Какво е направила Монголия за победата на СССР над нацистка Германия

Всеки пети кон в Червената армия е бил от Монголия, а всеки пети шинел на съветския войник е бил направен от монголска вълна.

Монголия е един от най-верните съюзници на СССР през първата половина на XX век. Страните заедно дават отпор на японското нахлуване на територията на Народната република през 1939 година. А когато на 22 юни 1941 г. войските на нацистка Германия нападат СССР, монголците не остават настрани и още същия ден обявяват война на Третия райх.Sovfoto/Getty Images

Далечната война в Европа става за Монголия истински нейна война. Помощта, която тази небогата страна с малобройно население оказва на СССР, по някои параметри не отстъпва на помощта от САЩ в рамките на програмата „Заем-наем“.   

„Дар от монголския народ“

Монголското ръководство си дава сметка, че няма да може да прати свои войски на запад, защото голямата заплаха от страна на Япония не e отминала, а пък и не може да сформира значителен контингент експедиционни сили. Републиката решава да оказва на съветския си съсед цялата икономическа помощ, която ѝ е по силите. Под лозунга „В страната не бива да има нито един човек, който да не е внесъл личен принос във фонда за помощта за Червената армия“ в Монголия започва кампания по набиране на средства и подаръци за червеноармейците. 

„Фронт Бадам“Архивна снимка

Още през октомври за Съветския съюз е изпратен първият ешелон с подарени от населението полушубки, кожени елеци, топли ръкавици, валенки, жилетки и колани. В следващия ешелон през февруари 1942 г. към всичко това се прибавят и хранителни продукти: месо, колбаси, масло и сладкарски изделия. Влакове с подаръци не спират да пътуват до СССР чак до началото на 1945 година.Свободни източници

Една от най-щедрите дарители става аратката (селянка номадка) Енгелийн Бадам. От своето семейство тя предава като помощ за фронта 16 камили, 93 коня, 1600 овце, а също и пари в брой – 10 000  тугрици, с които по онова време е можело да бъдат купени още 12 500 овце.

Стратегическа суровина

Освен подаръците Монголия организира редовни масови доставки в СССР на месо, вълна, овчи кожи и коне на условни цени. Москва плаща за тях с промишлени и продоволствени стоки, от които се е нуждаела азиатската страна, а също и като приспада от монголските дългове към Съветския съюз.Свободни източници

За целия период на войната монголците доставят на съюзника си около 500 000 тона месо (от САЩ са получени 665 000 тона месни консерви), 64 000 тона вълна (от САЩ – 54 000 тона). Всеки пети войнишки шинел е направен от монголска вълна.

Монголската Народна република на практика е единственият доставчик на СССР на овчи кожи. Именно от тях са правени полушубките за командирите на Червената армия.Свободни източници

Най-важната помощ за Червената армия са монголските коне. Само през първия период на войната СССР губи почти половината от конете си – от 17,5 милиона до септември 1942 г. са останали само 9 милиона.

За всичките години на войната монголската държава купува от аратите почти 485 000 коня, за да ги достави на Съветския съюз, а селяните даряват още 32 000. Непретенциозни и издръжливи,  тези животни се адаптират много добре към суровите условия на Източния фронт и активно помагат на съветските войски при транспортирането на товари и артилерия, докато бъде решен проблемът с автотранспорта. Всеки пети съветски кон на фронта е от Монголия.Свободни източници

„Конете имаха отлични качества при поход“, спомня си съветският генерал Иса Плиев: „Невисокият монголски кон има силно телосложение и къси здрави крака с малки здрави копита. Той може да прави ежедневни стокилометрови прехода няколко поредни дни… Издръжлив и непретенциозен, монголският кон, редом до съветския танк, стигна Берлин“.

Танкове, самолети и доброволци

Свободни източници

На 16 януари 1942 г. ръководството на Монголската народна република взема решение да започне набиране на средства за изграждането на танкова колона, която да бъде дарена на Червената армия. След година монголска делегация, оглавявана от лидера на страната маршал Хорлогийн Чойбалсан, предава на съветската 112-а танкова бригада 32 танка Т-34 и 21 леки танка Т-70, построени със събраните пари.

Тази 112-а бригада, кръстена „Революционна Монголия“, участва в Курската битка, където се проявява успешно в боевете срещу едно от най-прославените съединения на вермахта – дивизията „Велика Германия“. За мъжеството и героизма си военнослужещи са наградени и със съветски, и с монголски медали.Свободни източници

Към лятото на 1943 г. със средства на жители на Монголия е създадена и 2-а изтребителна авиационна ескадрила „Монголски арат“, тържествено предадена на 25 септември на 2-и гвардейски полк от 322-а изтребителна авиационна дивизия.

„И ето че настъпи дългоочакваният миг. Откъм гората един след друг изплуваха 12 нови-новинички бойни самолета Ла-5 с ярко червен надпис „Монголски арат“ на фюзелажите. След като направиха церемониален кръг над летището, машините започнаха да рулират към специално заделена площадка. Възгласи „Ура, „Монголски арат!“, „Ура, монголски народ!“ заглушаваха грохота на моторите“, спомня си за този ден генерал-лейтенант от авиацията Александър Семьонов. ТАСС

Ескадрилата участва в такива изключително важни сражения като операциите „Багратион“, Берлинската и Пражката. Издръжката на личния състав на ескадрилата (както и на бригадата „Революционна Монголия“) е поета частично от монголците. Освен това те никога не забравят да наградят своите подопечни за тяхната храброст.  

От 500 до няколко хиляди монголски доброволци участват в боевете срещу германците на Източния фронт. В Червената армия те са ценени за отличните им умения на ловци и ездачи. Като цяло те са пращани да служат в кавалерията и активно са използвани като разузнавачи и снайперисти. 

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest