Какво е да живееш в най-голямата държава в света?

Да изминеш десетки километри до работа или училище, да караш няколко часа до най-близката точка за достъп до интернет или да харчиш безумни пари за локални полети – всичко е възможно в държава, която обхваща 17,1 млн. км², повече от 50% от които остават недокоснати от човека…

Животът в големите градове в Русия, особено в западната част, не е много по-различен от този в Европа или САЩ. Но в сибирско село или Далечния изток ще бъдете изумени от препятствията, които местните жители трябва да преодоляват всеки ден.

Да ограбите банка, за да видите собствената си държава

Рибарско село Рязанска област

Рибарско село Рязанска област@natali.v.popova

Летището на малкото полярно село Черски в Североизточна Якутия, с население не повече от 2500 души, се състои от двуетажна бетонна „кутия“ с яркосиня ъглова пристройка в средата. Чакалнята не побира дори 50 души, местното кафене често е затворено, а Wi-Fi се появи едва през 2020 година.

Въпреки това почти никой не използва Wi-Fi, защото тук почти няма хора. Защо? Тъй като цената на еднопосочен полет до най-близкия град Якутск (който се намира в същия регион на 2500 км) струва 35-40 000 рубли (388-444 евро). От Москва до Якутск (8200 км) еднопосочният полет ще ви стува 10 000 рубли (110 евро) и до Владивосток (9000 км) 13 000 рубли (144 евро) на фиксирани цени (субсидирани от държавата и непроменени през цялата година; броят места е ограничен).

„Последният път, когато отидох на почивка със самолет, беше преди една година в Геленджик (курорт в Южна Русия) със семейството си. Еднопосочните билети на човек струват 100 000 рубли (1109 евро), а заплатата ми е няколко пъти по-малка“, казва Карина Хан-Чи-Ик, която работи в местната администрация. Карина би искала да лети по-често, но според закона работодателят ѝ плаща на всички жители на селото за един полет само веднъж на всеки две години и тя не може да спести за ваканция сама.Северно сияние в село Диксон. Най-северното село в Русия, разположено в Красноярски край.

Северно сияние в село Диксон. Най-северното село в Русия, разположено в Красноярски край.Роберт Прасценис/Sputnik

Заплатата на друга местна жителка, Виктория Слепцова, не стига за хотел в руски курорт, така че тя почива в Якутск.

„Южните хотели са ми твърде скъпи, особено през лятото, а самолетите са неудобни – в 4-часов полет ви дават само вода и леки закуски“, оплаква се Слепцова.

Дори някои московчани не могат да си позволят да пътуват из Русия. Блогърът пътешественик Наталия Попова е била в 43 държави и е посетила 23 региона на Русия (общо са 85) през последните пет години, но някои места в страната все още са недостъпни за нея не географски, а финансово.

„Започнах да пътувам из Русия по време на пандемията, тъй като нямах друг избор. От Москва може да летите доста евтино до близките популярни градове като Казан, Санкт Петербург, Ростов на Дон, Екатеринбург и Самара. Но най-красивите места в Русия, като Байкал, Камчатка и Сахалин, са твърде скъпи и все още не мога да си ги позволя“, обяснява Попова.

Пътешественикът и блогър Мария Белоковилская се съгласява. Когато си писах с нея, тя беше в Диксон, едно от най-северните села в Русия.

„Това е малко населено място в арктическата пустиня с население от 300 души. Полетът в едната посока ми струва 70 000 рубли (775 евро) – за същите пари може да стигнете до Ботсвана в Африка. Не съжалявам за избора, но за руснаците билетите дори до отдалечени места в Русия трябва да са по-евтини“, убедена е Белоковилская.

Големи разстояния до училище

С. Пахталка във Вологодска област

С. Пахталка във Вологодска област

„Саня, дръж се здраво!“ – крещи жена, която снима мъж с телефона си, който разбива лед с лопата, за да може лодката да продължи да се движи. Ето как Леонид Хватов, жител на село Пахталка във Вологодска област (527 км от Москва), изпраща двамата си сина до най-близкото училище – първо с лодка през реката, след това 2 км пеша през поле. Местната администрация отказва да построи мост поради липса на финанси, а училищният автобус също не е опция, защото няма път.https://www.youtube.com/embed/yZKkaJzBaJ0

„През пролетта и есента децата ходят до кръста в кал, а през зимата често до кръста в сняг, защото така нареченият път минава точно през полето. <…> Децата пресичат реката два пъти на ден. През зимата минаваме по лед, а през есента и пролетта аз и жена ми ги превозваме с лодка. <…> В определени периоди от годината не можем да получим медицинска или друга помощ поради това“, казва Леонид Хватов пред уеб портала за новини от Вологда NewsVo.с. Красная гора, Тверска област

с. Красная гора, Тверска областКомбинат Благоустройства/youtube.com

За Русия подобни ситуации са по-скоро правило, отколкото изключение. Всяка есен и пролет се появяват новини за деца в това или онова село, които не могат да стигнат до училище. Например по време на пандемията от коронавирус тази пролет учителката в начално училище Светлана Дементиева от Курска област (524 км от Москва) изминава 7-8 км, за да вземе домашната работа на самоизолиращите се деца, които живеят в къщи без достъп до интернет.

Деца от село Красная гора в Тверска област (на 614 км от Москва) също са изправени пред трудности в пътуването до училище, казва руски потребител на форум с никнейм Olgard.

„Ходих до училище четири години, 8 км до там, 8 км обратно. Това не беше нищо, само трябваше да се крием от вълците през зимата и да газим през калта през есента и ранната пролет. Понякога карах велосипед до там през зимата и падах около 15 ш…ни пъти – пътят беше наистина хлъзгав“, спомня си той.

Той казва, че някои деца са се возили до училище със селскостопанско превозно средство или автобус, които често са се разваляли по пътя. В гимназията баща му го кара до там с трактор, а по-късно са осигурени автобуси.

„Сега наоколо има повече диви животни, така че наистина е опасно да оставяте децата да се разхождат. Но пейзажът е зашеметяващ“, размишлява той.

Няма мобилен сигнал или интернет

Болшие Санники в Хабаровски край

Болшие Санники в Хабаровски крайGoogle Maps

През 2020 г. са необходими само няколко щраквания, за да изпратите мем на приятел, да намерите необходимата информация или да гледате филм. Но за 43-годишния Александър Гуриев, жител на село Болшие Санники в Хабаровски край (8900 км от Москва) с население не повече от 400 души, нещата никога не са били толкова лесни.

Всеки път, когато Гуриев иска да сърфира в интернет, той се облича, скача в колата си и кара около 700 км (8-12 часа) до най-близкия град Хабаровск, където има мобилно покритие. Такъв е случаят до есента на 2020 г., когато селото най-накрая получава собствена интернет връзка.

„Не бях чак толкова пристрастен към интернет, но все пак не можех да запиша час за лекар онлайн, както обикновените хора, това беше трудност. Вкъщи беше скучно – ходех на риболов и за гъби, съседите търсеха утеха в алкохола. Сега поне мога да вляза във ВК [популярна руска социална мрежа]“, казва Гуриев.

Село Салба в Красноярски край (4200 км от Москва; население не повече от 200 души) няма интернет или мобилно покритие до март 2020 година. Местната жителка Марина (това не е истинското ѝ име) твърди, че селото се е справяло добре и без него.

„Имате ли представа за това какъв е селският живот? Практически нямаме почивка, а само работа. Интернет ви е необходим само за да поддържате връзка с роднини. Справяме се добре, както сме си“, твърди Марина.

През 2019 г. жителите на над 25 000 руски населени места с население между 100–250 души се справят без интернет и мобилно покритие. Колко остават офлайн през 2020 г., не е известно.

По-често в чужбина, отколкото в Москва

Калининград

КалининградLegion Media

Качването в колата и шофирането до Полша или Германия за пазар или отдих (разбира се, като не забравяте паспорта си с шенгенска виза) е обикновен уикенд за авторката на Russia Beyond Екатерина Синелшчикова, която живее в Калининград.

„Преди санкциите през 2014 г. [когато беше въведено хранително ембарго срещу Русия], редовно пътувахме до Полша – преминавахме границата, карахме до най-близкия супермаркет на няколко километра от граничната зона и се запасявахме с храна. Така излизаше по-евтино, дори като се вземе предвид бензинът. След 2014 г. не спряхме да ходим, но го правим по-рядко. Когато го правехме, криех полски стоки в дамската си чанта“, спомня си Синелшчикова.Владивосток

ВладивостокLegion Media

Екатерина казва, че по-бързо и лесно е било да стигне до Европа, отколкото до Москва – всички ходели ​​в Европа за новогодишната ваканция, а особено популярни са били 2-3 дневните обиколки до европейски замъци и водни паркове. В същото време, както тя обяснява, мнозина все още мечтаят да живеят в столицата и да избягат от провинциалния си град, дори ако са близо до Европа.

„Но след като сте живели в Москва, започвате да виждате плюсовете на предишните минуси на Калининград. Много хора, които познавам, в крайна сметка се върнаха. Започвате да оценявате местната гора, морето, откритото пространство – в Москва няма нищо подобно“, казва Екатерина. „Освен това никога не ви липсва компания – просто влезте в местен бар и със сигурност ще видите приятел, колега или бивш съученик. Не е нужно да правите планове седмица предварително, всичко е по-просто“.

55-годишният жител на Владивосток Дмитрий Чалов, бивш водолаз на спасителен кораб, прекарва по-голямата част от живота си в различни градове в Китай и Япония. За пръв път заминава за Китай през 1995 г., когато работи като обикновен моряк, който се занимава с теглене на кораби за продажба в Китай и Япония.

„Бях на 30 години и никога не бях виждал град с такива размери. И най-доброто за всички нас, моряците, беше главната търговска улица, която вероятно беше с дължина от 7 до 17 км. Имаше всякакви стоки, кафенета, в които се продаваха жаби и змии, домашно оборудване, което сякаш идваше от космоса“, спомня си Чалов.

По-късно той започва да ходи на ваканции в Китай, Япония, Тайланд и Виетнам всяка година, платени от държавата, тъй като работи в спасителната служба.

„Тук имаме море, природа и чужди държави по-близо от собствената ни столица. Какво е Москва? Купчина бетон, нищо повече“, обобщава Чалов.

автор:

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest