Общество

Какво българско можем да намерим в московските книжарници?

Когато си начинаещ в изучаването езика и искаш да се запознаеш със съвременната литература на дадена страна, трябва да се обърнеш към превода.

За съжаление намирането на добър превод също е предизвикателство.

Юлия Агеева

В съветски времена да се откриеш българската литература на руски в Москва е лесно. В Русия още се помнят Вежинов, Райнов и Радичков, до голяма степен благодарение на работата на съветските преводачи. Днес, ако отидете в книжарницата на Лубянка (може би една от най-големите в Москва), няма  да намерите много книги по рафтовете със славянска литература.

Запознаването с българската литература без познаването на езика е трудно, но е възможно. В рамките на проекта „Нов български роман“(„Новый болгарский роман“), създаден от Библиотеката за чуждестранна литература в сътрудничество с Министерството на културата на България, професионални филолози от двете страни превеждат избрани произведения от съвременната литература.

По-късно, когато нивото на владеене на езика се увеличи, човек може да чете и тези и много други книги в оригинал, но първите пет български книги, преведени на руски, оставят незаличимо впечатление. Да видим какво може да купи и  да прочете един жител или гост на руската столица, като се интересува от съвременната българска литература.

„Естественен роман“ (Георги Господинов)

Романът на някои места е труден за четене и често кара неподготвеният читател да го остави настрани. Темата за мухите и тоалетна, енциклопедични вложки, подробен преглед на цялата тази „естественост“ за някои е отблъскващ, макар че всичко това, разбира се, е игра в традициите на постмодернизма. Ако това е първото нещо, което „начинаещият“ читател види от българската литература, той едва ли ще иска да продължи да се запознава с нея. Но разказите на Георги Господинов, ако бяха преведени на руски, вероятно биха се харесали на мнозина.

„Майките“ (Теодора Димова)

Юлия Агеева

Този роман се чете на един дъх. Преводът на Зоя Карцева, доцент на Московския държавен университет, успешно предава синтаксиса на Димова. Но това не са тези дълги и трудни за възприемане изречения в духа на Толстой. Това е преливаща мелодия на българската реч. За този роман разказвам всеки път, когато ме питат защо харесвам българската литература.

„Елените“ (Светлозар Игов)

Тази постмодернистка лястовица обаче не е толкова шокираща. Книга, която те учи да четеш бавно. Да хванеш смисъла на всяко изречение, да си представиш пейзажи, красиви жени и диви животни, да усещаш всичко това, сякаш ти си главният герой, и което е най-важното – да влезеш в магическия свят на Светлозар Игов. Тази малка по размер и изненадващо лека проза може да се превърне в прекрасна първа българска книга.

„Разруха“ (Владимир Зарев)

Юлия Агеева

Има романи, с които няма да се запознаеш, но те сами се запознават с теб. През ноември 2015 г. на ежегодното изложение“Non Fiction“ в Москва се състоя представянето на романа „Разруха“, на което присъства и авторът. Навсякъде в програмите го наричат „българския Балзак на нашето време“ и подчертават високата оценка на неговата работа от различните критици. Когато го попитах дали се смята за Балзак, той просто каза: „Помните ли портрета на Балзак, където той, дебел и разпуснат, стои в жалка поза в една риза, държейки ръката си до сърцето си? И не напомня на своите романи. Аз съм същият“. За да разбера какво точно той има предвид и какво от Балзак той всъщност носи, трябваше да прочета романа. И не съжалявам.

„Балада за Георг Хених“ (Виктор Пасков)

Юлия Агеева

Историята на цигуларя и „Цар Виктор“ не спира да се чете почти 30 години. Миналата година тя е спомената 2 пъти: когато в Дома на киното в Москва се състоя прожекцията на романа, която отново обедини феновете на българската литература, и когато беше публикувана книгата „Детски истории на възрастен човек“ („Детские истории взрослого человека“), която включва „Невръстни убийства“ и „Балада за Георг Хених“. Повторното  издание на книгата на руски език още веднъж подчертава, че всъщност хората са загрижени за едни и същи проблеми и не са  толкова различни в преживяванията си, както често мислят за себе си и за чуждестранните си приятели.

автор: ЮЛИЯ АГЕЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest