Какви украшения на Романови се пазят в Диамантения фонд на Кремъл?

Повечето имперски съкровища след Революцията са изнесени в чужбина или продадени на търгове, но някои бижута могат да се видят в Москва.

Точни данни за това колко голяма е била кутията с бижута на семейство Романови няма. Знае се само каква е съдбата на част от скъпоценностите, които попадат в ръцете на болшевиките след революцията от 1917 година. И това изобщо не става веднага. В нормално царско време съкровищата са се пазели в диамантената стая на Зимния дворец в Санкт Петербург, но през Първата световна война коронните ценности на Романови са изпратени в Оръжейната палата на Кремъл за съхранение. Те остават там до 1922 г., затрупани от сандъци, докато не ги откриват болшевиките.

На младата страна са ѝ необходими пари, затова е решено украшенията да бъдат продадени в чужбина, а в Русия остава само най-ценните и те вече са музейните експонати. Сред тези скъпоценности могат да се видят изящни брошки от времената на Екатерина II, невероятно рядък „портретен“ диамант и една-единствена диадема на Романови.

1. Брошка и обеци на Елисавета Петровна „Фонтан“

Sputnik

Елисавета Петровна (1709-1761), дъщеря на Петър I, просто е обожавала брошките и си е поръчвала напълно различни видове и стилове. Това украшение във формата на фонтан от сапфири с капки от диаманти се нарича егрет. То се носи на шапката или като фиба за коси. Комплектът егрет включва и масивни обеци „фонтани“. Особено ефектно изглеждат „фонтаните“ при движение.

2. Брошки „Голям букет“ и „Малък букет“

Държавно хранилище на Русия

А тези украшения Елисавета Петровна е носила на официалната си рокля. По това време в бижутерийното изкуство под скъпоценните камъни са слагали разноцветни пластинки от фолио, за да придадат необходимия оттенък. И тук хрумването на придворния майстор Жереми Позие се вижда възможно най-добре! Бразилски диаманти и колумбийски изумруди оформят скъпоценните цветчета на ирис, нарцис и незабравка. В центъра на „големият букет“ може да се види рядък люляков диамант 15,5 карата. 

По-малкият по размер „малък букет“ е от диамантени цветя и листенца от злато и тъмно зелен емайл.

3. Диамантена катарама-аграф

Владимир Вдовин/Sputnik; Третяковска галерия

Аграф е катарама във формата на брошка и е била популярно украшение през XVII век. Елисавета Петровна е носила тази огромна диамантена катарама във формата на панделка на хермелиновата си мантия. Размерите са впечатляващи: дължина 25 см, широчина 11 см. Аграфът е украсен с 805 диаманта в различни форми и различно фасетиране. Това украшение са носили на практика всички нейни потомци. 

4. Висулка на Екатерина II „Рубинът на Цезар“

Държавно хранилище на Русия

Този голям пурпурен камък се нарича рубелит. Всъщност това е рядък тъмнорозов турмалин, който дълго време е бил определян като рубин (експертизата е направена още по съветско време). Камъкът е подарен на Екатерина Велика (1729-1796) през 1777 г. от шведския крал Густав III в чест на 15-годишнината от нейното управление. Той ѝ разказва легендата, че Клеопатра го е дала на Цезар. По-късно става известно, че камъкът е попаднал в Европа от Бирма през XVI век, но така или иначе той се смята за най-големия рубин в Европа. Екатерина не е искала да го разваля с фасетиране и придворните бижутери просто го полират и украсяват с  емайлови листа. Висулката е просто великолепна.                                                         

5. Диамантена панделка-склаваж и обеци-канделабри на Екатерина II

Павлов/Sputnik

Склаваж е украшение, което са носели на широка дантелена или бархетна лента като огърлица. Тази панделка е направена за Екатерина II по последната мода в онези години. Тя е украсена с разпръснати диаманти и шпинели – редки минерали с червени и розови нюанси. Те са в комплект с масивни обеци-жирандоли, както са се наричали обеците във формата на канделабри.

Камъните на това бижу изглеждат много ярки благодарение на същата техника с фолио. Всъщност естественият им цвят е много по-мек. На обратната страна на панделката се вижда гравировка от бижутера: Pfisterer 10 април 1764 година, а обеците са с дата 27 май същата година. Последният собственик на този комплект е императрица Мария Фьодоровна (1847-1928), съпруга на Александър III. Бижутата са намерени в нейните покои в Аничковия дворец в Санкт Петербург, самата императрица успява да напусне Русия след революцията.

6. Венчалната диадема на Романови

Диамантен фонд на Московския Кремъл; New York Public Library

Смайваща с красотата си, диадемата на императрица Мария Фьодоровна (1759-1828), съпруга на Павел I, е направена в началото на XIX век във формата на кокошник с огромни розови диаманти. По онова време диадемите-кокошници са били невероятно популярни и то не само в Русия, на и извън пределите ѝ.

Диадемата е украсена от 175 големи индийски диаманта и над 1200 малки с кръгли фасети. Това украшение е било по традиция част от сватбения тоалет на царските невести. И това е единствената оригинална диадема на Романови, която е останала в Русия, а експертите твърдят, че розовият диамант е безценен. 

7. Обеци-череши

Legion Media; Държавно хранилище на Русия

Тези диамантени обеци, направени за Екатерина II, заедно с диадемата на Мария Фьодоровна, са били част от сватбения тоалет на момичетата от императорското семейство. „Обеците така ми тежаха на ушите, че насред банкета аз ги свалих и ги сложих да висят на чашата с вода пред мен, което бе забавно за императора“, спомня си Мария Павловна (1890-1958) за сватбения си ден. 

8. Брошка с изумруд „Зелената кралица“

Sputnik; Royal Collection

Изумрудът, наречен „Зелена кралица“ и с размер 136 карата, се счита за един от най-ценните експонати на Диамантения фонд. Според експерти той е открит през XVI век в Колумбия и е поставен сред малки и големи диаманти с различни форми в средата на XIX век. Собственик на това бижу е великата херцогиня Александра Йосифовна (1830-1911), съпруга на великия херцог Константин Николаевич (по-малкият брат на император Александър II).

9. Брошка с цейлонски сапфир

Юрий Сомов/Sputnik

Императрицата Мария Александровна (1824-1880), съпруга на Александър II, е имала възхитителни украшения. Едно от тях се пази в Русия. Това е брошка с уникален овален цейлонски сапфир 260,37 карата, около който са пръснати диаманти. Александър II купува този камък на изложба в Лондон и го подарява на съпругата си, а по-късно бижутери го вграждат в брошката. 

10. Гривна с портретен диамант

Юрий Сомов/Sputnik; Музей на изкуствата на Дагестан, Махачкала

Диамантеният фонд пази невероятна златна гривна от XIX век с много рядък индийски диамант, който е най-големият известен. Такива диаманти се наричат ​​портретни, тъй като под тях обикновено се поставят цветни миниатюри – в случая това е портрет на император Александър I (1777-1825).

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest