но защо тази фраза се използва?
Изразът е свързан с противостоенето в народното съзнание между православието и езическите традиции. Въпреки, че Рус се покръства през 988 година, все пак множество езически обреди са съхранени у славяните. Такъв пример са празненствата на Масленица и празникът на Иван Купала. Да се изкоренят някои неща просто не става и християнството решава да формира негативно отношение към езичеството.
Макс Пресняков (CC BY-SA)
Фразеологизмът „след дъждеца в четвъртък“ се отнася към култа към бога на грамотевиците Перун – славянският „колега“ на гръцкия Зевс, скандинавския Тор, римския Юпитер, келтския Таранис. Четвъртък е четвъртият ден от седмицата – всички тези народи го свързват с бога гръмовержец. Вярвало се, че ако чуе молитвите на изнемогналите от суша, ще изпрати дъжд на земята в четвъртък.
На практика този „график“ не винаги се спазва. Затова в християнството изразът „след дъжда в четвъртък“ означава „няма да дочакаш Перун да изпълни молбата ти“. Фразата изразява пълното недоверие към езичеството.
автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com