Какво е да живееш в единствения град в света, през който минава Полярният кръг?

Салехард хората казват, че предпочитат арктическите студове пред летните горещини, а животът в трудни условия им помага да са по-силни.

Местните казват, че в Салехард най-ценни са хората и природата. Този град насред безкрайната тундра е един от малкото в Далечния север, където, независимо от суровия климат, населението расте от година на година. Помолихме няколко жители на Салехард да ни разкажат защо животът там им харесва толкова много.Екатерина Власенко/Sputnik

„Единственият минус е на термометъра“

Андрей Сироватски се занимава с връзки с обществеността в местна компания, която доставя електроенергия на жителите на града. Мести се в Селахард през 2016 г. от Краснодарск – най-топлият регион на Русия. „Тук имам роднини – бях посещавал Ямал много пъти и знаех къде идвам“, казва Андрей. „Тук намерих идеални условия за работа и заплата“.Legion Media

Салехард е административният център на Ямало-Ненецкия автономен окръг и третият по големина град в региона. Най-големите са Нов Уренгой и Ноябрск – във всеки от тях живеят по над 100 000 души. Повечето от жителите им работят в нефтогазовия сектор (на Ямал се добиват около 80% от целия газ в Русия), а жителите на 50-хилядния Салехрд се занимават с еленовъдство (в града около 10% от местното население е съставено от коренни народи: ненци, ханти, коми-зиряни), риболов и дейности в сферата на услугите. Салехард традиционно попада в списъка на руските градове с най-високи заплати благодарение на надбавките за климат и отдалеченост (през октомври 2020 г. той бе на трето място след Москва и Южносахалинск). Тук се предлагат и определени привилегии – като например годишен отпуск до 55 дни вместо стандартните 28, ранно пенсиониране и пари за преместване.

„В Салехард всичко се развива много бързо, социалната подкрепа е добра“, споделя Андрей. „Забелязах, че местните деца напускат града, за да учат, а после се връщат и водят със себе си и други“.Владимир Смирнов/ТАСС

Макар че първото населено място тук – Обдорската крепост, възниква още през XVI в., Селахард е строен в съветско време, като са взети предвид особеностите на северния климат: сградите са на „кокили“, за да се запази вечната замръзналост. Освен това там на практика няма сиви фасади – така архитектите се опитват да компенсират недостига на слънчева светлина и ярка растителност. През последните години в Салехард започнаха да пристигат млади художници, които украсяват сградите с приказни рисунки на ледоразбивачи, лисици и елени. Между другото, в града могат да се видят дори и борови дървета – те са посадени през 1960-те от млади специалисти, които идват тук, за да развиват Далечния север. Дърветата са се приспособили отлично към условията на тундрата, а това е голяма рядкост.Мария Плотникова/Sputnik

Едно от любимите съоръжения на местните жители е 10-метровият мамут Митя на брега на Об, построен през 2004 година. Митя рядко може да се види „гол“ – за всеки празник му измислят някакъв интересен тоалет. За Световното по футбол той беше облечен с футболна фланелка, а в пандемията му сложиха защитна маска. А за Нова година той се превръща в Дядо Мраз.Сергей Анисимов/Sputnik

„На практика, единственият минус за хората тук е минусът на термометъра. Не всички могат да живеят при подобни температури, но на мен този климат дори ми харесва“, казва Андрей. „На юг по-трудно понасях влажността и горещината, а тук вече месец е -40, а след това на -25 ти се струва, че вече не е толкова студено“.

Зимите тук наистина са тежки: температурите са между -30 и -50 и градът е обгърнат от гъста мъгла. Студът може да продължи от есента до пролетта и да си тръгне едва в края на май. Дори през юни понякога по пътищата има сняг, макар че според някои жители в миналото е било още по-студено.Андрей Ткачев/ТАСС

„В момента с всяка изминала година градът става все по-хубав – климатът е различен, дори зимите са по-меки. И при -50, ако няма вятър, не е чак толкова студено“, казва Надежда Терентиева. Тя е родена в семейство на еленовъди в съседния град Лабитнанги, а в Салехард живее от 1984 година. На Надежда ѝ  е далеч по-трудно да понася лятната жега в града.Владимир Смирнов/ТАСС

„Студът живее тук много преди хората“

Салехард е единственият град в света, разположен на Полярния кръг – на 66 градуса 33 минути и 39 секунди северна ширина, за което напомня паметна плоча с надпис „66-и паралел“.Екатерина Власенко/Sputnik

Това означава, че в града има полярен ден, когато слънцето не се скрива от хоризонта (той продължава през целия юни), както и непълни полярни нощи (слънцето сякаш се появява зад хоризонта, но все пак си остава тъмно).Вячеслав Релишкис/Sputnik

„Прочетох подробно за това преди да се преместя, но нещата изобщо не стояха по този начин“, казва Мария Федченкова. „Първите два месеца ми се спеше постоянно“. Мария е неонатален реаниматор и лекува най-малките деца. Тя попада за първи път в Далечния север в края на 2019 г. – след интензивната работа в болницата в Калуга (Централна Русия) си търси по-спокойно място. Така се оказва в Салехард. Студът не я плаши: на помощ ѝ идват доброто термобельо и валенките – най-топлите обувки.

Според Мария най-трудно ѝ било да свикне именно с полярните дни и нощи. На помощ ѝ идва работният график: има случаи, в които ѝ се налага да прекарва в болницата по денонощие и половина, „затова нямаше особено значение какво се случва зад прозореца“, казва Мария.Максим Блинов/Sputnik

Друг проблем, с който се сблъсква, са цените на продуктите. „Доматите по 500 рубли (5,60 евро) могат да се окажат замръзнали или с пластмасов вкус“, казва Мария. Цените тук са три пъти по-високи, отколкото в Централна Русия и то заради отдалечеността на града от останалите населени места и федералните пътища. В града има само въздушен транспорт, а до най-близката жп гара в гр. Лабитнанги трябва се стига през р. Об. Лятото се пътува с кораб, а зимата – по леда. И досега няма построен мост заради сложната структура на речното корито. В края на 2020 г. е открит целогодишен път до гр. Надим с дължина 344 км и в Салехард за първи път се повяват вериги от хранителни магазини.Анатолий Струнин/ТАСС

По работа Мария лети до пациентите си от окръга с въздушна линейка, включително за да лекува номадите в тундрата. „Студът живее тук много преди хората“, казва Мария. „И ми се искаше да свикна да живея в трудни условия, да намеря мъдрост и да стана по-силна. Харесват ми преживяванията ми на това място“.

Туризъм отвъд Полярния кръг

Романтиката на Далечния север привлича множество туристи всяка година – преди ковид през 2019 г. от 200 000 посетители, близо 9000 са чужденци. Много от тях идват за най-големия празник – Денят на еленовъда. Ямал е не само най-важният нефтен и газов регион в Русия, но и център на еленовъдството. Жителите на Ямал казват, че тук има повече елени, отколкото хора. И това е самата истина – на 550 000 души се падат над 700 000 елена.

Всяка пролет номадите пристигат в Салехард на красиво украсени шейни с елени и забавляват туристите. В града на този ден се провеждат състезания по старинни спортове, готвят се традиционни ястия като строганина и еленско, всички желаещи могат да се разходят шейна с елен или със снегоход. Туристите могат да посетят тундрата заедно с номадите, за да поживеят в палатка от еленска кожа и да видят как живеят еленовъдите.Максим Блинов/Sputnik

Ако им провърви, туристите могат да видят някои редки природни явления в самия Салехард – като например северното сияние или хало, когато на небето едновременно се появяват три слънца.Андрей Сироватски

Много гости идват и за да видят останките от нереализирания проект за Трансполярна магистрала („проект 501“). Той се строи от затворници от изправителния трудов лагер, който съществува в покрайнините на Салехард от 1949 до 1954 г.

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest