Какво му е мистериозното на опита за покушение на Червения площад през 1942 година?
Всичко говори за наличие на преврат, но разследването поема друг обрат.
На 6 ноември 1942 г. правителствен кортеж навлиза на Червения площад и човек с военна униформа открива огън срещу високопоставения гост, когото той транспортира. В продължение на години този инцидент озадачава следователите: дали става въпрос за нацистки шпионски план, контрареволюционен заговор или нападение, извършено от самотен вълк?
Мистериозен страж
Страница от личното дело на обвиняемия НКВД на СССР (охрана на Кремъл) Савелий Тимофеевич ДмитриевСвободни източници
Денят е 6 ноември 1942 г. и съветската милиция (НКВД) и военните са на крак, защото на Червения площад започват да пристигат високопоставени гости, за да отбележат 25-годишнината от Болшевишката революция.
По обяд ефрейтор Савелий Дмитриев дежури в гаража на полка. Въоръжен с пушка, той напуска поста си и тръгва към Червения площад. След като стига там, се качва по стълбите на т.нар. Лобното място – кръглата конструкция от бял камък, поставена на пиедестал на Червения площад край катедралата „Св. Василий Блажени“, известна още като Царското място.
Той обезопасява портите с тел и се оглежда. Мястото е идеално за някой въоръжен човек, планиращ убийство.
Официалната схема на опита за убийство на Анастас Иванович Микоян на Червения площад близо до Лобното място, съставена от НКВД на СССРСвободни източници
Мистериозният страж, който пази на това изключително необичайно място, буди подозрения у съветската милиция, която патрулира Червения площад. Дмитриев обаче успява да ги заблуди, като им дава твърди отговори, които приспиват бдителността им.
„Военен патрул. Пратен да подсили охраната на Червения площад в навечерието на празничния ноемврийски парад“, отговаря мистериозният страж и се връща на поста си. След като покрай мистериозния мъж минават няколко коли с високопоставени гости, без да се случи нищо, останалата охрана на Червения площад губи интерес към човека с пушката.
Инцидент в 14:55 ч
Йосиф Сталин и Анастас Иванович Микоян (вляво), 1935 г.Sputnik
Около 14:55 ч откъм „Василевски спуск“ близо до катедралата „Св. Василий Блажени“ се задава кортеж с държавни коли. В следващите моменти се случва дребен инцидент. Той обаче ще озадачава следователите в продължение на дълги години.
От нищото изниква каруца със сено и пресича пътя на правителствения автомобил, в който се намира съветския комисар на външната търговия Анастас Микоян. Водачът на каруцата изглежда е загубил контрол над коня и шофьорът на Микоян е принуден да завие рязко надясно, за да не се блъсне с каруцата. Така той се приближава до Лобното място и забавя колата.
В този момент Дмитриев вдига пушката си и прави три изстрела по колата.
Подозрителни съвпадения
Москва, август 1941 г.Анатолий Гаранин/Sputnik
След като осъзнава, че е бил нападат, шофьорът на автомобила се изстрелва с висока скорост, милиционерите скачат от ескортиращата кола и започва стрелба.
Стрелецът се противопоставя на агентите, но в крайна сметка е зашеметен от взрив на граната и се предава.
Като се има предвид, че стрелецът е можело да убие Йосиф Сталин, следователите работят трескаво.
Нацистки заговор за елиминиране на съветската държава по време на войната или пък контрареволюционен заговор Сталин да бъде убит са сред естествените теории. Иначе би било невъзможно да бъдат свързани всички съвпадения, довели до опита за покушение. Как така каруцата със сено е успяла да се приближи до Червения площад? Защо охраната не е забелязала непознатия, прекарал часове на издигнатото Лобно място? Тези въпроси не дават мира на следователите в продължение на години.
Засекретен процес
Първоначално Дмитриев не сътрудничи особено много. Той признава, че е искал да убие Сталин, но това е всичко, което разследващите разбират от него. Те го разпитват усилено и дълго, но в засекретения случай продължават да зеят няколко ключови дупки.
Например, не е ясно дали водачът на каруцата е бил обект на разследване.
Йосиф Сталин (в средата), Вячеслав Молотов (2-ри вляво), Анастас Микоян (вляво) и Михаил Калинин (вдясно) поздравяват участниците в първомайската демонстрация на подиума на Мавзолея на Ленин. 1936Sputnik
Нещо повече, не се знае дали Дмитриев е бил психически здрав. Въпреки че специална комисия стига до извода, че нападателят не страда от психическо заболяване, има доказателства, че Дмитриев страдал от слухови халюцинации и реагирал нестабилно.
В крайна сметка, разследването изключва всички теории за заговор и стига до един прост извод: това е нападение на самотен вълк. Преди да стигне до съда, обаче, следователите работят по случая цели шест години. Не е ясно защо процесът се проточва толкова дълго. Може би разследването е продължило неофициално в търсене на евентуален заговор.
Съдът разглежда случая за опита за покушение на Червения площад чак през 1950 година. Дмитриев е признат за виновен и е осъден на смърт. В същия ден присъдата е изпълнена и той е разстрелян.
Обществото в СССР така и не разбира за стрелбата на Червения площад. Никой не знае и за течащото разследване, за процеса и за последвалата смъртна присъда.
автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
