Какво може и какво не бива да се консумира по време на Великия пост?
Великият пост за вярващите не е просто отказ от определени храни.
Но главното е да не „изяждаш“ морално своите близки – трябва да се въздържаш от гняв и раздразнение.
Великият пост е най-строгият в православното християнство. Започва веднага след Масленица (след Сирни заговезни в България – бел.ред.) и продължава 48 дни – до Великден (40 дни в памет на Христос, два празнични дни: Лазаровден и Връбница (Цветница), както и Страстната седмица). Великият пост предполага отказ от продукти от животински произход, но това не може да се нарече диета, тъй като смисълът от ограниченията е да се пречистиш духовно и да се подготвиш за празнуването на Христовото възкресение. През 2021 г. постът е от 15 март до 1 май.
Как започва Великият пост?
Getty Images
Първият ден от поста се нарича „чисти понеделник“: в този ден е прието да почистиш дома, да отидеш на баня, да се избавиш от нечисти помисли с помощта на молитви и да се подготвиш да се ограничаваш от храна и развлечения. На онези, на които здравето им позволява, църквата препоръчва изцяло да се въздържат от храна в понеделник, като пият само вода. Вторник може да се яде само хляб и вода, в сряда и петък – само сурова храна без мазнина. Като цяло първата и последна седмица от поста се смятат за най-строги.
Но на децата, бременните и възрастните се позволява да правят малки отклонения, както и на онези, които са на път. Църковните представители препоръчват да се въздържате от храна, доколкото е възможно и доброволно.
Можете например да се договорите с малките деца, че ще получават по-малко сладкиши от обикновено.
От какво трябва да се откажем по време на пост?
В. Г. Перов, „Чист понеделник“Третяковска галерия
В течение на целия пост следва да се въздържате от храна от животински произход, а именно от месо, животинска мас, млечни продукти и яйца. Рибата и морските продукти се разрешават едва два пъти за поста: на Благовещение (7 април в Русия и 25 март в България), Връбница/Цветница (през 2021 г. се пада на 25 април). На Лазаровден в събота (преди Цветница) е разрешен хайверът. Алкохолът е забранен по време на целия пост, но в неделите, на Лазаровден и в четвъртък от Страстната седмица можете да изпиете по чаша червено вино.
Главното е, да не „ядете“ морално своите близки – трябва да се сдържате от прояви на гняв и раздразнение.
С какво да се храним по време на пост?
Legion Media
В делничните дни се яде един път на ден – вечер, а в почивните – по два пъти на ден.
По време на Великия пост се редуват дните за сурова и готвена храна: в понеделник, сряда и петък може да се яде сурова храна без мазнина, а вторник и четвъртък – готвена, отново без мазнина. През почивните дни – варена храна с мазнина.
Основната трапеза по време на пост се състои от различни каши: ечемичена, овесена, каша от елда – изборът е огромен. Разрешени са зеленчуци, плодове, ядки, бобови храни, гъби, хляб и мед. Често вярващите готвят леки супи, вегетариански кюфтета, постни пироги. От напитките е разрешена вода, всякакви чайове, кафе, цикория, варени треви и компоти. Смята се, че храната не трябва да има наситен вкус, затова е добре да избягвате подправките. Също така се препоръчва да се вари, задушава или пече храната, вместо да се пържи.
Храната не трябва да е тежка, на вярващите се препоръчва да избягват преяждането с любимата храна. Ако човек може да изяде на един път цял леген вареники със зеле или дузина пирожки с картофи, то по-добре изцяло да се откаже от тези блюда, въпреки че са постни.
Най-строгата седмица
Legion Media
Последната седмица преди Великден се нарича Страстна. От понеделник до сряда се яде сурова храна без мазнина, в четвъртък може готвена с мазнина и вино, а в петък следва изцяло да се въздържате от храна (разрешена е само водата). В събота Великият пост приключва със сурова храна без мазнина, но с вино. В неделя настъпва Великден, за който вярващите правят козунаци, сладкиши с извара и боядисват яйца.
Какво още е забранено по време на Великия пост?
Дмитрий Феоктистов/TAСС
По време на поста са забранени различни гадания (впрочем църквата по принцип не ги одобрява), пушене (или поне опитайте да се ограничите), твърд алкохол, както и интимни отношения. Заради това, между другото, православната църква не венчае младоженци по време на пост. От развлечения и веселби също се препоръчва да се откажете, като е по-добре да посветите това време на молитви.
Целта на Великия пост е да се бориш със страстите си, за да стигнеш духовно по-близо до Бога. Дори ако не успееш да се ограничаваш в храната, може да насочиш усилията си към добри дела.
С какво се отличава Великият пост в православието и католицизма?
Строгият пост се спазва и от католиците, но се различава на първо място по датите (заради разликата в календарите). През 2021 г. католическият пост започва от 17 февруари до 3 април. Ако православният пост винаги започва от понеделник, то католическият винаги е от сряда (в „пепелната сряда“ по време на служба посипват главите на енориашите с пепел).
Католическият пост започва 46 дни преди Великден и не се спазва в неделите, затова се смята, че е точно 40 дни. В дните на поста вярващите ограничават месото, при това млякото и рибата са разрешени, освен в няколко дни.
автор: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
