Какво е ОДКС и защо изпрати миротворчески сили в Казахстан?
За намаляване на напрежението са изпратени са над 2500 десантчици от Русия, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан.
Миротворческата операция на Oрганизацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) е успяла да стабилизира ситуацията в страната. Това заяви на 10 януари руският президент Владимир Путин.
Според президентът на Казахстан – Токаев, е имало опит за държавен преврат, по време на който са загинали 17 полицаи и 26 протестиращи, а над 1000 души са ранени. Тези събития са го принудили да помоли силите на ОДКС за незабавна помощ.
Според Путин ОДКС е успяла „за часове“ да предотврати подкопаването на държавната власт и „пълното влошаване на вътрешната ситуация“, както и да осуети всякаква възможна дейност на „терористи, грабители и други криминални елементи“.
В резултат ситуацията в Казахстан бавно се връща към нормалното, като „група важни локации, включително летището в Алмати, са разчистени от терористи и престъпници“, каза руският държавен глава.
Какво е ОДКС?
Личен състав от руския контингент на миротворческите сили на ОДКСМинистерство на отбраната на Русия/Sputnik
Организацията на Договора за колективна сигурност е военнополитически съюз между 6 постсъветски страни: Русия, Казахстан, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан.
Създадена е през 1992 г. от тези страни и Узбекистан и, няколко години по-късно, към нея се присъединяват Азербаждай и Грузия. През 1999 г. обаче Азербайджан, Грузия и Узбекистан решават да не продължават договора и се оттеглят от организацията.
Също като НАТО, ОДКС е създадена, за да защитава членовете си от военна агресия. Атака към някоя от тях ще се смята за атака към всички. На страните-членки на ОДКС е забранено да се присъединяват към други военни съюзи.
Военнослужещ от състава на контингента на миротворческите сили на ОДКСМинистерство на отбраната на Русия/Sputnik
ОДКС има и клонове, които работят заедно срещу терористични заплахи, трафик на наркотици, екстремизъм и се справят с последствията от природни бедствия. ОДКС разполага с Колективни сили за бързо реагиране (17-22 000 души), Колективни сили за бързо разгръщане (5000 души) и Колективни миротворчески сили.
Освен сегашната ситуация с Казахстан, в историята има още два други момента, в които членките на ОДКС са помолени за помощ.
Първият е през 2009 г., когато Киргизстан бе заплашен от гражданска война порадни сериозни сблъсъци между киргизката и узбекската диаспори в южната част на страната. ОДКС взе участие в разрешаването на конфликта, но не изпрати военни.
Друг призив бе изпратен от Армения през лятото на 2021 г. във връзка със ситуацията на границата с Азербайджан (след превземането на Нагорни Карабах от Азербайджан през есента на 2020 г.) и ОДКС също го отхвърли.
Миротворческата операция на ОДКС в Казахстан
Военнослужещи от състава на контингента на миротворческите сили на ОДКСМинистерство на отбраната на Русия/Sputnik
В продължение на 30 години ОДКС остава мирен съюз, който изпълнява ежегодни съвместни военни учения, но никога не е изпращал силите си никъде. Ситуацията с Казахстан е прецендент за разполагането на военните сили на ОДКС.
Правното основание за подобна стъпка е параграф от устава на ОДКС, който предполага „създаване и развитие на система за реагиране при кризи, както и събития, които заплашват сигурността, стабилността, териториалната цялост и суверенитета на страните-членки.“
„Това е първата операция на колективните сили на ОДКС от основаването на организацията. Основната задача на миротворческата мисия в Казахстан ще бъде да пази важни държавни и военни обекти, както и да помага на правоохранителните органи в стабилизирането на ситуацията и връщането ѝ в правното поле“, заяви Игор Коротченко, главен редактор на сп. „Национална отбрана“.
Колона с военна техника на ВДВ от руския контингент на миротворческите сили на ОДКСМинистерство на отбраната на Русия/Sputnik
Миротворческите сили вкючват единици от Русия, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан.
Общо контингентът има над 2500 десантчици, придружени от леки бронирани машини, бойни амфибии БМД-4, бронирани машини „Тигр“, бронетранспортьори БТР-82А, сателитни комуникационни станции, както и комплекси за електронна борба Леер-3.
„Последната система се доказа в сирийската военна кампания. Тя се използва за създаване на зона, забранена за летене на всякакви типове дронове в обсег от няколко десетки километра за кратък период от време. Тя също така дава възможност да се проследяват клетъчни телефони и да се подслушва комуникацията на терориститите“, добави Коротченко.
Той също така заяви, че това е миротворческа операция за стабилизиране на ситуацията по улиците. „Все още няма изстрели и оръжията ще бъдат използвани само като последно средство, ако нашите войници са в опасност“, добавя експертът.
автор: НИКОЛАЙ ЛИТОВКИН
източник: bg.rbth.com
