Какво карат в Русия на местата без пътища?
В отдалечените краища на страната населените места понякога са на стотици километри разстояние, а между тях просто няма пътища.
Как местните, например в Чукотка, решават този проблем?
Пътищата в Далечния север (къде се намира точно той вижте тук) са съвсем условно понятие. По правило след края на градовете пътищата рязко спират да съществуват и започват тундрите, степите или блатата. Пътища за автомобили може въобще и да няма, защото построяването им е прекалено трудно заради географските особености на региона. Особено тежко е положението с пътищата в Чукотка, където населените места се делят от стотици километри блатиста и планинска тундра. Как тогава хората се придвижват тук?
Вертолети вместо автобуси
Да се попадне в Чукотка може само със самолет. Главният междуградски транспорт са вертолетите и малките самолети. Те превозват не само обикновени пасажери, които са решили да отидат на гости или по работа в съседно населено място, но и товари. На вертолетите взимат децата на еленоводите от тундрата, които се возят до училищата и после обратно за ваканциите при родителите им.
Алексей Жирухин
Ето един интересен факт: на 50 хиляди души (това е цялото население на огромния Чукотски автономен окръг) се падат цели 11 летища. Освен това във всяко село има и площадки за хеликоптери. Най-големите летища тук са в Анадир, столицата на региона, в Пеевка и в Билибино. Няколко от летищата са построени по времето на Втората световна война по програма „заем-наем“. Северните летища изглеждат доста уютно – много от тях се намират в центъра на градовете и повече приличат на нормални дървени домове.
„Трекол“ срешу „Хищник“
ХищникВячеслав Викторов/Росконгресс
Всъдеходите „Трекол“ и „Хищник“ са най-подходящият транспорт за придвижване сред природата. В покрайнините на Анадир има няколко популярни хълма, докъдето може да стигнете, само ако имате гигантски колела и неразрушимо окачване. Местните казват, че в сухо време дотам може да се стигне и с джипове, но трябва добре да познавате маршрута, за да не затънете в блато. Впрочем, понякога дори самите всъдеходи затъват и тогава трябва да бъдат изтеглени от друг всъдеход.
ТреколВячеслав Викторов/Росконгресс
„Трекол“ и „Хищник“ се използват за прокарването на зимни пътища. Те се движат един след друг и така заглаждат мекия сняг. Звучи някак странно, но автопревозите са най-активни точно през зимата. Когато навън е минус 40 и дори минус 50 градуса, блатата замръзват, което позволява придвижването между селищата с нормални автомобили (разбира се, затоплени и подготвени за мразовитото време). За жителите на Анадир най-важният „зимник“ (зимен път) минава по устието между летището и града. През лятото се пътува с ферибот, а между сезоните – с хеликоптер.
Всъдеходите често заменят и обществения транспорт в Чукотка. Между селата Лорино и Лаврентий пасажерите се возят на огромен автобус Урал с осем колела.
С ветрове из града
Алексей Жирухин
В самите селища на Чукотка пътищата често са неасфалтирани или просто направени от бетонни плочи (асфалтът бързо се руши при такива условия). А в селата можете да срещнете местни жители, които карат квадроцикли. Според руските правила за движение може да се кара ATV в града, но не може да се използва по магистралата. Но тук и без това такива пътища няма.
Анна Сорокина
В еленовъдските бригади, които живеят и работят в тундрата, обикновено имат няколко снегохода. С тяхна помощ работниците могат да ходят до селата, за да пазаруват (те получават заплатите си по банков път) или в поликлиниката. С тези снегоходи те успяват и да превозят домовете си до ново място.
автор: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
