Какво му е толкова специалното на руския дедушка
Руската баба или „бабушка“ вече се е превърнала в меме и културен феномен.
Но какво да кажем за дядото или „дедушка“? Тези старчета също има какво да кажат на света!
„Ще съм много щастлив, ако напишете статия за дедушката!!!“. Това написа наш читател, след като забеляза статията ни за феномена на руската „бабушка“. Е, думата на читателите ни е заповед за нас. Така че, без да се бавим, ето я и статията!
Кой е „дедушка“?
Пенсионери със съветското знаме и портрет на „дедушка“ Ленин, върховният революционен лидер в късната съветска епохаГеоргий Зелма/Sputnik
Руската дума „дедушка“ се превежда дословно като „дядо“. „Дедушка“ идва от думата „дед“, която на руски е официално определение за дядо. В по-широк смисъл „дед“ значи стар мъж, синоним на думата „старик“ или „старец“.
Умалителното „дедушка“ е по-популярно обръщение на децата към дядовците им, особено ако са още малки. Когато говорят за дядото, възрастните казват по-често „дед“.
Руският Дядо Коледа или Дед МорозРамил Ситдиков/Sputnik
Може би сте чували и за Дед Мороз (Дядо Мраз), който е руският Дядо Коледа. Руският дед всъщност е много чест герой на народните приказки. Обикновено той е мил старец, който сам се грижи за внучката си. Или мил стар магьосник. Или беден старец, който страда от сърдитата си и мърмореща жена.
Корав отвън и мек отвътреИзраил Озерский/Sputnik
Повечето съвременни дедушки са израснали в СССР, където децата се отглеждат с типичните традиции на разделение на ролите между мъжете и жените. Жените се грижат за огнището, готвят и гледат децата, а мъжете изкарват хляба и работят много (честно казано, жените също работят, но тяхна е и домакинската грижа). Така че, нищо чудно, че бабушките обичат да се грижат за децата, за разлика от дедушките.
„Помня, че дедушката ми не говореше много с мен. Самата мисъл, че ще съм при тях през лятото, го дразнеше, защото променяше обичайния му ритъм на живот (и изместваше от него цялото време и внимание на бабушка)“, спомня си 63-годишният Сергей.
Руският дед и е герой на вицове и приказки. Обикновено той се дразни от „тези шумни деца“ (и от грижата, която жена му обикновено полага за тях). Дедушката обикновено мрази бебешкото говорене, глезене и гушкане. Дед си позволява да покаже нежност, само когато детето е още новородено или много малко. След това обаче в къщата трябва да има РЕД и дед винаги внимава децата да не се глезят твърде много.
Екатерина Чеснокова/Sputnik
Повечето руснаци си спомнят как дедушките им тихо пушат цигара, ловят риба или берат гъби сами. „Дядо ми четеше вестника всяка божа сутрин и, докато го правеше, изобщо не ми обръщаше внимание, дори да направех челна стойка“, спомня си 32-годишната Катя.
Въпреки че много дедушки са участвали във Втората световна война или други трудни социални промени в съветската история, те не обичат да си ги спомнят и да разказват за тях. Предпочитат да пийнат чаша водка в тишина на Деня на победата в памет на всички загинали.
Дедушката винаги носи всичките си медали и ордени в Деня на победатаСергей Венявский/Sputnik
Въпреки суровия си външен вид, обаче, дедушката обикновено носи добро сърце. „Това е странно, дедушка никога не ме е глезил, но ако баба решеше да ме накаже за нещо, той винаги заставаше на моя страна и ме защитаваше, – казва 50-годишната Олга. – А когато вече бях тийнейджърка, излизах до късно и бабушка се тревожеше и ми казваше да се прибера по-рано, но дедушка винаги ѝ казваше да ме остави да се забавлявам!“.
Бабушката и дедушката са най-здравият съюзАртьом Геодакян/ТАСС
Учудващо е също, че, изглеждайки толкова строг, дедушката винаги е изпитвал огромна любов към бабушка (която със сигурност никога не е показвал публично). И затова често чуваме, че когато бабушка почине по-рано от дедушка, той буквално умира от мъка и тъга малко след нея.
Представата на дедушката за любовта
Бабушката обикновено разпръсква абсолютна и безусловна любов към внуците си, като непрекъснато ги храни, глези, проверява дали са добре облечени, за да не настинат. Между другото, поради тази причина всички руснаци имат фобия от седенето на студени повърхности, особено камък, и се страхуват да не настинат от течението. Защото бабите непрекъснато са им повтаряли това!
На футболния стадион на Спартак Москва с дедушкаВалерий Шарифулин/ТАСС
Дедушката е друга работа. Работата е там, че през цялата история на Русия мъжете не са познавали топлина и нежност. Едно от най-колоритните и автентични описания на дед в руската литература може да се прочете в автобиографичния роман на Максим Горки „Детство“. Там е изобразен руски дед, главата на голямо семейство, който отговаря за реда в къщата. Той е мъдър мъж с твърди принципи и за да научи децата си да се по-послушни, ги бие… за всяка малка беля.
Всъщност в миналото дедушките са изразявали любовта си именно по този начин – те искат децата им да станат принципни хора, които да могат да се справят със живота си и да се държат подобаващо.
Разбира се, времената днес са различни, но много съвременни дедушки все пак са израснали в годините на СССР и все още не виждат нищо лошо в едно леко перване по главата – за всеки случай, разбира се. Не защото са ужасни насилници, а защото така са възпитавани поколения руски мъже. Без прегръдки, а с малки шамарчета.
Дедушката с радост ще изслуша проблемите ви и ще ви предложи решениеЮрий Абрамочкин/russiainphoto.ru
Модерните дедушки, запомнили ролята си на хората, които изкарват прехраната в миналото, показват любовта си с пари. Докато бабушката се тревожи дали детето е нахранено и дали носи шапка през зимата (независимо на колко години е ДЕТЕТО), то дедушката е по-подкрепящ – в морален и финансов план. Той пита дали всичко е наред, дава съвети, ако са нужни, и често предлага джобни, за да може на детето да му е по-комфортно („Но не казвай на бабушка!“).
Защо говорим по-малко за дедушка, отколкото за бабушка?
Жените в Русия като цяло живеят по-дълго от мъжете и статистиката показва, че в страната просто има по-малко дедушки, отколкото бабушки. За 2021 г. средната продължителност на живота на мъжете в Русия е около 65 г., докато при жените тя е близо 74 (тези числа са горе-долу непроменени от 1990-те). В същото време, по време на бруталния XX в., много руски мъже умират в няколкото войни и репресии. А милиони жени са оставени да се грижат за прехраната и семейството сами.
С дедушка винаги може да се посмееш (също и на бабушка)Сергей Бурасовский/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Много семейства в страната никога не са виждали дедушките си, тъй като много от тях са загинали във Втората световна война. (Ето защо споменът за тази война все още е много силен в Русия.) Или пък, заради влошеното си здраве след години тежък труд (и периода на репресиите), дедушките умират твърде млади.
„Тези, които вече нямаха дедушка, винаги завиждаха на онези, които имаха. Мислехме си, че това значи, че в къщата има истински мъж, Сергей. – Аз имах късмет, че съсед ни беше дед, който ме учеше как да сека дърва и ме водеше за риба (но винаги ми казваше да не приказвам много-много!)“.
автор:
източник: bg.rbth.com
